Решение № 978 от 27.05.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 978 гр. Варна , 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Д. Томова

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20213100500550 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 263518/18.01.2021г., подадена от НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА с адрес гр. София, ул. „Кричим“ №1, срещу решение №261705/17.12.2020г., постановено по гр.д.

№ 6030/2020г. на РС - Варна, 46 съдебен състав, с което е осъден въззивникът да заплати на Универститетска многопрофилна болница за активно лечение "СВЕТА М." ЕАД, ЕИК103562052, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, бул. „Х. Смирненски” № 1 сумата от 9275 лева, представляваща стойността на оказаната на здравноосигурени пациенти в периода от 01.04.2017 год. до 30.04.2017 год. болнична помощ и вложени медицински изделия, както и за извършени амбулаторни и клинични процедури, дължими по Договор № 030811/31.05.2017 год., Договор № 031895/31.05.2017 год. и Договор № 032104/31.05.2017 год., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 1 33О, както и сумата от 2849,71 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 9275 лв., за периода от 31.05.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 08.06.2020 г. на основание чл. 86 1

ЗЗД, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на депозиране на исковата молба – 09.06.2020 г. до окончателното заплащане.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита се, че съдът неправилно и немотивирано е приел, че договорните клаузи противоречат на чл.5 и чл.35 ЗЗО. Сочи се и че текстът на чл.52 КРБ е общ, не съдържа конкретни правила за поведение и няма пряко отношение към реда, начина и условията, при които НЗОК има право да заплати отчетената от изпълнителя дейност. Навежда се оплакване, че изводите на съда за нищожност на договорните клаузи са необосновани и противоречат на материалното право. Поддържа се, че според тълкуването на чл.52 КРБ от КС, правото на здравно осигуряване, гарантиращо на пациента безплатна достъпна мед. помощ, не е универсално, не се ползва с пряка съдебна защита и съществува доколкото държавата предвижда в специален закон ред и начин, по който то може да бъде предоставяно. Сочи се, че законът предвижда отношенията да се уреждат с типизираните договори, предвидени в чл.46 ЗЗО, съдържащ изрично фиксиране на обемите на разходите, заделени в бюджета за конкретното лечебно заведение, след текущо разпределяне по реда на чл.3, ал.2 ЗБНЗОК 2017г. Настоява се, че съдът е пропуснал да отчете, че процесната сделка е договорена по административен ред, има типов характер и свободата на договаряне е ограничена от по-висшия принцип на държавна регулация. Излагат се аргументи, че нормативната уредба предвижда сключването на самите типови договори като рамкирани сделки и регулираната бюджетна рамка изисква договаряне на ограничени обеми като стойности, планирани за съответен период и само в рамките на това конкретизирано договаряне изпълнителят е имал право да предоставя за сметка на възложителя своите услуги при безплатно лечение на бенефициентите. Счита се, че неправилно е уважен и предявеният иск по чл.86 ЗЗД, тъй като липсват срокове за заплащане на надлимитната дейност и след като ищецът не е ангажирал доказателства за поставяне в забава на възложителя, то искът за обезщетение за забава е следвало да бъде отхвърлен.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се и сторените в двете инстанции разноски. В открито 2 съдебно заседание жалбата се поддържа.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Универститетска многопрофилна болница за активно лечение "СВЕТА М." ЕАД, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като се излагат подробни доводи, с които се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно. Сочи се, че в чл.35 ЗЗО е регламентирано, че задължително осигурените лица имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. За да осигури това право, НЗОК е длъжна да осигури бюджет, като заплати разходите за лечение на болницата, в която лицето е избрало да се лекува. Сочи се, че в ЗЗО принципът на равнопоставеност при ползването на медицинска помощ е изрично уреден.

Обосновава се, че не може да се приеме, че договорите имат административен характер и че нищо от изложеното в жалбата за типовия им характер, не води до извода, че реално осъществената, отчетена и поверена дейност на дадено лечебно заведение не следва да бъде платена в пълен обем. Оспорва се и твърдението в жалбата, че сроковете за заплащане на осъществената медицинска дейност се отнасят само за тази дейност, която е в рамките на предвидените лимити. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените разноски. В открито съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подаден а е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

3

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по предявени от УНИВЕРСТИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО

ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА М." ЕАД, ЕИК103562052, осъдителни искове срещу НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК 121858220, за заплащане на сумата от 9275 лева, представляваща стойността на оказаната на здравноосигурени пациенти в периода от 01.04.2017 год. до 30.04.2017 год. болнична помощ и вложени медицински изделия, както и за извършени амбулаторни и клинични процедури, дължими по Договор № 030811/31.05.2017 год., Договор № 031895/31.05.2017 год. и Договор № 03210431.05.2017 год., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 1 33О, както и сумата от 2849,71 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 9275 лв., за периода от 31.05.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 08.06.2020 г. на основание чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на депозиране на исковата молба – 09.06.2020 г. до окончателното заплащане.

В исковата молба се твърди, че в съответствие с Националния рамков договор /НРД/ и на основание чл. 59, ал. 1 33О, между МБАЛ „Света М." ЕАД и НЗОК, чрез Директора на РЗОК – Варна, са сключени следните индивидуални договори: Договор № 030811/31.05.2017 год., за оказване на болнична помощ по клинични пътеки (КП), Договор № 031895/31.05.2017 г о д . за извършване на амбулаторни процедури /АПр/ и Договор № 03210431.05.2017 год. за извършване на клинични процедури /КПр/. По силата на тези договори ищецът, в качеството си на изпълнител се е задължил да оказва болнична медицинска помощ на задължително здравноосигурени лица, на здравно неосигурени лица по пар.2, ал.1 от ЗБНЗОК за 2017 г. и на лицата по пар.8, ал.1 от ЗБНЗОК за 2017 год., да оказва болнична медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение № 9 към член 1 на Наредба № 2/2016 год. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК , да оказва на здравноосигурени лица и на лицата 4 по пар.8, ал.1 от ЗБНЗОК за 2017 год. медицински дейности по Приложение № 7 към чл.1 от Наредба № 2/2016 год. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и Наредба № 2/2016 год., посочени в Приложение № 18 „Амбулаторни процедури на НРД за медицински дейности за 2017г., както и да извършва на здравноосигурени, на здравно неосигурени лица по смисъла на пар.2, ал.1 от ЗБНЗОК за 2017 год. за интензивни грижи на лицата по пар.8, ал.1 от ЗБНЗОК за 2017 год., медицинска помощ по КПр по Приложение № 8 към чл.1 от Наредба № 2/2016 год. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК и Наредба № 2/2016 год. и посочени в Приложение № 19 „Клинични процедури на НРД за медицински дейности за 2017г. Съгласно тези договори НЗОК от своя страна е поела задължението да заплаща осъществените и отчетени от болничното заведение дейности по конкретно договорени цени чрез РЗОК до 30-то число на месеца, следващ отчетния. Твърди се, че МБАЛ „Света М." ЕАД като изправна страна по посочените договори, в периода от 01.04.2017 год. до 30.04.2017 год. е оказала на пациенти болнична помощ по КП, осигурила е чрез медицинския си персонал 24-часово непрекъснато изпълнение на медицинска помощ при спешни състояния и координация с лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ /чл.11, т.1, т.2 и т.З от Договор № 030811/31.05.2017 год./, извършени са били медицински дейности по амбулаторни и клинични процедури, при осигуряване на непрекъсната медицинска дейност по АПр при съответната координация между лекарите - специалисти /чл.8 от Договор № 031895/31.05.2017 год./, като е спазвала изцяло правата на здравно осигурените лица /ЗОЛ/ и на пациентите /чл.5, т. 13 от Договор № 032104/31.05.2017 год./, осигурявайки условия, които да гарантират правата им на такива /чл.5, т. 15 от Договор № 032104/31.05.2017 год./. В изпълнение на посочените по-горе договори и в указания в тях срок са издадени съответните първични медицински и финансово отчетни документи за процесния период, които са представени на РЗОК – Варна за плащане с писмо вх.№29-02-1315/31.05.2017г. Сочи се, че с писмо изх.№ ВК- 1518/06.06.2017г. на Директора на НЗОК –Варна е отказано заплащането на част от отчетната дейност а именно Договор № 030811/31.05.2017 год. сумата от 6805 лева, по Договор № 031895/31.05.2017 год. сумата от 455 лева и Договор № 03210431.05.2017 год- сумата от 2015 лева. Ищецът се позова на 5 нищожност на уговорените в Договор № 030811/31.05.2017 год., Договор № 031895/31.05.2017 год. и Договор № 03210431.05.2017 год. клаузи, в които се посочва, че НЗОК ще заплаща на изпълнителя възнаграждение за всеки отделен случай, при условие, че извършената и отчетена дейност е в рамките на определените стойности по Приложение № 2 към индивидуалните договори, като твърди, че същите противоречат на Закона за здравното осигуряване и по конкретно на нормата на чл. 35 33О, както и на конституционното право на гражданите, заложено в нормата на чл. 52 от Конституцията на РБ на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Освен това се твърди, че тези уговорки противоречат и на добрите нрави. На следващо място се твърди, че е налице договорно неизпълнение отстрана на НЗОК да направи своевременно корекция в делегирания бюджет на МБАЛ „Света М." ЕАД за м. април 2017 год., като това бездействие на ответника е довело до невъзможността лечебното заведение да планира разходите си за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, амбулаторни и клинични процедури.

Ищецът е бил уведомен за корекцията в бюджета за месец април 2017 год. едва след 31.05.2017 год., и е поставен в невъзможност да коригира дейностите си. Предвид гореизложеното, ищецът счита, че не е обвързан от така определения от НЗОК лимитиран бюджет за м.април 2017 год., поради което и на лечебното заведение се дължи плащане на всички суми за осъществена, своевременно отчетена и призната от НЗОК дейност, включително и определената като надлимитна в общ размер на 9275 лв.