Определение № 1601 от 18.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1601 гр. Стара Загора, 18.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20255500500445 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.230, ал.1 и 3, чл.248, ал.3, чл.274- 278 и чл.78, ал.1 и 5 от ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. и чл.2- 9 от ЗДДС.

Производството по делото е било спряно с постановено в з.з.

Определение № 821/03.07.2025г. до окончателното произнасяне на СЕС с влязло в сила решение по образуваното Дело С- 744/23г. на СЕС, по което вече е налице изрично и окончателно произнасяне с окончателно Решение на съда /първи състав/ от 23.10.2025г. по това дело № С- 744/23 по описа на СЕС.

Поради което на осн. чл.230, ал.1, пр.1 от ГПК спряното производство по делото следва служебно да се възобнови, и съгласно разпоредбата на чл.230, ал.3 от ГПК съдебното производство следва да продължи от онова действие, от което е било спряно.

В законния 1- седмичен срока по чл.248, ал.3 във вр. с чл.275, ал.1 и чл.78, ал.1 от ГПК по въззивното дело е постъпила ч.жалба вх.№ 9079/20.03.2025г. от ответника - търговския субект „Н.“ ООД, гр.С. против постановеното в з.з. изцяло негативно за него Определение № 577/21.02.2025г. по приключеното по гр.д.№ 2308/2024г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е било напълно отхвърлено искането му за допълнително присъждане на определения му и дължим адв. хонорар по чл.38 от Закона за адвокатурата /ЗА/ с включен 20 % ДДС, като излага подробно своите фактически и правни аргументи в тази насока. Счита, че отказът на РС- Ст.Загора бил напълно необоснован, неоснователен и незаконосъобразен, за което излага подробни свои фактически и правни аргументи. Моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло отказана в атакуваното Определение на РС- Ст.Загора и до постанови ново, изцяло позитивно за него, като му присъди в пълен обем дължимия му размер на адв. хонорар по чл.38 от ЗАдв. с включен 20 % ДДС върху него, със законните последици.

В законния 1- седмичен срок по чл.248, ал.2 във вр. с чл.276, ал.1 от ГПК 1 другата страна- ищецът/пълнолетния български гражданин/ Й. М. К. от гр.С.З. е подала писмен Отговор на процесната ч.жалба вх.№ 12549/22.04.2025г., в който излага сравнително подробно своите защитни аргументи против направените в ч.жалба оплаквания, твърдения и искания. Счита, че ч.жалба се явява неоснователна, необоснована и недоказана, че в мотивите на атакуваното първоинстанционно Определение са почени достатъчно фактически и правни аргументи, обосноваващи постановения от РССт.Загора мотивиран отказ да увеличи претендирания адв. хонорар на ответника до исканите прекомерни и необосновани според него размери.

Цитира и многобройни относима по казуса съдебна практика по аналогични случаи. Моли настоящия въззивен съд да се произнесе в този смисъл.

В законния 1- седмичен срок по чл.248, ал.2 във вр. с чл.276, ал.1 от ГПК другата страна /втория ответник/ - търговския субект „К.Г.Б.“ ООД, гр.С. не е представил писмен Отговор на процесната ч.жалба вх.№ 12549/22.04.2025г., като е бил изрично предупреден за последиците от това.

Производството по делото е било спряно с постановено в з.з.

Определение № 821/03.07.2025г. до окончателното произнасяне на СЕС с влязло в сила решение по образуваното Дело С- 744/23г. на СЕС, по което вече е налице изрично и окончателно произнасяне с окончателно Решение на съда /първи състав/ от 23.10.2025г. по това дело № С- 744/23 по описа на СЕС.

Поради което на осн. чл.230, ал.1, пр.1 от ГПК спряното производство по делото следва служебно да се възобнови, и съгласно разпоредбата на чл.230, ал.3 от ГПК съдебното производство следва да продължи от онова действие, от което е било спряно.

Въззивният ОС- Ст.Загора счита подадената ч.жалба за процесуално допустима, като подадена в изискуемата се законова писмена форма, в законния 1- седмичен срок от датата на връчването за обжалване, против подлежащ на институционален контрол първоинстанционен съдебен акт, подадена от надлежна активно легитимирана ответна страна в процеса.

Разгледана по същество процесната ч.жалба се явява напълно неоснователна и недоказана, тъй като основният спорен въпрос по казуса се отнася до нормативната разпоредба на чл.7, ал.2, т.2 от актуалния текст на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която съдът е задължен да определи възнаграждение по всеки един от отделните няколко исковете, като за всеки от тях РС е определил отделно адв.възнаграждение съгласно нормативния минимум на вътрешната за адвокатската гилдия Наредба. В тази връзка РС при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение е взел предвид трайната и непротиворечива съдебна практика по подобни казуси, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от специалния закон /ЗАдв./ се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвоката. Следователно е налице услуга, която е отделен самостоятелен обект на облагане по смисъла на чл.2, т.1 във вр. с чл.8 от общия закон /ЗДДС/.

Поради което предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на 2 чл.38, ал.1 от ЗАдв. не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, тъй като не е налице необлагаема сделка и не е налице освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС /какъвто безспорно е процесния случай/, дължимото му адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. с § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. следва да включва и съответния дължим, необходим и задължителен 20 % ДДС. В тази връзка по принцип съгласно действащото в страната относимо законодателство, адвокатските услуги не са освободени от заплащане на ДДС, поради което и във вр. с § 2а. от НМАВ на нерегистрираните по ЗДДС адвокати и адвокатски къщи размерът на възнагражденията по тази Наредба е без включен в тях 20 % ДДС, а за регистрираните от тях по ЗДДС дължимият 20 % ДДС се начислява върху размера на възнагражденията по тази Наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се задължително се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Още повече, че по този спорен по делото правен въпрос е налице и многобройна, еднопосочна и непротиворечива продължителна и задължителна съдебна практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която категорично и безспорно се приема, че при присъждане на парично възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. следва да включва и съответния 20 % ДДС. Също така предоставените от процесуалния представител на страната - адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл.38, ал.2 от ЗАдв. последващ ред. Поради което категорично и безспорно при присъждане на адв. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или от адвокат, преупълномощен по реда на чл.71, ал.1 от ЗАдв. от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото парично възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. следва да включва и дължимия се 20 % ДДС. В тази връзка видно от представените по делото документи и материали, адв. договор по чл.38 от ЗАдв. е относно изначално за процеса доказано регистрарано по ЗДДС адвокатското дружество.

При извършената въззивна проверка ОС- Ст.Загора констатира, че в атакуваното му Определение първоинстанционния РС при определяне разноските на ответницата /длъжница/ напълно се е съобразил с мотивите към относимата по казуса т.10.в. и т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГК на националния ни ВКС- София, както и с относимото по казуса Решение от 24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, което се явява задължително за всеки български съд съгласно императивната разпоредба на чл.633 от българския ГПК. Следователно необвързаността на българския съд от определените адвокатски възнаграждения с Наредба № 1/9.07.2004г. за 3 възнаграждения за адвокатска работа, както с критериите по т.3 на ТР № 6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГК на ВКС- София, са били напълно съобразени от РС, както с относимите по казуса разпоредби на чл.78, ал.3 от ГПК, така и с направеното възражение в писмения Отговор вх.№ 2180/21.01.2025г. по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, за което е изложил подробни мотиви в своите постановени първоинстанционно първоначално Решението и последващото процесното Определение.

Предвид всички гореизложени фактически и правни съображения, РС в атакуваното му Определение напълно обосновано, законосъобразно и правилно е определил размера на дължимото се адв.възнаграждение с включен в него 20 % ДДС в минималния предвиден размер и той не следва да подлежи на никаква редукция.

Следователно процесната ч.жалба се явява напълно неоснователна и недоказана, атакуваното с нея Определение на РС се явява напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, и следва да се потвърди изцяло, ведно с всички законни последици от това.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от гореизложеното и на осн. чл.230, ал.1 и 3, чл.272, чл.273, чл.248, ал.3 и чл.78, ал.5 от ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. и чл.2- 9 от ЗДДС, въззивният ОС- Ст.Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по спряното гр.д.№ 445/2025г. по описа на ОС- Ст.Загора.

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 577/21.02.2025г. по гр.д.№ 2308/2024г. по описа на РС- Ст.Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4