Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 31.07.2018, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
6008/2016
Подписан
31.07.2018
В сила
27.12.2018

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 618 гр. П., 31.07.2018г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Районен съд – гр. П., Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова при секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6008 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молби от

27.01.2017г., 19.05.2017г. и 03.11.2017г., от Е.Й.С. против П.С.Б. с искане ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 1500 лева, представляваща имуществена вреда – стойността на собствената на ищеца крава, вид „***“, порода „***“, с ушна марка № ***, починала на 27.08.2015г., сумата в размер общо на 680 лева, представляваща имуществени вреди – 30 лева направени разходи за лечение на кравата на ищеца и 650 лева направени разходи за кремация на собственото на ищеца животно, сумата в размер на 1000 лева, представляващи имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от млеконадой на починалото животно за периода от 21.06.2015г. до 27.08.2015г. и сумата в размер на 500 лева, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и денонощно полагани от ищеца грижи на собственото му животно, които вреди са настъпили вследствие на противоправно поведение на ответника, изразяващо се в нанесена на 21.06.2015г. порезна рана в областта на пояса през тазовата кост от ляво на собственото на Е.Й.С. животно.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявените обективно кумулативно съединени искове по основание и размер. В подадения отговор на искова молба се излагат съображения, че по повод на наведените от ищеца твърдения за извършено противоправно деяние довело до смъртта на процесното животно е образувано ДП № ***. по описа на РУ МВР – гр.

Брезник, което е спряно, тъй като не е установен извършителят на деянието.

Ответникът поддържа, че на първоначално посочената в исковата молба дата на настъпване на вредоносното събитие е бил на работа цял ден, поради което не би могъл да извърши сочения в исковата молба деликт.

С протоколно определение от 31.05.2018г. съдът е допуснал увеличение на предявения иск за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на починалото животно, като същият се счита предявен за сумата в размер на 1774 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Основателността на предявения иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД се обуславя от наличието на правопораждащ деликтната отговорност на ответника фактически състав, който включва следните елементи: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД.

Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, по аргумент от чл. 154 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.

Съгласно трайното установената съдебна практика намерила израз в Решение № 116/15.05.2013г. по гр.д. № 745/2012г. по описа на ВКС, II ГО констатациите на прокурора относно съставомерността на деянието и виновността на дееца не обвързват гражданския съд. За разлика от влязлата в сила присъда ( чл. 300 ГПК) постановените в хода на досъдебното производство актове не обвързват гражданския съд, който дължи произнасяне по всички елементи от твърдения от ищеца деликт включително и относно авторството на противоправното деяние. Предвид изложеното неотносимо към изводите на съда е обстоятелството, че във връзка с наведените от Е.Й.С. твърдения за причинена от ответника посредством нанасяне на удар с коса смърт на селскостопанско животно е образувано ДП № ***. по описа на РУ МВР – гр.

Брезник, което е спряно, тъй като не е установен авторът на деянието.

От приетите по делото заявление за подпомагане, придружено с таблица за животните за кандидатстване по схеми/мерки за подпомагане, обвързани с производството, справка за наличните животни в животновъден обект с рег. № *** към 26.08.2015г. и протокол от 07.09.2015г., издаден от д – р А.П., се установява, че Е.Й.С. е притежавал крава, вид „***“, порода „***“, с ушна марка № ***.

Видно от представената по делото фактура № ***. Е.Й.С. е заплатил на д – р И.Л.сумата в размер на 30 лева за лечение и медикаменти.

От приетата по делото потвърдителна бележка № ***. се установява, че ищецът е предал на „БРАМАС – 96“ АД трупа на процесното животно с ушна марка № ***, като в графа „килограми“ в документа е отбелязано 650.

Видно от представения трудов договор № ***. се установява, че към датата на извършване на твърдяното противоправно деяние ответникът е бил в трудово правоотношение с „ГБС ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, по силата на което П.С.Б. е заемал длъжността „***“. От приетите по делото удостоверение, издадено от „ГБС ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД и пътен лист № *** се установява, че на 20.06.2015г. ответникът е бил нощна смяна. Видно от представения работен график се установява, че за ответникът 21.06.2015г. е почивен ден, а 22.06.2015г. е работен ден. От приетия по делото пътен лист № *** се установява, че П.С.Б. е бил на работа на 22.06.2015г.

От приетото заключение по служебно допусната съдебно

– селскостопанска експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че пазарната стойност на процесното животно към датата на неговата смърт възлиза на 1774 лева. Вещото лице разяснява, че при определяне на пазарната цена на кравата е взело предвид породата, възрастта и броя лактации на животното. От заключението се установява, че средният млеконадой на процесното животно за периода от 21.06.2015г. до 27.08.2015г. възлиза на 972 лева. Експертът сочи, че в периода от раняване на кравата до нейната смърт добитото от животното мляко не е било годно за консумация, в резултат на проведеното медикаментозно лечение.

От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на Е.Е.Й.( ***) се установява, че свидетелката била с баща си и свидетеля Е. Г.З.на ливада в махала „***“, с. К. през месец юни 2015г.

Свидетелката сочи, че около обяд ответникът подгонил процесното животно, като го ударил с коса в областта на таза, като по този начин нанесъл дълбока рана в тялото на кравата. От показанията на Е.Е.Й.се установява, че на следващият ден животното било прегледано от ветеринарен лекар, който зашил раната, но след няколко дни същата се отворила. Свидетелката сочи, че състоянието на кравата не позволявало раната да бъде зашита повторно, поради което ветеринарят указал на стопанина да остави нараняването да мине само. От показанията на Е.Е.Й.се установява, че лечението на животното продължило докато от раната на кравата не започнала да изтича течност със стомашно съдържание. Свидетелката сочи, че кравата починала около два месеца след нанасяне на удара.

От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на Е. Г.З.се установява, че свидетелят на 21.06.2015г. ( неделя) бил с ищеца в махала „***“, и събирали сено. Свидетелят разкрива, че лице от мъжки пол нанесло удар с коса в областта на тялото на кафява крава, собственост на ищеца. Е. Г.З.сочи, че в резултат на нанесения удар животното получило порезна рана.

От показанията на свидетелката Т.Д.Б.( ***) се установява, че 21.06.2015г. П.С.Б. бил нощна смяна и се прибрал от работа около 04.00 – 04.30 часа. Свидетелката разкрива, че на 22.06.2015г. ответникът бил дневна смяна, поради което излязъл за работа в 05.30 часа и се прибрал в 19.30 часа на същия ден. Т.Д.Б.сочи, че знае за инцидент с крава на ищеца, който е реализиран на 21.06.2015г.

От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на Д.М.Д.се установява, че на 21.06.2015г. П.С.Б. е бил в с. К.. Свидетелят разкрива, че по – късно узнал, че ответникът е обвинен за възникнал в посоченото село инцидент с крава.

Съдът намира, че от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че на 21.06.2015г. ответникът е нанесъл удар с коса в тялото на собствената на ищеца крава, вид „***“, порода „***“, с ушна марка № ***.

Следва да се посочи, че от приетите по делото писмени доказателства се установява, че Е.Й.С. е притежавал право на собственост върху процесното животно. За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че поначало правото на собственост върху движими вещи се установява посредством владение, а е несъмнено по делото, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху крава с ушна марка № ***.

Съдът цени като достоверени показанията на Е.Е.Й., тъй като свидетелката детайлно и последователно разкрива непосредствено възприети обстоятелства във връзка с процесния инцидент. Свидетелката е категорична както относно мястото, а именно ливада в махала „***“, с. К., така и относно механизма на деянието, а именно, че посредством удар с коса ответникът нанесъл дълбока порезна рана в тялото на собствената на ищеца крава, която довела до смъртта на животното. Съдът намира, че макар Е.Е.Й.да е ***, в нейните показания не се съзира опит за преиначаване на релевантни за спора обстоятелства още повече, че изнесената от нея информация се подкрепя както от показанията на свидетеля Е. Г. З., така и косвено от показанията на свидетелите Д.М.Д.и Т.Д.Б., които също знаят за възникнал инцидент с крава на Е.Й.С.. В действителност в показанията на свидетелите очевидци се съзират противоречия относно конкретната дата на настъпване на вредоносното събитие, а именно дали това е 21.06.2015г. или 22.06.2015г., частта от тялото на животното, в която е бил нанесен удара и дали непосредствено след инцидента ищецът е разговарял с ответника. От разпита на Е.Е.Й.се установява, че раненото животно е било прегледано деня след събитието, като видно от приетата по делото фактура № ***. д – р И.Л.е прегледал кравата на 22.06.2015г. От показанията на Е.

Г.З.се установява, че вредоносното събитие е възникнало на 21.06.2015г. ( неделя), като изнесената от свидетеля информация се подкрепя и от показанията на Д.М.Д.и Т.Д.Б.. Съдът намира, че констатираните противоречия между показанията на Й. и З. по отношение на частта от тялото на животното, в която е бил нанесен удара и провеждането на разговор между ищеца и ответника непосредствено след инцидента не са съществени доколкото и двамата свидетели са категорични, че посредством удар с коса на процесното животно е причинена дълбока порезна рана, като Е.Е.Й.е категорична, че деянието е извършено от ответника, който свидетелката познава като съсед на имота на баща й. Съдът намира, че установените несъответствия в показанията на Й. и З. се дължат на изтеклия дълъг период от време между инцидента и провеждане на разпита им, а именно близо две години, което обстоятелство неминуемо води до избледняване на спомени.

Съдът не дава вяра на показанията на Т.Д.Б., в частта в която свидетелят сочи, че ответникът не е посещавал с. К. на 21.06.2015г., а през целия ден в бил гр. П., тъй като това обстоятелство се опровергава от показанията на свидетелите Е.Е.Й., Е. Г.З.и Д.М.Д., който сочи, че на датата на инцидента П.С.Б. е бил в населеното място, в което е възникнал процесният инцидент.

Съдът намира, че поведението на ответника е противоправно доколкото П.С.Б. е увредил чужда движима вещ по начин довел до погиването й. Налице е пряка причинно – следствена връзка между нанасянето на удар с коса в областта на тялото на собственото на ищеца животно и неговата смърт. От показанията на свидетелката Е.Е.Й.се установява по категоричен начин, че ответникът е нанесъл дълбока порезна рана в тялото на кравата, която не е могла да зарастне независимо от намесата на ветеринарен доктор, а напротив поведението на ответника е довело е до бавна и мъчителна смърт на животното.