Решение № 1260 от 08.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1260 гр. Бургас, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Пламена К. Г.ева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Г.ева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20222100501836 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР , гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от директора, подадена чрез ю.к. Агнес Николова, с адрес за кореспонденция: гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46 против решение № 2030/27.09.2022г., постановено по гр.д.№ 3312/2022г. по описа на РС – Бургас, в частта, с която ГД „Гранична полиция“ МВР е осъдена да заплати на С. Я. Х. сумата от 592,05 лв. – главница, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд от 68,64 часа ,получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положен от него за периода от 11.06.2019г. до 09.07.2020г. нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, и сумата от 129 лв., представляваща обезщетение за забава за периода до 01.08.2019г. до 26.05.2022г., както и сумата от 433,09 лв. за направените по делото съдебни разноски. С решението ГД „Гранична полиция“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на РС- Бургас държавна такса от 100 лв. и 150 лв. за разноски за експертиза.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение , като счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон. Считат се за неправилни изводите на съда за основателност на предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, както и за субсидиарно приложение на КТ и на Наредба за структурата и организацията на работната заплата по отношение на държавните служителите в МВР, за което във въззивната жалба са изложени пространни съображения. Сочи се, че от Министъра на МВР са издадени наредби, които уреждат по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР, поради което и с оглед уредения в специалните правила ред и основание за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на НСОРЗ, издадена по КТ се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през 1 процесния период, а по отношение на него се прилага специалната уредба. Развиват се и подробни съображения относно нощния труд и извънредния труд, като се счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време, като дори и да се приеме, че НСОРЗ е приложима, то преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието надвишаване да кумулира извънреден труд. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и да постанови ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия С. Я. Х., подаден чрез пълномощника адв. Георги Стоянов , с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, за което са изложени подробни съображения. Моли въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претендират направените разноски .

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото ,че ищецът е държавен служител и през периода 11.06.2019г. до 09.07.2020. е заемал длъжността „ мл.експерт в ГКПП“Аерогара Бургас „ при ГПУ “Летище Бургас „към РД“Гранична полиция“Аерогари,на структурно подчинение към ГД“Гранична полиция „-София Не е спорно и че за този период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд.

.Представят се платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения, както и протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 часа и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници.

По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебноикономическа експертиза, съгласно която за периода от 11.06.2019г. до 09.07.2020г. ищецът е положил общо 480 часа нощен труд /сбор от съответните помесечно /тримесечно отчетени часове / и този труд е заплатен по 0,25 лв. на час съобразно чл. 8 от НСОРЗ,а за периода м. февруари 2020 г- м.юли 2020 год.-по 1 лв. на час.Преизчислен в дневен с коефициент 1,143 нощният труд възлиза на 548,64 часа и разликата в двете стойности в размер на 68,64 часа представлява труд, който не е отчетен в протоколите за положен труд и не е изплатен на ищеца . Посочва, че от превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 68,64 часа възлиза на сума в размер от 592,05 лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.Според вещото лице лихвата за забава върху сумата от 592,05 лева, изчислена за периода от 01.07.2019г. до 26.05.2022г. възлиза на 132,45 лева.

Други относими за предмета на делото доказателства съдът счита, че не са представени.

С оглед така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

2

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица (чл.

187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между

22. часа и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За процесния период са действали различни подзаконови актове като разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з776/29.07.2016 г.,/процесният период попада предимно в обхвана на действие на Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. и Наредба № 8121з- 36/07.01.2020 г./ са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. и Наредба № 8121з- 36/07.01.2020 г./ липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.

Основното възражение в жалбата на ОД на МВР е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и 3 общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов - ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.

67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т.

1 - 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143. Не следва да се приеме становището на въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24- часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по отношение на държавните служители в МВР.