Решение № 2563 от 06.06.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 13841/2023
- Вид
- Решение № 2563
- Подписан
- 06.06.2024
- Състав
- Николай Диянов Голчев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 327, ал. 1, т. 12 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 2563 гр. Пловдив, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330113841 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод на искова молба и уточнение към нея от 04.12.2023г., подадени от А. М. Т. срещу Община Пловдив, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 Закон за защита от дискриминация, с които се претендира, както следва: да бъде признато за установено, че по отношение на ищцата А. М. Т. е осъществена от ответника пряка, съответно непряка дискриминация по признак “лично или обществено положение”, както и по признак “възраст”, във връзка с осъществена през ..... процедура по назначаване на временно изпълняващ длъжността “.....” на ДГ “.....”гр. ..... до провеждането на конкурс за заемане на длъжността, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (стрес, безсъние, чести главоболия, депресивно състояние и понижено самочувствие) вследствие на неравноправно третиране по горепосочените признаци.
С исковата молба и уточнението към нея ищцата поддържа, че в продължение на 20 години е била ..... на ДГ “.....”- гр. ...... На ...... е освободила поста поради навършване на пенсионна възраст. Поста е предала на временно изпълняващ длъжността “.....” до провеждането на конкурс за длъжността, а именно- на лицето Н.
Два месеца по- късно (през .....) временно изпълняващият длъжността ..... (Н. пожелала да напусне поста. За голяма изненада на ищцата, до провеждането на конкурс за длъжността “.....”, след напускането на Н. не била назначена ищцата, а друг пенсиониран .....- К. М. (до пенсионирането си последната е заемала длъжност „.....“ на ДГ „.....“- гр. ...). Ищцата счита, че назначението на К. М. като временно изпълняващ длъжността “.....” на ДГ “.....”- гр. ... е непрозрачно и изцяло изненадващо. Ищцата счита, че именно тя, бидейки дългогодишен ..... до пенсионирането си, е следвало да бъде определена като временно изпълняващ длъжността. Сочи, че е отправила 1 официално запитване до Община Пловдив по реда на ЗДОИ, на което й било отговорено, че до провеждането на конкурс, съобразно чл. 90, ал. 3 Кодекс на труда, длъжността би могла да се заеме посредством срочен трудов договор. Ищцата изтъква, че тя и К. М. притежават сходен професионален профил, но е изцяло неясно защо на длъжността е назначена именно М. Предвид изложеното ищцата счита, че спрямо нея е осъществена дискриминация по признаци “лично и обществено положение” и “възраст”. Сочи, че предвид наличието на неравноправно третиране, за ищцата е възникнало и право да търси обезщетение за претърпени неимуществени вреди- стрес, безсъние, чести главоболия, депресивно състояние и понижено самочувствие. Моли се предявените искове да бъде уважени. Претендират се сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Община Пловдив.
Оспорва се искът по основание и размер. Сочи се, че не е налице неравноправно третиране, доколкото в случая не се касае за провеждане на конкурсна процедура, а за назначаване на временно изпълняващ длъжността “.....” до провеждане на конкурс.
Изтъква се, че съобразно чл. 91, ал. 1 Кодекс на труда, единствено конкурсът за заемане на длъжността се обявява. Подобно задължение не съществува при определяне на лице, което временно да изпълнява длъжността. Изтъква се, че както ищцата, така и М.(назначена за временно изпълняващ длъжността “.....”) отговарят на изискванията за заемането на длъжността, като по преценка на кмета на Община Пловдив и след подадено заявление от М. именно последната е временно назначена на длъжността ‚.....“. Поддържа се и че предвид идентичния профил на ищцата и М. то не би могло да се касае за наличие на дискриминация по признак “възраст” и “лично и обществено положение”. В случай, че се прецени, че е налице неравноправно третиране, то се възразява срещу факта на настъпване на неимуществените вреди, както и срещу претендирания размер. Моли се исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски..
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 Закон за защита от дискриминация, извън случаите по раздел I от закона, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска установяване на нарушението и обезщетение за вреди.
Предвид това, за да бъдат уважени предявените от ищцата искове, то следва при условията на пълно и главно доказване да установи кумулативното проявление на следните материалноправни предпоставки: противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в неравноправно третиране на ищцата във връзка с процедурата по определяне на временно изпълняващ длъжността “.....” на ДГ “.....”- гр.
.... до провеждането на конкурс; наличието на претърпени неимуществени вреди (техния размер и обхват), както и че те следват пряко от твърдяното дискриминационното третиране от страна на ответника.
Не съществува спор между страните и с доклада по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: на ...... ищцата е освободила поста “.....” на ДГ “.....”- гр. Пловдив поради навършване на пенсионна възраст. На мястото на ищцата, като временно изпълняващ длъжността “.....” на ДГ “.....” - гр. Пловдив е назначена г- жа Н. Впоследствие, след като Н.напуска поста, за временно изпълняващ длъжността “.....” на ДГ “.....” - гр. Пловдив, до провеждането на конкурс, е назначена К. М., която към момента на назначението е била пенсионирана ( до пенсионирането си е заемала длъжност „.....“ на ДГ “.....”- гр. ...).
Спорът между страните в настоящото производство не обхваща фактите, а се 2 концентрира върху тяхната правна оценка и дали спрямо ищцата е налице дискриминационно отношение. Съдът счита, че в настоящия случай не се установи да е налице дискриминационно отношение към ищцата по следните съображения: съгласно нормата на чл. 4, ал. 1 Закон за защита от дискриминация се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Предвид това, за да се изведе заключение за наличие на дискриминация, то е нужно вследствие на твърдяно дискриминационно отношение (действие и/или бездействие) да са нарушени определени законово гарантирани права на ищцата или тя да е била в невъзможност или значително затруднение да ги упражни (в тази връзка, постановените решения от ЕСПЧ - ..... v. Russia [GC], 2012, § 129; Zarb Adami v. Malta, 2006, § 49). В настоящия случай, не се установява нито наличието на дискриминационно третиране на ищцата, нито засягане на нейни законово гарантирани права. В тази връзка, не съществува спор по делото, че ищцата е упражнила правото си да прекрати трудовото правоотношение с ответника, тъй като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ). Следвайки това, ответникът е назначил друго лице, което временно да заема длъжността „.....“ на ДГ „.....“- гр.....(г-жа Н.. След като гжа Н.е освободила поста, ответникът е назначил за временно изпълняващ длъжността „.....“ на ДГ „.....“- гр....., до провеждането на конкурс К. М. (не съществува спор между страните, че тя също е пенсиониран специалист). Предвид гореизложената хронология и след като ищцата е упражнила по надлежен ред правото си да прекрати трудовото правоотношение с ответника поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то за самия ответник като работодател не съществува задължение да уведоми ищцата, че длъжността „.....“ е свободна или да й предложи да заеме длъжността „.....“, или направо да я назначи на длъжността, която е заемала преди пенсионирането. Разгледано в контекста на процесния казус, правото на труд на ищцата не е накърнено от поведение на ответника, тъй като съществуването и/или ефективното упражняване на това право не е обвързано от корелативно задължение на ответната страна. Противно на изложеното в исковата молба, след като ищцата се е пенсионирала, то за ответника няма задължение да я „възстанови“ на работа в случай че длъжността „.....“ е вакантна.
В конкретния случай, от изложените от ищцата аргументи в исковата молба, би могло да се изведе заключение, че се касае по- скоро за изпитано неудовлетворение (разочарование) от нереализирано нейно очакване, а не за наличие на дискриминационно отношение към нея. Това очакване обаче, за да бъде правно релевантно (съответно защитимо), то е нужно ответникът Община Пловдив като обществена институция да е породила основателни надежди у ищцата, че дори и при временно овакантяване на длъжността „.....“ на ДГ „.....“- гр. ..., то именно тя ще бъде назначена на поста. По делото не бяха събрани каквито и да било данни, че уверения, които могат да породят такива надежди, независимо в каква форма, са дадени от оправомощено от Община Пловдив лице (в тази връзка, по отношение на въпроса кои правни очаквания биха могли да бъдат оправдани и защитими- § 68- 69 от Решение на Общ съд на ЕС от 22.05.2019г. по дело Т- 604/ 15). Гореизложените изводи на съда се потвърждават и от думите на ангажирания от самата ищца и разпитан в хода на производството свидетел- П.В. В рамките на разпита, свидетелката няколко пъти акцентира върху обстоятелството, че ищцата се чувства обидена като дори завършва своя разказ за случилото се, заявявайки че ищцата е обидена не от действие или 3 бездействие на служители на Община Пловдив, а на самата К. М. заради назначението й като временно изпълняващ длъжността „.....“ (л. 50 от делото- „Уточнявам, че това което имам предвид е, че г- жа Т. се чувства обидена на г- жа М.като временно изпълняващ длъжността „.....“ на ДГ „.....“ в гр. ...“). Тоест, явно е, че в случая се касае за породени определени негативни емоции у ищцата (обида и разочарование от нереализирано нейно очакване), но същите не са в резултат на неравноправно третиране от страна на ответника.
По отношение на останалите аргументи, изложени от ищцата в исковата молба, по своето същество те не са относими към настоящото производство. Дали ответникът, в качеството си на работодател, е следвало публично да обяви конкурс за временно изпълняващ длъжността „.....“ на ДГ „.....“- гр. .... и дали в рамките на този конкурс е следвало да осъществява проверка за качествата, знанията, подготовката на кандидатите и годността им да заемат временно длъжността (и впоследствие да ги класира, за което да изготви нарочен протокол) са въпроси, които са извън предмета на настоящото производство. В случай, че ответникът е допуснал нарушения в процедурата по назначаване на лице, временно изпълняващо длъжността „.....“ на ДГ „.....“- гр. ....., то ищцата би могла да релевира възражения в тази насока в отделно производство, което обаче не се развива по реда на Закона за защита от дискриминация.
За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи и че лицето, което е назначено от Община Пловдив за временно изпълняващ длъжността „.....“ на ДГ „.....“- гр. ......, на практика е с идентичен на ищцата профил. Самата ищца е посочила в исковата молба, че К. М. (назначена временно на поста „.....“ на ДГ „.....“гр......) също е пенсиониран специалист (бивш ..... на детска градина) с дългогодишен опит. Тоест, не би могло да се твърди и че упражнявайки своята дискреционна власт, ответната страна е третирала неравноправно ищцата на база „възраст“, „професионална подготовка“ или „лично и обществено положение“ и установявайки дискриминационни критерии е предпочела да назначи на поста К. М.. Всъщност, основен аргумент на ищцата в исковата молба е, че тя е следвало да бъде назначена временно на поста „.....“ на ДГ „.....“- гр. ......, тъй като добре познава педагозите и децата в детската градина. Този аргумент обаче, е ирелевантен за настоящото производство, тъй като в рамките на същото съдът не изследва квалификацията на ищцата и дали е по – целесъобразно тя да бъде назначена на поста „.....“ вместо К. М..
Разпечатката съдържа 20 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb266829-3536-463f-9f82-84c44b36da21