Определение № 264450 от 14.09.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№……………………. гр.

София, 14.09.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в откритото съдебно заседание на седeмнадесети август две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ:Р. ДАНАИЛОВА

С участието на секретаря Е.Г., като разгледа т.д.

2949/2017 г. по описа на СГС, намери следното:

Производството е по чл.692, ал.2-4 ТЗ.

Синдикът на Б. ООД/н./ е изготвил списъци на приетите и неприетите от синдика вземания на кредиторите на Е.В.ООД/н./, обявени в търговския регистър на 05.08.2019 г. и 27.08.2019 г., които касаят предявени от работници и служители вземания, погрешно тълкувани от синдика като „служебно приети“, в списъка, с които приема част от тях, както и вземания, предявени в срока по чл. 688, ал.3 ТЗ, срещу които списъци са подадени възражения от длъжника, които са разгледани в открито съдебно заседание, което налага съдът да се произнесе по основателността им и одобряването на списъците.

1.По възражението с вх.№ 101948/12.08.2019 г. на длъжника Б. ООД срещу включване по т.1 в списъка с приети от синдика вземания, озаглавен „списък на служебно приетите вземания на кредиторите на Б. ООД“, обявен в търговския регистър на 05.08.2019 г. на вземания на Д.М.В..

Длъжникът оспорва вземанията с доводи, че не са представени никакви доказателства за възникването и съществуването на трудово правоотношение, като се оспорва представените с молбата за предявяване на вземания допълнително споразумение и служебна бележка да са подписани от представител на длъжника, поради което споразумението било недействително, а служебната бележка нямала доказателствена стойност.

Поддържа,че за времето за което се претендира възнаграждение и командировъчни кредиторът Д.В. не е престирал труд и не се е явявал на работа поради преустановяване на дейността на длъжника с отнемане на лиценза му.

Кредиторът с оспорено вземане счита възражението за неоснователно.

Синдикът взема становище за неоснователност на възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения.

Д.М.В. е предявил вземания за трудови възнаграждения за месеците октомври, ноември и декември 2016 г., които са включени изцяло в списъка са приети вземания.

С молбата за предявяване на вземания са представени допълнително споразумение от 01.04.2015 г., заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на Д. В., считано от 14.01.2017 г. на основание чл.328, ал.1, т.1 КТ и служебна бележка, издадена на 30.01.2017 г. от Е.В.ООД, в която са удостоверени неизплатени работни заплати и командировъчни за задгранични и вътрушни командировки за месеците септември – декември 2016 г., включително.в размерите, в които са предявени от кредитора. В съдебно заседание въз основа на представената от кредитора трудова книжка в оригинал е установено, че удостоверява възникване и съществуване на трудово правооотношение между Д.В. и Б. ООД, с предходно наименование Е.В.ООД, за периода 20.03.2006 г. – 14.01.2017 г., като считано от 01.04.2015 г. В. е заемал длъжността „летец“ с основно трудово възнаграждение от 4660 лв.

Въз основа на издадените от длъжника документи – трудова книжка, заповед за прекратяване на трудово правоотношение и служебна бележка, съдът приема, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено от работодателя, като издадените от работодателя документи и извършените от него удостоверявания в трудовата книжща представляват извънсъдебно признание относно съществуването на правоотношението, както и относно размера на дължимите трудови възнаграждения и командировъчни пари.

Длъжникът – работодател, който носи тежестта, не е доказал заявеното от него оспорване на истинността на представените изходящи от него писмени документи – допълнително споразумение и служебна бележка, поради което и съдът приема, че същите са издадени от негови длъжностни лица, респективно е обвързан от удостоверените неизгодни за него факти.

Неоснователни са доводи за недължимост на възнаграждения и командировъчни поради обстоятелството, че В. не се е явявал на работа. В приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на длъжника, съдът приема, че за месеците октомври, ноември и декември до прекратяването, работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно има и право на трудово възнаграждение, като размерът на възнагражденията и командировъчните пари, които са предявени, съответно са признати от длъжника в издадена от него служебна бележка, поради което и възражението следва да се отхвърли.

2.По възражението с вх.№ 101945/12.08.2019 г. на длъжника Б. ООД срещу включване по т.2 в списъка с приети от синдика вземания, озаглавен „списък на службено приетите вземания на кредиторите на Б. ООД“, обявен в търговския регистър на 05.08.2019 г. на вземания на В.В.П..

Длъжникът оспорва вземанията с доводи, че не са представени никакви доказателства за възникването и съществуването на трудово правоотношение, като оспорва подадените данни за осигуряване да имат доказателствена стойност, тъй като изхождат от лица без представителна власт и са предприети мерки по корекцията им. Поддържа, че за времето, за което се претендират трудови възнаграждения П. не се е явявала на работа и не е престирала работна сила.Оспорва да е останала без работа след уволнението, както и да е имала право на платен годишен отпуск.

Кредиторът с оспорени вземания оспорва възражението, като сочи, че има издадени от длъжника документи, които удостоверяват вземанията й.

Синдикът счита, че възражението е неоснователно и следва да се отхвърли.

В.П. е предявила вземания за трудово възнаграждение за м.октомври и ноември 2016 г., както и вземания за обезщетения по чл.221 и 224 КТ, които са включени от синдика в списъка с приети вземания.

От извършената в открито съдебно заседание констатация въз основа на представена в оригинал трудова книжка се установява, че В.П. е заемала различни длъжности в Е.В.ООД, с настоящо наименование Б. ООД, считано от 20.04.1992 г., като последното вписано изменение на трудовото правоотношение е от 01.05.2014 г. относно промяна на длъжността и възнаграждението, като последната заемана длъжност е „ръководител кабинен състав“ с основно възнаграждение от 2920 лв. В трудовата книжка няма извършени вписвания относно прекратяване на правоотношението.

Въз основа на вписванията в трудовата книжка съдът приема, че между страните е съществувало трудово правоотношение, включително за месеците октомври и ноември 2016 г. с основно месечно възнаграждение от 2920 лв.

Положеният от П. трудов стаж трудов стаж от 22 години, които обуславят начисляване на допълнително възнаграждение от 13,2 % съгласно чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и ПМС №147 от 29.06.2007 г. или общо основно и допълнително трудово възнаграждение от 3305,44 лв., като не се твърдят, нито доказват факти, обуславящи възникване на вземания за трудово възнаграждение в по-голям от тези месечни размери, а представеното в съдебно заседание удостоверение, изходящо от длъжника, удостоверява брутен доход от 3486,56 лв., но не съдържа удостоверяване за основанието за начисляването му, респективно не може да се приеме, че се касае единствено за трудово възнаграждение, а не и за други плащания по трудово правоотношение, на което основание обаче вземания не са предявявани. Следователно от списъка следва да се изключат част от приетите вземания за трудово възнаграждение за м.октомври и ноември 2016 г., надвишаващи месечния размер от 3305,44 лв.

В останалата част възражението е неоснователно.

Съгласно чл.221, ал.1 КТ, при прекратяване на правоотношението по чл.327, ал.1, т.2 работникът има право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, като съгласно чл.228, ал.1 КТ обезщетението се изчислява въз основа на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ този, през който е възникнало основанието за изплащането му – в случая въз основа на възнаграждението за м.ноември 2016 г., което е в размер на 305,44 лв., а вземането за обезщетение е прието в по-малък размер. Без правно значение е обстоятелството дали работникът е останал без работа, тъй като законът не поставя такова условие, като претендираното обезщетение е в по-малък размер от дължимия.

Неоснователно е възражението по отношение вземането за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен отпуск при прекратяване на правоотношението. При липсата на доказателства за уговорен по-голям размер на платения годишен отпуск е приложимо правилото на 155,ал.4 КТ относно минималния размер от 20 дни годишно, като в тежест на работодателя е да докаже, че полагаемия отпуск е поискан, разрешен и ползван.

Работодателят не е представил доказателства относно тези факти, поради което и съдът приема, че кредиторът П. не е ползвала полагаемия му се отпуск за 2016 г., в която е прекратено правоотношението с длъжника, който до прекратяването е в размер на 18 дни. Съответно дължимото обезщетение, изчислено въз основа на посоченото брутно възнаграждение за м.10.2016 г. е в размер на 2875,2 0лв., която сума надвишава приетото вземане, поради което и възражението е неоснователно и по отношение на това прието вземане.

3.По възражението с вх.№ 101944/12.08.2019 г. на длъжника Б. ООД срещу включване по т.3 в списъка с приети от синдика вземания, озаглавен „списък на служебно приетите вземания на кредиторите на Б. ООД“, обявен в търговския регистър на 05.08.2019 г. на вземания на С.П.П..

Доводите на длъжника са, че липсват доказателства за съществуването на трудово правоотношение и размер на трудовото възнаграждение, като се оспорва електронните справки за осигуряване да представляват надлежно доказателство. Твърди се, че данните в системата на НАП и НОИ са подадени от името на длъжника от лица без представителна власт, поради което и изявленията не го обвързват.Евентуално длъжникът поддържа, че П.няма право на възнаграждение, тъй като не е престирала труд за времето, за което го претендира.

Кредиторът с оспорени вземания не взема становище по възражението.

Синдикът е поддържа становище за неоснователност на възражението.

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

От представеното с молбата за предявяване на вземания допълнително споразумение от 10.04.2013 г. към трудов договор от 01.04.2008 г. се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като считано от датата на допълнителното споразумение С.

П.е преназначена на длъжността „ чистач“ с основно месечно възнаграждение от 1000 лв. В допълнителното споразумение е посочен трудов стаж от 5 години и 9 дни към датата на сключването му, което обуславя допълнително възнаграждение от 48 лв., определено съобразно чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и ПМС №147 от 29.06.2007 г. или общият размер на основното и допълнителното възнаграждение е 1048 лв.

Съгласно представената заповед на работодателя № 1004/22.12.2016 г. правоотношението е прекратено считано от 28.12.2016 г. на основание чл.328,ал.1 КТ и следователно за месеците октомври, ноември и декември 2016 г., предхождащи прекратяването, в приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че работникът С. П.е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила и следователно има и право на трудово възнаграждение в уговорения от страните размер от 1048 лв., включващи основното и допълнителното възнаграждение, което не надвишава по размер приетите вземания за трудови възнаграждения, поради което и в тази част възражението е неоснователно.