Определение № 1573 от 27.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1573 гр. Пловдив, 27.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501568 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „АСВ“ ЕАД, ЕИК – 203670940, чрез юрк.

И.Н., против Разпореждане № 11359/04.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 5405/2023г. на Районен съд - Пловдив, XXI гр.с., с което е отхвърлено заявлението на дружеството против Д. П. Д., ЕГН – **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за сумите 2 071,16 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.04.2023г., 43,29 лв. – договорна лихва за периода от 15.03.2021 г. до 15.03.2021 г., 441,98 лв. – обезщетение за забава, считано от 16.03.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда. Моли да бъде отменено за тези процесни суми и вместо това да се постанови връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по предявената искова молба.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

За да отхвърли заявлението за гореописаните претендирани суми, Районният съд се позовава на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК /нова, ДВ бр. 100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г./, според която се издава заповед 1 за изпълнение, освен ако искането се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Излага съображения, че в процесния договор за кредит е посочена предоставена сума от 2 000 лв., при изначално уговорена застрахователна премия от 426,96 лв., такса ангажимент от 70 лв., при обща стойност на плащанията от 3 683,88 лв. По делото са претендирани част от сумите, а има извършени плащания от длъжника, които обаче заявителят е отказал да конкретизира. Също така не ставало ясно по какъв начин е формирана общо посочената сума за плащане от 3 683,88 лв. и какви вземания се включват в нея. Относно таксата ангажимент, Районният съд налага правен извод, че е налице неравноправна клауза, тъй като същата е недължима на осн. чл. 10а от ЗПК. На следващо място, аргументира, че процесният договор за кредит е недействителен, съгл. чл. 22 от ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10, т.11 от ЗПК, липсва ясно разписана методика на формиране ГПР - кои компоненти са включени в него и как се формира същият от 43,92 %; ГПР и общата сума на плащанията н е съответстват на действителните, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговорената застрахователна премия и такса ангажимент да се плащат разсрочено във времето, заедно с вноските, при което се постига единствено скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване за кредитора; налице е невярна информация относно общите разходи по кредита, при което нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО. Ограничението на ГПР на чл.19 ал.4 от ЗПК реално е заобиколено и е довело до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя /чл.143 от ЗЗП/.

Досежно клаузата за дължимост на договорна лихва, уговорена във фиксиран размер от 34,17%, то този процент надхвърля трикратния размер на законната лихва. Не става ясно и дали тази лихва не е начислена и се претендира не само върху чистата стойност на кредита, а и спрямо посочените такса ангажимент и застраховка, включени към главницата. Районният съд е посочил, че съгл. чл. 23 от ЗПК, на връщане принципно би подлежала само неплатената главница, но такава не следва да се присъжда, тъй като не е изяснено какви суми са платени, за да се прецени и за каква сума за главница евентуално да бъде издадена заповед за изпълнение. Доколкото заявителят не посочва извършените плащания, заповед за изпълнение за главница не следва да бъде 2 издавана. Посочва и че обезщетението за забава –е недължимо, на осн. чл. 23 от ЗПК и доколкото претендираният размер надхвърля законната лихва, на която единствено кредиторът има право - чл. 33, ал. 2 от ЗПК, за което също са дадени изрични указания, които не са спазени.

С частната жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД са направени основни възражения, че погрешно заповедният съд е приел, че в процесния случай са нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК изисква да се посочат не всички разходи част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата „допускания" тук се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР . Тези допускания или предвиждания, са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Тези допускания се делят на две групи. Първата група са базови допускания /чл.

19, т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" приложение № 1/ и допълнителни допускания / чл. 19, т. 5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м/. Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят усложнени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква "ж" на приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Допълнителните допускания също не са приложими в казуса, защото касаят хипотези на усложнени потребителски кредити, какъвто настоящия не е. Разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени проценти, а в казуса лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са неприложими. В процесния договор за кредит са посочени годишният лихвен процент, ГПР и общата сума, дължимата от потребителя.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че възраженията на жалбоподателя следва да се оставят без уважение.

С Разпореждане № 10102/20.04.2023г. Районният съд е дал указания на 3 заявителя, в тридневен срок от съобщението, с писмена молба да: 1/. Посочи дали в претендираната сума за главница са включени и суми за застраховка и такса ангажимент – при положителен отговор, да разграничи по основание и размер вземанията, които имат различно основание; 2/. Мотивира интерес от претенцията за обезщетение за забава, тъй като за посочения период законната лихва /вкл. върху посочената главница/ възлиза на сума в по – нисък размер; 3/. Посочи какви плащания са извършени по договора и кои вземания са погасени с тях; 4/. След изпълнение на горното, да отправи конкретно искане – като посочи какви суми за съответни периоди се претендират.

Заявителят, вместо да изпълни горните указания, с Молба с вх.№ 40939/03.05.2023г. е посочил, че следва да бъде обърнато внимание на трактовката на редица окръжни съдилища по отношение заповедното производство и необходимата информация и е цитирал съдебна практика. На следващо място е уточнил, че претендираната сума за главница включва единствено използвания и непогасен кредитен ресурс. Обезщетението за забава, което е в размер на законната лихва, е начислено върху непогасената главница. Същото е дължимо, съгласно разпоредбите на процесния договор, във връзка с чл. 86 от ЗЗД. По въпроса за извършените плащания по процесния договор, то е заявил, че същите са от категорията на правопогасяващи юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника, в исково състезателно производство. Доказателствената тежест за настъпили правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти, каквито са постъпилите плащания по процесното вземане, е носима от ответната страна, а не от ищцовата. Въпросът дали са плащани суми, отнасяни в погашение на вземания, произтичащи от неравноправни клаузи, би бил относим към съществуване на предявените вземания, но разглеждането му предполага повдигнат спор.

Видно е от съдържанието на Молба с с вх.№ 40939/03.05.2023г., че заявителят на практика е отказал да изправи нередовностите на заявлението, включително какви суми се включват в претендираната сума за главница и да посочи какви плащания са извършени по нея. От Договора за кредит от 04.03.2020г. се чете, че размерът на отпуснатия потребителски паричен кредит е 2 000 лв., а със заявлението се претендират 2 071,16 лв. размер на 4 главница. Очевидно е налице несъответствие в размера на кредита, уговорена между страните и предадена на потребителя, и размера на главницата, която се търси от длъжника по същия сключения договор. На следващо място, заявителят не е отговорил и какви конкретно суми са плащани по кредита, поради което и съдът не би могъл да разпореди издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК дори за размера на главницата /неплатена от длъжника/, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаването на заявлението, след като няма конкретна информация в тази насока.

Разпореждането се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване. За пълнота на изложението се посочва, че не е необходимо да се отговаря и на останалите възражения по частната жалба, след като въззивната инстанция потвърждава, че е налице неизпълнение на указанията към заявителя относно констатирана нередовност на заявлението.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане № 11359/04.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 5405/2023г. на Районен съд - Пловдив, XXI гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5