Определение № 538 от 01.08.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 538 гр. Варна, 01.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Ив. П.

Членове:

Мария Кр. Маринова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Въззивно гражданско дело № 20253000500441 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 441/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К. К. Д., подадена чрез ад.

Д.Т., против решение № 546/15.05.2025 г., постановено по гр.д. № 2322/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени: - предявеният от К. К. Д. срещу К. Д. Д. и Д. П. А. и Петър Валентинов П. -едноличен търговец с фирма ЕТ „Компас Транс - П. - Петър П.“, иск за прогласяване за нищожна сделката, обективирана в точка втора от Нотариален акт № 179/06.10.2000 г., том 1, рег. № 4609, нот. д. № 149/2000 г. на нотариус В. П. при ВРС, с която в полза на К. Д. Д. и Д. П. А. е било учредено вещно право на ползване върху закупения имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на Варна, одобрени със Заповед №РД-1898/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. ***, представляващ апартамент, с площ 125.83 кв.м, при граници: самостоятелни обекти с идентификатори №№ ***; *** и

***, ведно с принадлежащата му изба № 10 с площ 3.07 кв.м , при граници: изба № 7, изба № 9 и избен коридор, както и 7,5924 % ид.части от ОЧС, ведно и със 17.8 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор №10135.

1508.221 по КККР на Варна, одобрени със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „Цар Освободител“, № 3 , целият с площ 202 кв.м, при граници ПИ №№ ***; ***; *** и ***, поради противоречие със закона, основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. 73, ал. 3 СК (отм.), сега чл. 130, ал. 4 СК; - предявеният от К. К. Д. срещу Д. П. А. иск за предаване на владението върху недвижим имот с идентификатор *** по КККР на Варна, одобрени със Заповед №РД-1898/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, бул.

1

„Цар Освободител“, № 3, ет. 2, представляващ апартамент № 2, с площ 125.83 кв.м, състоящ се от коридор, дневна с кухня и трапезария, две спални, баня, тоалет, перално помещение и две тераси, при граници: СОС с идентификатори №№ ***; *** и ***, ведно с принадлежащата му изба № 10 с площ 3.07 кв.м , при граници: изба № 7, изба № 9 и избен коридор, както и 7,5924 % ид.части от ОЧС, ведно и със 17,8 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор №10135. 1508.221 по КККР на Варна, одобрени със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, ***, целият с площ

202 кв.м , при граници ПИ №№ ***; ***;

*** и ***, въз основа на договор за покупко -продажба на недвижим имот от 06.10.2000 г., обективиран в Нотариален акт № 179/0б.

10.2000 г., том 1, рег. №4609, нот. д. №149/2000 г. на нотариус В. П. при ВРС, на основание чл. 108 ЗС.

Въззивникът е настоявал, че решението на окръжния съд е неправилно – постановено при допуснати процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон, като е молил за отмяната му и за уважаване на исковете с присъждане на сторените разноски. Навел е оплаквания, че окръжният съд в нарушение на процесуалния закон, постановил решението си преди изтичане на срока за писмени бележки. По предявения иск по чл. 26, ал. 1 във връзка чл. 73, ал. 3 СК /отм./за нищожност на договора за продажба в частта на учреденото право на ползване, окръжният съд не изложил съображения дали волеизявленията на страните по договора противоречат на императивната разпоредба на чл. 73, ал. 3 СК /отм./. В тази връзка въззивникът е изложил, че волеизявлението на бенефициерите, че ще се ползват от учреденото в тяхно лице ограничено вещно право на ползване, като едностранна сделка рефлектирало върху правната сфера на обещателя, тъй като с него се извършвало разпореждане с правото на собственост придобито от купувача по договора за продажба и водело до безвъзмездно придобиване на вещното право на ползване от ответниците Д. П. Д.а и К. Д. Д., което имало действието на дарствен акт и било нищожно. Така дори да се приемело, че ответниците Д.

П. Д.а и К. Д. Д. като бенифициери са манифестирали изрична воля, че ще се ползват от тази уговорка чрез участието им в самото нотариално производство, то изразената от тях воля била в противоречие със забраната по чл. 73, ал. 3 СК /отм./ и нищожна. Въззивникът е изложил още, че в нарушение на изискванията по чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд отказал да обсъди доводите му, че договорът е нищожен в частта на учреденото безвъзмездно право на ползване на ответниците, поради противоречие с разпоредбите на чл. 38 и 40 ЗЗД, представляващи преюдициални за спора по чл. 108 ЗС въпроси, свързани с действителността на учреденото право на ползване и така съдът постановил решението си в противоречие със задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Неправилни били и изводите на съда, касаещи отмяната на уговорката по чл. 22, ал. 1, изр.

2

2-ро ЗЗД направена от ЕТ „Компас транс П. Петър П.“ с декларация рег. № 735/04.03.2025 г., тъй като в случая не ставало въпрос за прекратяване на вещното право на ползване, а за отмяна на уговорката, по силата на която то възниква, а до този момент липсвало изрично изявление от ответниците Д. П.

Д.а и К. Д. Д., че искат да се ползуват от нея - т.е. могла е да бъде оттеглена.

Заявил е също несъгласие с приетото от окръжния съд, че изявлението на ответниците по т. 3 от нотариалния акт, че приемат условията на договора съставлява такова съгласие от тях, защото те не участвали в лично качество като страни по договора, а действали от името на ищеца. Такава воля за ползване от уговорката за учредено право на ползване ответниците те не можело да изразят и конклудентно (с действията, че живели като семейство в имота), защото законът изисквал изрично и ясно изразено изявление.

Ответницата Д. П. А., чрез назначения й от съда особен представител адв. С., е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата и по съображения за неоснователността й е молила за оставянето й без уважение. Адвокат С. е молил за определяне на депозит за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Ответникът К. Д. Д. не е подал отговор на въззивната жалба.

Ответникът ЕТ „Компас Транс - П. - Петър П.“ (с връчено съобщение по реда на чл. 50, ал.2 ГПК) не е подал отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него решение на окръжния съд, редовна е и допустима. Отговорът също е в срок и е редовен.

Искания за нови доказателства страните не са заявили, а и не са налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда.

На осн.чл. 47,ал.6 ГПК, ищецът – сега въззивник следва да бъде задължен да внесе депозит за заплащане на възнаграждение на особения представител (адв. С.) на ответницата А. за настоящата въззивна инстанция в размер на сумата от 2 712 лв. с предупреждение за неблагоприятните последици при неизпълнение – прекратяване на въззивното производство.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено на 15.10.2025 г. от 9,30 ч., за която дата да се призоват страните.

УКАЗВА на въззивника К. К. Д., в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи по делото доказателства за внесен по съответната сметка на Варненския апелативен съд депозит от 2 712 лв. за заплащане възнаграждение на особения представител (адв. С.) на ответницата А. за настоящата въззивна инстанция.

3

В случай на неизпълнение на задължението, съдът ще прекрати въззивното производство.

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4