Решение № 1025 от 08.11.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1025 гр. Кюстендил, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20231520100323 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. №1682/20.02.2023 г., депозирана от К. И. М., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „К.“ №**, чрез адв.

Й., против „Микро кредит“ АД с ЕИК: 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №137, ет. 3, представлявано от В. В.

В исковата молба се сочи, че ищецът бил страна по договор за заем №903200112548 с ответника. Заемът бил в размер на 5000 лв., с 18 месечни погасителни вноски. Було уговорено кредитополучателят да сключи допълнителен договор за допълнителни услуги, които да се предоставят от кредитора, за който се дължало възнаграждение в размер на 6 361, 20 лв. По силата на двата сключени договора М. следвало да върне общо 13 113, 18 лв., при месечна обща вноска в размер на 728, 51 лв. Твърди се, че понастоящем цялото задължение било погасено. Смята се, че процесният договор бил нищожен на основание чл. 10, ал.1, вр с чл. 22 от ЗПК, не било спазено и условието за големина на шрифта, т.е. не по-малък от 12. Екземплярите от договорите не били предоставени на ищеца, в тях липсвало посочване на ГПР, нямало разписана методика за определяне размер на ГПР, нарушен бил максималният допустим размер на ГПР с оглед предоставената и върнатата заемна сума. ГЛП също не бил в допустими размери. Следвало кредиторът да включи в ГПР сумите по заплащане на допълнителните услуги с втория договор. Клаузата за ГЛП била нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Въпросните клаузи не били съгласно изискванията на чл. 147 от ЗЗП.

1

Заплащането на допълнителните услуги по втория договор били в противоречеие с правилото на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. И двата договора, сключени между страните били недействителни на основание чл. 22 от ЗПК.

Иска се съдът да съдът да приеме в мотивите си, че и двата договора са нищожни.

С оглед гореизложеното се поддържа искане за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено между страните, че клаузата, предвиждаща възнаграждение за допълнителни услуги в договор за допълнителни услуги към Договор за паричен заем №9032-00112548 е нищожна, както и да се осъди „Микро Кредит“ АД да заплати на ищеца сумата от 50 лв. – представляващ частичен иск от 6 361, 20 лв., който впоследствие е изменен за сумата от 1 602, 08 лв., като недължимо платени суми по договор за допълнителни услуги към Договор за паричен заем №9032-00112548, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й плащане.

Претендират се разноските в производството.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Оспорва исковете като неоснователни и недопустими. Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-00112548/25.08.2022 г. имал напълно самостоятелно действие и съшият съдържа напълно независими клаузи, създаващи права и задължения за страните, различни от тези, произтичащи от Договор за заем Microcredit №9032-00112548/25.08.2022 г.

Разпоредбите на ЗПК се прилагали единствено и само по отношение на договори за кредит, какъвто Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №9032-00112548/25.08.2022 г. категорично не бил. Дори и да се приемело, че ищецът имал качеството на потребител в правоотношението си с дружеството по Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №903200112548/25.08.2022 г., то по отношение на последния били приложими нормите на Закона за защита на потребителя, но не и тези на ЗПК. Процесният договор изцяло отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. На ищеца били предоставени както копие от договора, така и съпровождащите го документи, а именно Погасителен план и Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Размерът на шрифта на текста в процесния договор отговарял на изискванията, предвидени в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Твърдението на ищеца, че процесиите допълнителни услуги, предмет на Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 903200112548/25.08.2022 г., следвало да бъдат включени в ГПР по съвсем отделно облигационно правоотношение, каквото е Договор за заем Microcredit № 9032-00112548/25.08.2022 г., противоречало на всякаква икономическа и правна логика. Твърдението на ищеца, че с предоставянето на процесиите допълнителни услуги, предмет на съвсем отделно облигационно отношение, каквото е Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 903200112548/25.08.2022 г., се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, било неоснователно. Неоснователно е и твърдението на ищеца, че предоставянето на допълнителни услуги представлявало „заблуждаваща 2 търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.

Неоснователно е твърдението на ищеца, че Договор за заем Microcredit № 9032-00112548/25.08.2022 г. бил нищожен, тъй като клаузата за възнаградителната лихва /ГЛП/ била нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Неоснователно било твърдението на ищеца, че в процесния договор за заем липсвали каквито и да било условия за прилагането на ГЛП, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Размерът на фиксирания лихвен процент е ясно и напълно разбираемо посочен в Раздел 2 от процесния договор за заем, а именно 40, 48 %. Искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД е неоснователен, предвид изложените вече съображения и фактът, че процесиня договор за заем е напълно действителен. Дори и да бе недействителен, то ищецът не е престирал на довереното ми дружество претендираната от него сума.

На база изложеното се иска прекратяване на делото, като предявени недопустими искове или същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от заверено копие от Договор за заем Microcredit № 903200112548/25.08.2022 от 25.08.2022 г. /л. 6-7 от делото/ ответното дружество е предоставило кредит на ищеца в размер на 5 000 лв., при условия: обща сума за погасяване 6751, 98 лв., срок на договора 18 месеца, погасителна вноска – 375,11 лв. Приложен е погасителен план към договора за кредит. Освен посочения, е сключен между същите страни и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9032-00112548/25.08.2022 от 25.08.2022 г. По последния ищецът се е задължил по пакет услуги „комфорт“ със срок 18 месеца, всяка от които вноски в размер на 353, 40 лв.

По делото е изготвено и прието като обективно изготвено заключение с вх. № 6961/10.07.2023 г. / л. 70-74/ от вещото лице М. В., съгласно което по договора за кредит усвоената сума е в размер на 5 000 лв., ищецът бил внесъл по основния и допълнителния договор сума в общ размер на 7 372, 55 лв., като видно от таблица на стр. 4 от заключението е диференцирана сумата от 1 602, 08 лв. по договора за допълнителни услуги. Изчислено е още, че ГПР по Договор за заем Microcredit № 9032-00112548/25.08.2022 е в размер на 48, 90 %, а ако се вземат предвид сумите по договора за допълнителни услуги, то ГПР бил в общ размер на 329, 63 %.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

3

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Безспорно е, че между страните е възникнало правоотношение с предмет предоставяне от ответното ТД на ищеца на потребителски кредит.

Този договор като страни, предмет и съдържание попада под обхвата на Закона за потребителския кредит, въпреки наименованието му договор за заем. Ищецът, като страна по същия, има правния интерес, по съдебен ред, да обяви целия договор, отделни негови клаузи, или допълнителни споразумения за нищожни, за да предотврати за в бъдеще евентуалното им негативно за него проявление. Ищецът има правото да иска обявяване и на нищожността на всеки договор, стига да има по него качеството потребител.

Договорът за потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, в сила от 12.05.2010 г. Същевременно, към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП , вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази връзка, съдът има предвид, че следва да следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, каквото му е вменено и от сегашната редакция на чл. 7, ал. 3 от ГПК, когато:

1.) е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави /Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д.

№ 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др. /; 4.) е налице неравноправна клауза в потребителски договор /Решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС; Решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др. /. Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК, предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне. В конкретния случай няма доказателства от които съдът да приеме, при посочената по-горе условност, че клаузите на договор за потребителски кредит са били индивидуално уговорени с ответницата като заемополучател. Нито се твърди, нито се представят доказателства ищцата да е получила подробна преддоговорна информация от заемодателя за точните параметри на кредита, според изискването на чл. 58, ал. 1 от ЗКрИ – за общите разходи по кредита и за обективните критерии, въз основа на които могат да се изменят, ГЛП, методът за изчисляване на лихвата, както и условията за промяната й, допълнителни задължения, свързани с разплащанията. В този смисъл частта от договора за заем относно параметрите му са неравноправни, по силата на чл. 143, т. 9 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК, т. к. налагат приемането на условия, с 4 които потребителят не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, в резултат на което не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на такъв договор, съставляващо още едно основание за неравноправието им, по силата на чл. 143, т. 18 от ЗЗП , вр. чл. 24 от ЗПК. Същевременно, в договора липсва клауза за ГПР, т. е. не е посочен размерът му, което е самостоятелно основание за нищожността на този договор. Предвид гореизложените съображения, обсъдените по-горе клаузи съдът намира за нищожни, като неравноправни и неиндивидуално уговорени /чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 9 ЗЗП и т. 19, вр. чл. 147 от ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 24 от ЗПК/. Тези клаузи обаче са толкова съществени за процесния, по естеството си, договор за потребителски кредит, че тяхната неравноправност води до нищожност на целия договор – чл. 146, ал. 5 от ЗЗП. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на ГЛП и липсата на ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или договорът за кредит да се сключи и ако в него не са включени тези клаузи. Като се изхожда и от характера на този договор, който е възмезден, посочването на ГПР е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя недействителността му като цяло, при което длъжникът дължи чистата сума на кредита. Както се отбеляза по-горе допълнително споразумение към нищожен договор влече нищожността и на споразумението, въпреки наименованието му като договор, както е в казуса. В казуса се иска обявяване на нищожност на клауза от договор за допълнителни услуги към основния.