Решение № 216 от 13.07.2016, Районен съд - Нови пазар

Р Е Ш Е Н И Е

№ 216 гр. Н., 13.07.2016 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Районен съд –

Н. в публичното заседание на пети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА Н. при секретаря

В.В., като разгледа докладваното от съдия Н. гр.д. № 1160/2015г. по описа на НПРС, за да се произнесе, взе предвид:

Предявен е иск по чл. 108 от ЗС, с който ищците искат съда да осъди ответника Г.Ф.Ф. да им предаде владението на недвижим имот, представляващ нива с № 018069, с площ от 7,478дка в м. „....” в землището на с. В., общ. Н., на който ищците са собственици, т.к ответникът го владее без правно основание.

Цената на предявения спрямо този ответник иск е в размер на 868,20лв.

Ищците сочат, че са наследници на Ю. И.Х., б.ж. на с. В., на когото е възстановени земеделски земи в землището на с. В., представляващи нива с площ от 14,957дка в м.”..........”, съставляваща имот № 18044, нива с площ от 15,250дка в м.”.........”, съставляваща имот № 041011 и лозе с площ от 3,221дка в м.”.......”, съставляващо имот № 047022.

След реституцията на земята, е издаден констативен нотариален акт НА № ***, дело № *** г. на нотариус при РС Н. за собствеността й по реда на ЗСПЗЗ в полза на всичките наследници.

Ищците – двете деца и тримата внуци на общия наследодател, сочат, че лицата Ш.Ю.И., А.Ю.И., ХЮ.Х.И. и И.Ю.И., чрез удостоверение за наследници на лице със същите като на наследодателя на ищците имена № *** г., издадено от Кметство с. В. са сключили договор за доброволна делба, но на земите на наследодателят им. Договорът е вписан с рег.

№ 10444/10.12.2010 г. на Агенцията по вписванията при РС Н.. В резултат на делбата два от имотите, представляващи ниви са разделени на по още два и така са обособени общо четири нови имоти, съответно: две ниви с площ от 7,478 дка и две ниви с площ от по 7,625 дка.

В резултат на делбата Ш. Ю.ов И. е получил имот с площ от 7,478дка, четвърта категория, в м.”.....”, представляващ имот № 018069, който е образуван от имот № 018044, целия с площ от 14,957дка, при граници имоти с №№ 018070, 000039, 018029, 018028. Този имот съделителят Ш.Ю.И. е продал на Н.Р.А. с НА № ***, рег. № 5729, дело № *** г. по описа на Нотариус с рег. № 346 на НК, която от своя страна го продава на ответника по делото Г.Ф.Ф., който от 21.07.2012 г. бил въведен във владение на имота.

Предвид на горното ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им предаде владението върху недвижим имот с площ от 7,478дка, четвърта категория, в м.”.....”, представляващ имот № 018069, при граници имоти с

№№ 018070, 000039, 018029, 018028, който е новообразуван от имот № 018044, целия с площ от 14,957дка.

Ищците молят да им се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът Г.Ф., признава предявения спрямо него иск за ревандикация на имота и твърди, че е основателен. От своя страна сочи, че той е придобил имота от продавачите си като добросъвестен приобретател и се явява добросъвестен владелец на същия по смисъла на чл. 70 от ЗС. Сочи, че от момента на придобиване на имота от него до предявяване на иска, обаче не е изтекъл срок, въз основа на който и като добросъвестен владелец той да стане собственик на имота, както и такъв срок не е изтекъл и за неговите праводатели, към чието владение би могъл да се присъедини.

Ответникът сочи, че към датата на придобиване на имота от него не е била налице вписана искова молба, която да даде гласност на третите лица за наличието на някакъв спор за правото на собственост върху имота, поради което към датата на сделката той е бил добросъвестен купувач.

Поради това, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска, прави искане да бъде освободен от заплащане на разноски по реда на чл. 78, ал.2 от ГПК.

От името на ответницата К.Г.Н., съпруга на ответника Г.Ф.Ф. не е постъпил писмен отговор в законоустановения срок.

Ответникът Г.Ф.Ф. е предявил обратен иск спрямо конституираните по делото като трети лица помагачи негови праводатели Н.Р.А. и съпругът й Д.А., Н.Р.А. и Д.А.,***.

Ответникът Г.Ф. е предявил спрямо третите лица помагачи обратен иск по чл. 189, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения между него и продавачите му договор за продажба на недвижим имот в резултат на евикция и връщане на платеното по договора – продажната цена от 3 900лв., както и разноските по прехвърлянето в размер на 215лв. Ответникът предявява обратен иск с основание по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 900лв., представляваща ½ от размера на договорената в НА № ***, дело № *** г. на Нотариус *** неустойка в случай на евикция, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска.

Ответникът Г.Ф. е посочил, че предявява и трети евентуален иск с основание чл. 192 от ЗЗД, в случай, че не бъде уважен искът му по чл. 189, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 87, ал.3 от ЗЗД спрямо лицата, които иска да бъдат привлечени като помагачи и ответници по обратните искове, в случай, че купувачът е бил недобросъвестен, т.е да е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, поради което предявява претенция за връщане на платената от него цена от 3900лв.

Ответникът Г.Ф. сочи, че е закупил имота от продавачите Н.Р.А. и Д.А.,***, посредством НА № ***, дело № *** г., след като продавачите са декларирали, че върху имота няма права на трети лица и че не са налице основания, които биха довели до пълна или частична евикция на купувача. При осъществяване на сделката купувачът Г.Ф. е заплатил за имота сумата от 3900лв., представляваща продажна цена и е влязъл във владение на имота. С договора за продажба между страните е предвидена неустойка в случай, че купувачът бъде съдебно отстранен от имота независимо на какво основание, като размерът на неустойката е в двоен размер на цената по сделката, както и направените от купувача разноски по прехвърлянето на имота.

Ответникът Г.Ф. сочи, че на 26.11.2015 г. узнал за исковата молба на ищците по делото с основание по чл. 108 от ЗС. Поради това, че признава основателността на този иск, той ще бъде осъден да предаде владението на закупения от него имот, т.е ще бъде евинциран.

Поради горното ответникът – ищец моли съда да постанови решение, с което спрямо ответниците по обратния иск Н.Р.А. и Д.А.,*** да развали на основание чл. 189, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 87, ал.3 от ЗЗД сключения между него и продавачите му договор за продажба на недвижим имот, поради настъпила евикция и да ги осъди да му върнат платеното по договора – продажната цена от 3 900лв., както и разноските по прехвърлянето в размер на 226,84лв., както и на основание по чл. 92 от ЗЗД да ги осъди да му заплатят сумата от 3 900лв., представляваща ½ от размера на договорената в НА № ***, дело № *** г. на Нотариус *** неустойка в случай на евикция, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска. Ответникът предявява и трети евентуален иск с основание чл. 192 от ЗЗД, в случай, че не бъдат уважени първите две претенции спрямо ответниците по обратните искове, в случай, че купувачът е бил недобросъвестен, т.е да е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, поради което предявява претенция за връщане на платената от него цена от 3900лв. Желае присъждане на разноските по делото.

След установяване, че ответниците по обратния иск са се развели, считано от 11.3.2016г., когато е ВЗС решение по гр.д. № 20 от 2016г на РС Н. за прекратяване на брака на съпрузите, ищецът по обратния иск е посочил, че претендира от всеки от двамата ответници по 2063,42лв., както и по иска по чл. 92 от ЗЗД по 1950лв.

От ответницата по обратните искове Н.Р.А. е постъпил писмен отговор, в който сочи, че предявените спрямо нея искове по чл. 189, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 87, ал.3 от ЗЗД за сумата от 3 900лв., както и разноските по прехвърлянето в размер на 215лв., или общо за 4 115лв., както и искът по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 900лв., са неоснователни.

Признава евентуалният, трети иск по чл. 192 от ЗЗД за сумата от 3900лв., относно нейната част от 1/2част в размер на 1 950лв. като допустим и основателен.

Ответницата по обратния иск сочи, че на 10.02.2010 г. е било образувано ДП № *** г. във връзка с преписка № *** г., по описа на НПРП. Производството било образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 308, ал.1 от НК, като същото е прекратено на 09.04.2014 г. с постановление на НПРП поради липса на данни за извършеното престъпление. Досъдебното производство било инициирано над половин година след закупуване на имота от ответницата по обратния иск. Ответницата по обратния иск Н.А. сочи, че към датата на закупуване на имота от първоначалния ответник Г.Ф.Ф. с нотариалния акт, който е посочен, в с. В. вече се знаело, че за този имот се води спор и има наказателно производство. Това обстоятелство според ответницата по обратния иск се знаело от ищеца по него. Ответницата сочи, че към датата на изповядване на сделката на купувача Г.Ф. е било известно, че върви наказателна проверка, включително и е бил уведомен от самата ответница. По тази преписка ищецът по обратния иск бил разпитван, т.к Х. – първоначалният ищец по делото е искал от него рента, а ответницата по обратния иск все още не била прехвърлила имота към този момент.

Поради гореизложеното ответницата по обратния иск признава за основателен само иска по чл. 192 от ЗЗД за сумата от 3900лв., относно нейната част от 1/2част в размер на 1 950лв., т.к ищецът е недобросъвестен купувач, знаейки, че върху имота, който купува имат права и трети лица.

Поради горното ответницата по обратния иск моли съда да отхвърли първоначалните два иска по чл. 189, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 87, ал.3 от ЗЗД за сумата от 3 900лв., както и разноските по прехвърлянето в размер на 215лв., или общо за 4 115лв., както и искът по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 900лв., т.к са неоснователни, а да постанови решение само по евентуалния иск по чл. 192 от ЗЗД за сумата от 3900лв., относно нейната част от 1/2част в размер на 1 950лв.

Ответницата моли разноските по обратния иск да се възложат на ищеца по обратния иск, съгл. чл. 78, ал.2 от ГПК.

По делото на

03.06.2016 г. е постъпил писмен отговор от назначения на ответника Д.А. особен представител, с който той сочи, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Твърди, че развалянето на договора не настъпва със съдебното отстраняване на купувача, както и че от разпоредбите на чл. 188 и чл. 192 от ЗЗД не следва, че с ВЗС на решението за съдебно отстраняване договорът за продажба се счита за развален.

Ответникът по обратния иск сочи, че уговорената между страните неустойка в договора за продажба противоречи на добрите нрави. Ответникът прави възражение за прекомерност на уговорената неустойка. Сочи, че размерът на вредите е съотносим с размера на законната лихва върху заетата сума, поради което счита, че уговорената неустойка е прекомерна и на основание чл. 92 от ЗЗД следва да бъде намалена, в противен случай би довела до неоснователно обогатяване на претендиращия.

Ответникът Д.А. моли да се отхвърлят претенциите на ищеца по обратния иск.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Недвижимият имот, предмет на защита по настоящето дело представлява нива с площ от 7,478дка, четвърта категория, в м.”.....”, представляващ имот № 018069, при граници имоти с №№ 018070, 000039, 018029, 018028, който е новообразуван от имот № 018044, целия с площ от 14,957дка. За имота е издадена скица № К01879/03.12.2015 г., л.39 от делото, както и удостоверение за данъчна оценка, съгласно което същата е в размер на 868,20лв., л. 38.

С Решение №

11 от 15.05.1992 г.на ПК Н., за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи по плана за земеразделяне на с. В. е възстановено правото на собственост на наследниците на Ю.И.Х. по удостоверение за наследници № 98, върху следните имоти: 1/ нива от 14,957 дка, четвърта категория местност „..“, имот № 18044 при граници и съседи имоти с №№ 39, 18029, 18028, 18043; 2/ нива от 15,250 дка, имот № 41011, четвърта категория в местността „….“при граници и съседи имоти с №№ 11, 41010, 124, 41012 и 3/ лозе от 3,221 дка, четвърта категория, местност „…“, имот № 47022, при граници и съседи имоти с №№ 47023, 76, 47021, 77.