Решение № 121 от 01.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Велико Търново, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ К.А

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. И. в присъствието на прокурора Р. Ирм. Х. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600075 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 15/19.11.2024 г., постановена по НОХД № 189/2024 г.

Окръжен съд – Габрово признал за виновен подс. И. В. Б. в това, че на 12.04.2020 г. на първокласен път I-5, КПП „Донино“ в Община Габрово, причинил средна телесна повреда на Д. И. М., в качеството му на полицейски орган в ОД МВР - Габрово на длъжност „полицейски инспектор“ в група „ООР“ на Сектор „ОП " РУ - Габрово в ОД МВР-Габрово, чрез нанасяне на силен директен удар с изпънато напред ляво ходило при управлението с висока скорост на мотоциклет „Хонда“, модел „CBR“ 900 куб.см., без поставена регистрационна табела с № ********** и го осъдил на основание чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2 вр. чл. 129, ал. 1 от НК на „Лишаване от свобода“ в размер на 3 години.

Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и в това, че на същата дата и мястода е извършил деяние по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК като го е осъдил на 2 години „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 10 000 лева.

1

На основание чл. 23, ал. 1 от НК определил едно общо наказание за престъпленията по настоящата присъда, а именно най-тежкото от тях – 3 годин „Лишаване от свобода“, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 23, ал. 3 от НК присъединл към определеното общо наказание и наказанието „Глоба“ в размер на 10 000 лева.

Осъдил подс. И. Б. да заплати на Д. И. М. сума в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от деянието по чл. 131, ал.

2, пр. 4, т. 2 вр. чл. 129, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увредата /12.04.2020 г./ до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за разликата от уважените 30 000 лева до претендираните 50 000 лева, като недоказан и неоснователен.

Произнесъл се по разноските и веществените доказателства.

Недоволен от така постановената присъда останал подс. Б., който чрез упълномощения си защитник адв. П. е депозирал жалба допълнение към същата срещу нея. Навеждат се доводи за незаконосъобразност и необоснонаост – липсвали доказателства, установяващи умисъла за увреда здравето на пострадалия, а от там и липса на осъществено деяние по чл. 131 ал. 2, пр. 4, т. 2, вр. чл. 129, ал. 1 от НК. Сочи се също, че липсвали доказателства обосноваващи осъществен състав на преспътлението по чл. 355, ал. 2, вр. ал.1 от НК от подсъдимия. Отправя се искане подс. Б. да бъде изцяло оправдан, присъдата отменена.

Срещу присъдата в гражданско осъдителната й част е подадена въззивна жалба адв. Д. от ГАК, в качеството му на повереник на гражданския ищец М., с която се претендира настоящата инстанция да упражни правомощията си чл.

337, ал. 3 от НПК, като измени атакуваната присъда, само в частта й, с която е отхвърлен предявения от пострадалия М. граждански иск против подс. Б. над уважения размер от 30 000 лева и се присъди разликата до пълния претендиран такъв от 50 000 лева. Намира така присъдения размер за несправедлив, сочейки доводи за продължителна нетрудоспособност, трудно протекъл възстановителен процес, придружен с болки и страдания, довели и затруднения при изпълнение на професионалните му задължения след завръщането на работа, включително и в извършването на ежедневни рутинни действия.

Депозирано е и възражение от адв. Д., повереник на гражданския ищец срещу въззивната жалба на подсъдимия. В същото се навеждат доводи за обоснованост и правилност на оспорената присъда в наказателно осъдителната й част, касаеща деянието по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2 вр. чл. 129, ал. 1 от НК, като намират защитната теза на подс. Б., променена в хода на съдебното дирене пред първия съд, за изцяло опровергана от събраните по делото доказателства, включително и от приетите експертни заключения, подкрепени от подробни и детайлни разпити на вещите лица. Намира събраните пред първостепенния съд доказателства за установяващи по беспорен начин извършване на престъпното деяние, неговото авторство и 2 механизъм, поради което се иска въззивния съд да потвърди присъдата в наказателната й част.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Велико Търново намира оспорената присъда за законосъобразна и правилна. Намира за достатъчни, събраните по делото доказателства в подкрепа на обвинението, така че първоинстанционният съдебен акт е законосъобазен и правилен. Правилно и законосъобразно са определени размерът на наказанието и приложението на чл. 66 от НК, предвид честото съдебно минало на подс. Б.. По отношение на гражданския иск счита, че определената сума от 30 000 лева за съобразена с практиката на съдилищата, както и с претърпените неимуществени вреди от пострадалия, респективно искането за отмяна на присъдата в наказателната й част, намира за неоснователно. Моли обжалвания съдебен акт да бъде потвърден изцяло.

Пред въззивния съд адв. Д., повереник на гр. ищец,намира, че фактическата обстановка по наказателното производство е изяснена, първоинстанционната присъда е мотивирана, правилна и законосъобразна.

Заявява, че поддържа въззивната жалба, касеща гр. иск, по изложените в същата съображения - първоинстанционният съд в недостатъчна степен е съобразил събраните по делото доказателства, касещи продължителността на болките и страданията, които пострадалият изпитва и ще изпитва за в бъдеще - последствията за здравословното състояние на пострадалия, което не било съобразено от окръжния съд, предвид показанията на вещото лице Р.М.. В изложения смисъл се иска присъдата да бъде потвърдена в наказателната й част, респективно изменена в гражданската й част, като се уважи депозираната от същия жалба, касаеща размера на гражданския иск.

Пред настоящата инстанция адв. П. защитиник на подс. Б. поддържа подробно изложените в жалбата и допълнението към същата съображения, поради които счита, присъдата за незаконосъобразна и необоснована, съответно искането си за цалостното му оправдаване по обвиненията. Излагат, че присъдата не може да почива на предположения, включително и за застъпения като "вероятен" и "възможен" механизъм на причиняване на травмата, а от там и неизясненост на фактическата обстановка, свързана с умисъла на дееца за извършване на деянието. По отношение на деянието по чл. 355 от НК считат същото за несъставомерно и неприлагането на чл. 55 от НК – за неоправдано – предвид съмнителния резултат от тези мерки и значителния перод от време, изминал от момента на извършване на деянието.

Релевират доводи, че процесуалният закон не допуска експертни предположения при постановяване на осъдителна присъда. Молят акта на първия съд да бъде отменен и да бъде постановена нова оправдателна присъда. Алтернативно правят искане за намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода с приложението на чл. 55 от НК .

В правото си лична защита и последна дума подс. Б. заявява, че поддържа казаното от защитника му и моли да бъда оправдан.

Великотърновският апелативен съд, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно правомощията си по чл. 313 3 и чл. 314 от НПК, въз основа на доказателствата по делото и предвид становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбите на подсъдимия, гаржданския ищец и частен обвинетел срещу присъдата на първата инстанция са неоснователни.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие пред окръжния съд, както и в хода на досъдебното производство доказателства, първият съд правилно е приел за установени следните фактически положения, споделими напълно от въззивната инстанция:

За овладяване на възникналата извънредна ситуация в страната във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България, с решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание, обнародвано в ДВ., бр. 22 от 13.03.2020 г., е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., като е възложено на Министерски съвет да предприеме всички необходими мерки за това. Със Заповед № РД-01122/11.03.2020 г. на министъра на здравеопазването са въведени противоепидемични мерки на територията на областите с регистриран потвърден случай на COVID-19. Със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед №РД- 01—131/17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139/19.03.2020 г., Заповед № РД-01-144/22.03.2020 г., Заповед № 154/26.03.2020 г. на министъра на здравеопазването са въведени противоепидемични мерки на територията на Република България до 12.04.2020 г. включително. Със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-153/25.03.2020 г. на министъра на здравеопазването са въведени противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 00:00 часа на 21.03.2020 г. Съгласно т. 2-7 на посочената заповед, органите на Министерство на вътрешните работи организират контролно - пропускателни пунктове на входно - изходните пътища на областните центрове, където да се извършва проверка на целта на пътуването на гражданите. През същите се допускало преминаването на лица само в случай на неотложност на пътуването им, наложено от: - полагане на труд в населеното място; - здравословни причини на пътуващия или на негови близки; - завръщане на настоящ или постоянен адрес, или на адрес, на който пътуващия временно пребивава, когато е различен от неговия постоянен или настоящ адрес; - необходимост от полагане на грижи за роднини или близки, когато населеното място, в което живеят те е различно от това на постоянния или настоящ адрес на пътуващия или - при необходимост от снабдяване на себе си или лица, за които пътуващия полага грижа, със стоки от първа необходимост, когато в населеното място по техния постоянен или настоящ адрес няма търговски обекти или аптеки, от които да се снабдят с тези стоки.

Посочените обстоятелства следвало да бъдат удостоверени пред проверяващите със служебна бележка от работодател или служебен документ - карта; медицински документ, документ за самоличност или декларация от лицето за причината, поради която се налага пътуването му. При представянето им на проверяващите служители, за определени категории служители, МПС и лица била осигурена възможност да бъдат пропускани с 4 приоритет на контролно - пропускателните пунктове.

На 12.04.2020 г. в Област Габрово карантинните мерки относно разпространението на заболяването „COVID-19" се осъществявали на контролно - пропускателен пункт, организиран за времето от 05:00 часа до 21:00 часа на път I-5 в района на километър 141+394, в началото на „У"образно кръстовище, образувано от път I-5 и път III-5524 към с. Донино.

Пунктът бил изграден в зоната на десен завой с начало на 77 метра след указателна табела „Д11" за начало на с. Донино, за посока на движение към гр. В. Търново, като дължината му била 28.9 метра и съответно в двата му края били поставени охранителни бариери тип „хармоника", монтирани отдясно на пътното платно , за всяка от посоките на движение с поставен знак „POLICE". В участъка между светло-отразителните бариери, по осевата линия на пътното платно, били разположени четири сигнални конуса. За посока на движение към гр. В. Търново първият конус бил на 1.8 метра след първата бариера, поставена отдясно на платното за движение в тази посока, а последният конус се намирал на разделителната линия на 25 метра след началото на КПП.

Съобразно план - разстановка на силите и средствата, утвърдена на 10.03.2020 г. от директор на ОД на МВР - Габрово, за времето от 13:00 часа до 19:00 часа, на полицейските служители от РУ Габрово в състав: инспектор Д.