Определение № 2572 от 25.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2572 гр. Варна, 25.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20233100502285 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба с правно основание чл.248 от ГПК вх. № 12741/20.05.2024 г., от адв. С. Г. С., в качеството на процесуален представител на ищеца и въззиваем в настоящото производство В. К., с искане за допълване на постановеното по делото решение №277/20.03.2024 г. в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител за предоставена безплатна правна помощ за въззивното производство по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

В предоставения срок не е постъпил отговор от насрещните страни.

Съдът намира, че молбата за допълване на постановеното съдебно решение в частта му за разноските е процесуално допустима. Същата е депозирана от легитимирано лице с правен интерес в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което съдът дължи произнасяне по обективираното в нея искане.

Разгледана по същество молбата за допълване на решението в частта за разноските се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Според чл.38, ал.2 от ЗАдв. а ко в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът предоставил безплатна правна помощ има право на адвокатско възнаграждение, което насрещната страна следва да бъде осъдена да му заплати.

Правилата за разпределение на отговорността за разноски са уредени в чл.78 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца се следват разноски съразмерно с уважената част от иска. Това правило намира приложение и за адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. за предоставената на ищеца безплатна правна помощ - то се възлага в тежест на ответника само при уважаване на иска изцяло или отчасти.

В случая с постановения от въззивната инстанция съдебен акт 1 първоинстанционното решение е обезсилено и производството по предявените от ищеца искове с правно основание 26, ал.1 от ЗЗД е прекратено като недопустимо на основание чл.130 от ГПК. Ето защо разноски не се следват нито в полза на ищеца, нито в полза на процесуалния му представител по чл.38, ал.2 от ГПК. При прекратяване на производството разноски се дължат в полза на ответника, а не в полза на ищеца, на основание чл.78, ал.4 от ГПК.

По изложените съображения съдът намира, че искането с правно основание чл.248 от ГПК следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК , съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в молба вх. №

12741/20.05.2024 г., от адв. С. Г. С., в качеството на процесуален представител на ищеца и въззиваем в настоящото производство В. К., искане за допълване на постановеното по делото решение №277/20.03.2024 г. в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител за предоставена безплатна правна помощ за въззивното производство по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, на осн. чл.248, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2