Решение № 48 от 02.03.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Бургас, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

И.на Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20252000500423 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 99/20.06.2025 година, постановено по гражд. дело № 435/2023 година по описа на Окръжен съд - Ямбол, поправено с решение № 136/18.09.2025 година:

1) е осъдено „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. М. Д.“ № 1, представлявано от изпълнителните директори Калоян Митков Костадинов и Тони Йонков Веков, начин на представляване: заедно от поне двама изпълнителни директори, да заплати на всеки от ищците И. И. Д. с ЕГН **********, К. И. Д. с ЕГН **********, И. И. Д. с ЕГН ********** и Н. К. Д. с ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сума в размер от по 56 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на К. Н. Д., ЕГН **********, починала на 10.05.2022 година при ПТП, причинено виновно от водача на застраховано при „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, МПС марка „Мазда“, модел „ЦХ5“ с рег. № *** по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 24.06.2022 година до окончателното им изплащане, като са отхвърлени исковете за неимуществени вреди, предявени от всеки от ищците И. И. Д. с ЕГН **********, К. И. Д. с ЕГН **********, И. И.

Д. с ЕГН ********** и Н. К. Д. с ЕГН ********** за разликата над сумата 56 000 лева до предявения размер от 200 000 лева, както и искането за присъждане на законна лихва за забава върху сумите за периода от 10.05.2022 година до 24.06.2022 година;

2) са отхвърлени предявените от К. И. Д., ЕГН ********** и Х. И. Д., ЕГН 1

**********, двамата малолетни, действащи чрез своя баща и законен представител И. И. Д., ЕГН **********, против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на всеки от тях сумата от по 200 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на К. Н. Д., ЕГН **********, починала на 10.05.2022 година при ПТП, причинено виновно от водача на застраховано при ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, МПС марка „Мазда“, модел „ЦХ5“ с рег. № *** по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 10.05.2022 година до окончателното им изплащане;

3) присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от И. И. Д. с ЕГН **********, К. И. Д. с ЕГН **********, И. И. Д. с ЕГН **********, Н. К. Д. с ЕГН **********, К. И. Д. с ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител И. И. Д. и Х. И. Д. с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител И. И. Д., всички чрез адв. С.

Ч. - СмАК, Адвокатско дружество „Ч., Петкова и И.“, с адрес за връчване: град София, ул.

„Три уши“ № 8, ет. 4, срещу горепосоченото решение в частта, в която са отхвърлени исковете за обезщетяване на неимуществените вреди на И. И. Д., К. И. Д., И. И. Д. и Н. К. Д. за разликата над присъдените размери на обезщетенията до размера на сумата от по 200 000 лева, т.е. претендират допълнително присъждане на сумата от по 144 000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане, както и в частта, с която са отхвърлени предявените искове от К. И. Д. и Х. И. Д., действащи чрез своя баща и законен представител И. И. Д., за присъждане на обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди в размер на по 200 000 лева за всеки от тях, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане.

Изразява се позиция за неправилност и необоснованост на решението в обжалваните му части, поради неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд на характера на преживените от увредените лица негативни емоции и страдания вследствие смъртта на К.

Н. Д. - партньор, майка и баба на въззивниците. Подробно се описват близките отношения в семейството на въззивниците и се сочи, че всички те са живели заедно, в разбирателство и взаимна материална и морална подкрепа. Твърди се, че починалата е гледала изцяло внуците си от бебета, тъй като баща им е ходел в чужбина на работа, а майка им ги е оставила на грижите на баба им. Изтъква се, че според приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза И., К., И. и Н. са преживели остра стресова реакция. Твърди се, че и до момента семейството изпитва силен стрес. Семейният партньор на починалата ходи на гробищата по няколко пъти на ден и се налага децата да го търсят, внучката К. започнала да получава рани по цялото тяло и да й пада косата, а синът Н. не можел с дни да стане от леглото и все още преживява момента, в който видял майка си мъртва на асфалта. Твърди се влошено здравословно съС.ие на дъщерята К.. Малките деца често споменавали баба си и гледали клипове на телефона. Поддържа се наличието на особено близки връзки на малолетните К. и 2

Х. с баба им, която замествала биологичната им майка. Препраща се към констатациите на социалния доклад и приетата по делото СПЕ - наличието на тревожност и страх да останат сами, нарушено социално функциониране и соматични проблеми. Инвокира се несправедливост и несъобразяване с чл. 52 от ЗЗД, събрания по делото доказателствен материал и съдебната практика. Според въззивниците, не са отчетени и действащите застрахователни лимити и тяхната актуализация, при преценка на нарастващата в страната инфлация. Възразява се срещу завишения, според страната, процент на принос от страна на починалата, възлизащ на 60 % и се настоява, че отсъства съпричиняване или то следва да е в размер на 30 %. Поддържа се правомерност на поведението на пострадалата и липса на нарушение на правилата за движение по пътищата. Претендира се липса на безспорни доказателства, че К. Д. е можела да възприеме приближаващото превозно средство и да съобрази поведението си с него. Твърди се липса на реакция от страна на водача на автомобила. Сочат се изводите на в.л. Бохосян в изготвената АТЕ и показанията на вещите лица по тройната САТЕ, че в района на ПТП няма изграден надлез, прелез или подлез за безопасно пресичане. По отношение осигурения от работодателя служебен транспорт се сочи, че същият е дал изрично разрешение на починалата да си тръгне по-рано от работа, тъй като имала рожден ден. Инвокира се практика на СЕС.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част.

Претендират се разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА с начислен ДДС.

Въззивната жалба е надлежно администрирана и връчена на страните по делото, като в срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от „ЗАД ДаллБогг Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, чрез адв. Д. С. - САК, с адрес за връчване: град София, бул. „Г. М. Д.“ № 1, в който се развиват съображения за нейната неоснователност, респективно за законосъобразност и правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Поддържа се, че поведението на починалата е самонадеяно и граничи с проявена груба небрежност. Изтъква се, че същата е пресичала пътна магистрала, както и наличието на надлез, отстоящ на 300 м от произшествието, където скоростта на превозните средства е била по-ограничена. Твърди се рязко и внезапно пресичане на пътното платно, на бърз ход, напълно необезопасено и без да се огледа. Изтъква се липсата на знак за намерението на пешеходката да пресече и техническата невъзможност на водача да реагира. Твърди се липса на доказателства за неимуществени вреди на внуците, както и че те не живеят заедно в общо домакинство с починалата. Сочи се, че същите са в кръга на далечните роднини, на които само по изключение се присъждат обезщетения. Инвокира се обичайната картина на скръб и липса на изключителен, над обичайния, интензитет на морални страдания. Обосновава се справедливост на присъденото обезщетение преди отчитане на съпричиняването. Прави се възражение за неуместен подход, тенденциозност и изопаченост на оплакванията във въззивната жалба.

Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Претендират се разноски във въззивната инстанция.

3

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

При съобразяване на изразените от страните в хода на производството становища, включително и поддържаното от тях в депозираната въззивна жалба, сложила началото на настоящото производство и отговора на същата, съдът намира, че по делото не е спорно, а и в тази насока са събраните писмени доказателства, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на лицето Й.Ц. И., който е управлявал лек автомобил марка „Мазда“ с ДК № ***. На 10.05.2022 година, около 16.50 часа, той се е движил с посочения автомобил в посока изток-запад (от град Бургас към град София) със скорост на движение от около 113 км/ч и опасна зона за спиране от около 106 м. По същото това време, на посоченото място, при км. 278, в близост до бензиностанция „ОМВ“ пешеходката К. Н. Д. е предприела пресичане на платното за движение от град Бургас към град София. Водачът на автомобила е реагирал и е предприел спиране, когато автомобилът се е намирал на около 31 метра преди мястото на удара. Настъпил е удар, като мястото на същия между пострадалата и лекия автомобил се е намирал изцяло в лявата активна лента за движение на АМ „Тракия“. Към момента на удара пострадала е била с лявата част към лявата челна част на автомобила. След удара лекият автомобил „Мазда“ е продължил движението си напред и надясно, като се е установил изцяло в дясната активна лента, насочен северозападно с предната си част. След удара тялото на пострадалата се е отхвърлило напред, изпаднало е върху терена, плъзгало се е и се е търкаляло по него, като се е установило изцяло в лявата активна лента на магистралата. При реакция на водача на автомобила към момента на навлизане на пострадалата на платното за движение (в лента за престрояване към бензиностанцията) или към момента на навлизането и в дясната активна лента на АМ „Тракия“ чрез предприемане на аварийно спиране процесното пътнотранспортно произшествие (ПТП) е нямало да настъпи; лекият автомобил е щял да се установи преди мястото на удара. Именно закъснялата реакция на водача на автомобила за предприемане на аварийно спиране е една от техническите причини за настъпване на ПТП.

Същият е разполагал с достатъчно време за техническа реакция да предотврати настъпването на ПТП както към момента на навлизане на пострадалата на платното за движение, така и към момента на навлизане на последната в дясната активна лента на пътя.

Горното сочи, че водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДП. Неговото поведение именно е довело до настъпване на 10.05.2022 година на ПТП и е причина за смъртта на К. Н. Д. - майка на част от ищците, баба на двама от тях и съжител с 4 ищеца И. Д.. Налице са елементите на приложимата правна норма, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, както и вина. Последната се предполага до доказване на противното, каквото доказване в настоящия процес не е проведено.