Решение № 1042 от 24.10.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1042 гр. Перник, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20231720101762 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. Е. К. срещу „Жилфонд“ ЕООД.

Ищецът твърди, че по силата на граждански договор № ******* ответникът възложил, а ищецът приел да извърши демонтаж на стари окачени тавани и поставяне на гипсокартон на обект – **********, срещу възнаграждение в размер на 2110 лв.

Възложителят приел работата с протокол от 10.06.2022 г., но възнаграждението не било платено, поради което изпълнителят се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за същото.

При изложените твърдения и след срочно депозирано срещу заповедта възражение по реда на чл. 414 ГПК в законоустановеният срок ищецът моли да бъде признато за установено дължимостта на сумата 2110 лева, представляваща главница по дължимо възнаграждение по граждански договор за извършена работа № ******* и протокол за приемане на извършената работа от 10.06.2022г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението на 23.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 151,21 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 11.06.2022 г. до 23.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 712/2023 г. на РС-Перник. Претендират се разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва исковете с твърдения за нарушения във възлагателната процедура и оспорване каквито и да е ремонтни дейности да са били извършвани от изпълнителя в периода от 01.06.2022 г. до 10.06.2022 г..

1

Не оспорва сключването на договор с посочения предмет с ищеца, но твърди, че това се е случило без надлежно възлагане от страна на Община Перник и ОбС от страна на бившия вече управител на „Жилфонд“ ЕООД – М. В.. По идентичен начин твърди, че са сключени договори със същия предмет за ремонт на същия обект с други две лица – Й.Г.Й. и М.Т.М., на които авансово е платена сума в общ размер 3000 лв., като и на тримата е възложено извършването на една и съща работа на ********. Поддържа се, че на 10.06.2022 г. и с тримата изпълнители бившият управител М. В. подписал приемо-предавателни протоколи, но към онзи момент работата не била приключена, нито дори започнала.

Описаните от управителя действия били извършени в период, в който срещу същия вече били предприети действия по отстраняването му от длъжност, поради злоупотреби с финансови средства на Общината, във връзка с което ОбС сезирал Прокуратурата, а управителят бил окончателно отстранен на 24.06.2022 г.

Оспорва се работа да е била извършвана, както и формирането на цената, с оглед обема на възложеното. Поддържа се, че в последствие през м. 10 и м. 11.2022 г. с два договора Община Перник възложила изпълнение на ремонтни дейности за сгради № 2 и № 3 на *********, за които била изготвена надлежна документация, от която се констатирали подробно вид и обем възложени и изпълнени от последващи изпълнители СМР, приети от възложителя, които свидетелствали за липса на извършвани преди това СМР.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79, ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Договорът за изработка е неформален и консенсуален, законът не предвижда като условие за валидност спазването на определена форма и същият се счита за сключен с факта на постигнатото съгласие между страните. Тъй като се касае за неформална сделка, писмената форма има само доказателствено значение, а не представлява условие за нейната действителност. От правно значение е фактът на извършените строителни работи, който може да бъде установяван с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

В процесния случай от представените възлагателни писма № 12 и № 18, както и от гласните доказателства, събрани чрез разпитите на свид. М. В. – бивш управител на „Жилфонд“, и свид. А.В. – служител, се установява, че Община Перник е възложила на „Жилфонд“ ЕООД извършването на външен и вътрешен ремонт на сграда № 2 и № 3 на ******** в гр. Перник, по вид, обем и стойност посочени в количествено-стойностна сметка, приложена към възлагателните писма, в т.ч. – облицовка с гипсокартон на стени и тавани и обръщане около врати и прозорци с гипсокартон. Представени са констативни протоколи за спиране на строителството от м. 12.2022 г., за възобновяване, както и за приключване на строителството – от м. януари 2023 г.

Не се спори, а от ангажираните писмени и гласни доказателства се установява подписването на договор № ******* между М. В. в качеството на управител на „Жилфонд“ ЕООД като възложител и М. Е. К. като изпълнител от дата 01.06.2022 г., както и подписването между същите лица на приемо-предавателен протокол от 10.06.2022 г. С договора е възложено извършването на демонтаж на стари окачени тавани и поставяне на гипсокартон на обект – *********, гр. Перник, срещу възнаграждение в размер на 2110 лв., върху която сума ще бъдат удържани задължителни осигурителни вноски и общ доход, платимо при изпълнение на възложеното, в брой, в срок до 10.06.2022 г. В приемопредавателния протокол от 10.06.2022 г. е отразено, че възложителят приема извършената от изпълнителя работа по граждански договор № ******* и потвърждава задължението си за заплащане на възнаграждението в уговорения срок.

2

Не се спори и че „Жилфонд“ ЕООД – гр. Перник е общинско публично предприятие – еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, следователно – търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ, следователно приложими са специалните правила за търговските сделки, по арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Наредба № 11 за реда за учредяване и упражняване правата на Община Перник в публични предприятия и търговки дружества с общинско участие в капитала урежда политиката за участие на Община Перник в публичните предприятия с общинско участие в капитала, правомощията на органите за управление и контрол, както и особени правила за сключване на някои сделки. Съгласно чл. 23, ал. 1, вр. чл. 2 от Наредба № 11 Общинският съвет Перник, като упражняващ правата на едноличния собственик на капитала в публично предприятие – еднолично дружество с ограничена отговорност, взема решение за сключването на определени видове сделки, като сключването на договор за изработка не е сред тях. Същевременно към момента на сключване на договора и на подписване на приемо-предавателния протокол управителят все още не е бил отстранен, пълномощията му не са били оттеглени и е разполагал с представителна власт.

Управителят на публичното предприятие – еднолично дружество с ограничена отговорност представлява дружеството и организира и ръководи дейността му, съобразно закона, учредителния акт на дружеството и решенията на Общински съвет Перник.

Същевременно представителите на Община Перник в търговските дружества, в които Община Перник е съдружник или акционер, са длъжни да защитават нейните интереси при осъществяване на дейността на дружества – чл. 30 от Наредбата. Неспазването на предвидени в дружествения договор изисквания може да доведе единствено до възникване на основание за ангажиране на отговорността на управителя спрямо дружеството по съществуващото между тях мандатно договорно отношение, вкл. и на имуществената му отговорност по чл. 145 ТЗ, но не се отразява на валидността на извършените от управителя правни действия спрямо трети лица. Ето защо дори управителят да е нарушил задълженията си по договора за възлагане на управление с „Жилфонд“ ЕООД, евентуалното нарушаване на утвърдена в дружеството процедура не води до липса на представителна власт на подписалия договора и протокола управител. Следователно налице е валидно изразена воля и договорът за изработка и приемо-предавателният протокол са породили правно действие и обвързват ответника.

В процесния случай обемът на възложените и действително извършените СМР се установява от гласните доказателствени средства – полагане на гипсокартон на стени, предстени, правене на куфари, предстенни обшивки, обръщане на прозорци, в сграда № 2 и сграда № 3 на ********. Според свид. М. и Й., които работили на обекта заедно с ищеца, уговорена била крайна цена около 6500-6800 лв., платима по равно на ищеца и на свидетелите. Според свидетелите в последствие станал „проблем заради парите“, тъй като новият техник на „Жилфонд“ изразил несъгласие с цената, която вече била определена. От общата дължима сума на каса с РКО им били изплатени по равно общо 4500-5000 лв. (т.е. по около 1500-1666 лв. на човек), като им се дължали още около общо 1800-2000 лв. Тези пари – „около 2000 и нещо лева, а с удръжките – около 1800 лв.“ /стр. 7 от Протокола, свид. Й./ трябвало да ги вземе ищецът М., чрез когото бил сключен договорът и който подписал приемо-предавателния протокол, но помежду си двамата свидетели и ищецът се уговорили да си поделят остатъчната сума по равно.

Обстоятелството, че ищецът заедно със свид. М. и Й., е извършил демонтаж на стари тавани и полагане на гипсокартон на стени, предстени, правене на куфари, предстенни обшивки, обръщане на прозорци, в сграда № 2 и сграда № 3 на ********, застъпено в показанията на посочените свидетели, се подкрепя и от данните, събрани чрез разпитите на свид. М. В. и А.В., поради което въпреки заинтересоваността на свидетелите М. и Й. от изхода на спора (с оглед финансовата уговорка с ищеца), съдът кредитира показанията им съобразно правилата на чл. 172 ГПК и ги намира за достоверни, доколкото се подкрепят еднопосочно от останалите гласни доказателства. От гласните доказателства еднопосочно се 3 изяснява, че управителят М. В. ежедневно е извършвал проверки на обекта по повод изпълнението на ремонта.

От разпита на свид. Б.П. /стр. 8/ се изяснява, че приемо-предавателните протоколи с външните подизпълнители се изготвят от изпълнителя „Жилфонд“ ЕООД, а служител на Община Перник прави проверка при предаване на изцяло приключения обект и подписва констативни протоколи в тази връзка.

Възложителят по договора за изработка дължи възнаграждение за приетата работа – чл. 266, ал. 1 ЗЗД, като възраженията му за неправилно изпълнение следва да се заявят при приемането – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение – признание, че изработеното съответства на договора – чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че в същината си приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие – разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие – признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му. Следователно релевантно за приемането по смисъла на закона е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора.

В случая, при съвкупната преценка на доказателствения материал се установява, че е налице извънсъдебно признание от ответника, обективирано в приемо-предвателния протокол, подписан от управителя М. В. на „Жилфонд“ ЕООД (който обвързва ответника, съгласно горните разяснения), че възложената работа е извършена и приета, като същевременно изрично е признато, че се дължи и възнаграждение за същата в размерите, визирани в договора. А извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателствени средства води до изясняване на действителното фактически и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК, като съдът отчита и липсата на въведени от ответната страна твърдения и доказателства за надлежно направени възражения по реда на чл. 264 ЗЗД. Приемо-предавателният протокол обвързва ответника, съобразно изложените по-горе празни съображения, доколкото е подписан от страна на представител на възложителя – тогавашния управител М. В., като работата е приета без забележки относно вида, количеството и качеството на описаните в протоколите видове работи. Действително, от гласните доказателства се установява, че не е бил поставен единствено на около 50-60 см около вратите, както и в сграда № 3 – на конкретно място, поради наличие на ел.табло и заради самите кабели. Към момента на поставяне на гипсокартона помещенията не са имали врати – отделна фирма е трябвало да постави външните врати, но тази фирма е била в забава поради неизяснена причина, а преди монтаж на вратите е било невъзможно преди това около тях да бъде изпълнен гипсокартон (свид.