Протокол № 326 от 06.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 326 гр. Благоевград, 06.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София Икономова при участието на секретаря Мирела Гълъбова

Сложи за разглеждане докладваното от София Икономова Търговско дело № 20261200900048 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:05 часа се явиха:

ИЩЦАТА Д. С. – редовно призована, не се явява. Вместо нея се явяват адв. В. и адв. Б., преупълномощени от адв. К..

ЗА ОТВЕТНИКА ЗК „Лев Инс“- АД – редовно призован, явява се юриск.

А. Г., с пълномощно по делото.

ВЕЩИТЕ ЛИЦА д. А. и инж. В. Н. – редовно призовани, явяват се лично.

ПЪЛНОМ. НА СТРАНИТЕ/по отделно/ - Да се даде ход на делото.

Съдът намира че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва съобразно свое Определение № 455/08.07.2026 г.

1

ДОКЛАД НА СЪДА:

Преди съдебно заседание е постъпило изисканото наказателно производство от Окръжен съд - Велико Търново, молба от ищцата от 01.09.2026 г. с уточнение по фактите по иска и приложени писмени доказателства, молба от ищцата от 17.09.2026 г. с приложени писмени доказателства.

Постъпило е и заключение по допуснатата комплексна СТМЕ.

АДВ. В. - Поддържаме искова молба, допълнителната такава и всички молби, които сме депозирали. Моля да приемете представените доказателства, оспорваме отговора на ответника.

На основание чл. 143, ал.2 от ГПК искам да направя допълнение на исковата молба. Допълвам я с това, че в следствие на ПТП и получените травми и оперативните интервенции ищцата е получила множество белези по горните и долните крайници, корема и шията, които й причиняват неудобство и срам. Ще помоля в проекта за доклад да се допълни заявеното от нас, като в обстоятелствената част бъде записано, че тя е претърпяла още две оперативни интервенции.

И последно, моля да се извърши поправка да допусната техническа грешка в искова молба относно рамата на колата. Това е на стр. 1, абзац 4, като е посочено, че автомобила причинил ПТП-то е „Алфа Ромео 147“, моля да се запише, че автомобилът е „Фолксваген Туран". Това сме го записали в молбата ни от 01.09.

ЮРИСК. Г. - Поддържам отговора на исковата молба, оспорвам иска по размер. Моля да се приеме проекто-доклада на съда за окончателен с направените корекции в днешното съдебно заседание. Не възразявам искова молба да се допълни с посочените факти, не възразявам да се поправи допуснатата техническа грешка.

Представям молба със заверен препис за страната, с която е образувана претенцията. Към настоящият момент все още постъпват документи от пострадалата за получените травми. Самата щета е при колегите от отдел „Неимуществени вреди“, но при преглед на документите към исковата молба установих, че са идентични с тези в преписката по щетата.

2

СЪДЪТ приканва страните към сключване на спогодба.

ЮРИСК. Г. - Евентуално мога да проведа разговори с колегите за размера на обезщетение, но то ще е в диапазона на максимум предявеният частичен иск, но не повече.

АДВ. Б. – Искам да направя едно изявление, тъй като съм в течение.

Имахме такива преговори с техен представител, но това, което предложиха беше доста малка сума и не стигнахме до споразумение.

СЪДЪТ намира, че направените от пълномощника на ищцата уточнения следва да бъде допуснати, включително и да бъде коригирана техническата грешка в искова молба досежно автомобила, по вина на чиито водач е причинено процесното ПТП.

Съдът намира, че следва да се приобщят представените преди съдебното заседание с молбата на ищцата писмени доказателства, както и днес представените от ответника такива. Ето защо

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА уточнение на предявеният иск, съобразно изявлението на адв.

В., а именно: че в следствие на ПТП и получените травми и извършените оперативни интервенции ищцата е получила множество белези по горните и долните крайници, корема и шията, които й причиняват неудобство и срам и че ищцата е претърпяла междувременно още две оперативни интервенции.

ДОПУСКА поправка в обстоятелствената част на исковата молба относно това, че автомобилът причинил ПТП-то е „Фолксваген Туран".

ПРИЕМА постъпилите преди съдебното заседание от ищцата и днес представените от ответника писмени доказателства.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетелите.

3

СНЕМА се самоличността на свидетелите:

Е. Д. С. - 52 г., *******************.

В.Б.С. - 46 г., *******************.

На основание чл. 166 от ГПК съдът разяснява на двамата свидетели правото им да откажат да свидетелстват, предвид близкото им родство с ищцата.

СВИДЕТЕЛКАТА Е. С. – Ще свидетелствам.

СВИДЕТЕЛЯТ В.С. – Ще свидетелствам.

СВИДЕТЕЛИТЕ бяха предупредени за отговорността, която носят по чл.

290 от НК. Обещаха да кажат истината, след което свидетелят В.С. бе изведен от залата.

СВИДЕТЕЛКАТА Е. С. – Аз съм майка на Д.. Обадиха ми се на 15.05.2025 г. в 10,30 вечерта от бърза помощ или от пожарната, не помня точно. Казаха ми, че дъщеря ми е претърпяла катастрофа. Казаха ми, че е в съзнание.

Помолих ги да ми дадат да я чуя по телефона. Тя само ми каза „мамо умирам“, нищо друго. Обадих се на съпруга ми и тръгнахме веднага за болницата във Велико Търново. Пристигнахме там, в спешен център ми дадоха ми само нейното яке, казаха, че са я вкарали в операция. Ние чакахме. Като я изкараха от операцията, казаха, че са й извадили далака, зашили са й черния дроб, че е имало доста голям кръвоизлив. Тя казваше, че не може да диша. Вкараха я в реанимация, нас не ни пуснаха вътре. Това беше ден четвъртък. В петък се обади мъжа ми на негов познат да се обадят за хеликоптер, но не ни позволиха, защото ни казаха, че заради операцията не може да пътува по въздух и върнаха хеликоптера. В неделя към 01,30 дойде хеликоптера.

Свалиха й фиксаторите на левия крак, защото там няма кости, всичко е било пихтия, качиха я в хеликоптера, казахме на сестра ми да я чака в „Пирогов“ докато ние пристигнем ние. Сестра ми каза, че са я приели в шокова зала. Ние 4 докато отидем вече я бяха качили в интензивното.

Ние я видяхме след операцията в Търново, веднага. След това само един път ни пуснаха вътре в реанимация.Беше с едни маркучи, тя тогава каза, че не може да диша и всичко я боли и ако може да не е там. Каза, че не иска да стои повече там, във Велико Търново. Тя беше неподвижна, имаше 7 счупени ребра. Рамото й в последствие беше зараснало в реанимация, както и ребрата.

В „Пирогов“ вътре ни пускаха точно по 5 минути, за да я виждаме. Това беше в „Пирогов“, след като я прехвърлиха с хеликоптера. Пътувахме всеки ден, за да я виждаме. Когато два месеца по-късно я свалиха в ортопедия можеше вече да каже по нещо. Преди това беше с маркучи, интубирана, не можеше да говори. Искаше да ни каже нещо, но само с пръсти ни показваше на едно табло с букви, което ни дадоха. Това беше абсурд, ние не се разбирахме по никакъв начин с нея. Това беше около месец и половина, а и отгоре, докато беше в реанимация. След като й направиха операция на таза, започнаха едно по едно. На белия дроб й беше най-тежка операцията, тъй като се събираше течност в едната половина на белия дроб.

Аз й бях придружител когато беше в травматологията. Тя не можеше да се движи, аз я обслужвах. Бяха й махнали тръбите и й бяха зашили гърлото, имаше три конеца. Беше в „Пирогов“ пак под наблюдение, защото все пак се притесняваха да няма обратна реакция. Аз й бях придружител, тя не можеше да се обслужва. Те се чудеха коя първо операция да направят. Бяха извършени няколко операции на левия крак. На десния крак беше с игли, след това имаше ботуш, не можеше да се движи нито с единия крак, нито с другия. Лявата ръка й беше счупен лакътя. На дясната ръка имаше имплант.

Тя беше травмирана, казваше, че я боли. Даваха й доста обезболяващи, инжекции, хапчета. Слизала съм да й купувам от аптеката допълнително обезболяващи и успокоителни, без да знаят сестрите съм й давала, защото не можеше да спи, само плачеше.

След като я изписаха от „Пирогов“ тя пак не беше подвижна. Аз не ходех на работа, а бях при нея непрекъснато, защото тя беше изцяло неподвижна, не можеше да става. Това продължи до някъде към м. октомври.

Започнахме да я слагаме на инвалидната количка да я придвижваме. След това с проходилката лека полека да става да се движи в къщи. Извеждахме я с инвалидната количка по малко навън пред кооперацията, за да си поеме глътка 5 чист въздух. Изпитваше болки и не ми даваше вкъщи лампите да светвам, заради фаровете на колите. Имаше страх от светлината. Не ми даваше да светвам лампите, стоеше на тъмно. Тя беше много жизнена преди това, но катастрофата й се отрази много зле. От тогава не е същата.

В „Пирогов“ постъпи през м. септември, 2025 г. направиха й операция на крака. Аз бях придружител с нея, тя беше с катетър, не можеше да се обслужва. Отделна стая й взехме, да не е при другите, за да не се травмира още повече. Много трудно, много тежко изживя тези операции. За един млад човек мога да кажа, че постоянно я слушах как плачеше, постоянно ни гонеше от стаята. Тя беше много изплашена. Мисля, че и до ден днешен е така.

Когато беше в интензивно отделение тя беше 45 дни в медикаментозна кома на 100% вентилация и само ни казаха да се молим и Господ щял да ни помогне.

Професор Б. ни каза, че трябва да прави пилатес, изпра ти ни при доц.

Николова, те работят заедно. Те са едни от най-добрите физиотерапевти, които могат да й помогнат за крака и ръката, за да може лека полека да започне да се възстановява. До настоящият момент има 15 операции и проф. Б. ни каза, че тъй като през два месеца е с упойки, косата й капе, трябваше операциите да се намалят, да се изчака, за да може организмът й да се възстанови. Кракът й е скъсен с 6 см. По-къс е, левият крак. „Фиксиран глезен“ означава, че цял живот остава с това желязо на глезена. Няколко оперативни интервенции са правени на същото ходило, мисля шест или седем. Към настоящия момент тя ходи самостоятелно много трудно. Използва ортопедични обувки с повдигащи стелки от 6,5 см. Една стелка на левия крак да може да го повдига и пак куца, но до тоалетна може да ходи. Изпитва болки и сега. Професорът й изписва някакви „Олдън“, обезболяващи, които се разтварят и „Аулин“. Преди два месеца извадиха на лакътя (остеосинтеза) и към момента пие по един сутрин аулин и след обяд олдън за обезболяване. Трябва да ги редува.

Дъщеря ми е с висше образование, говори три езика. Тя завърши „Начална педагогика с чужд език“. По време на пандемията беше в трето основно по заместване два месеца, а след това в Осмо основно преподаваше пак по заместване. След това замина за Германия. Първо работи две години, прибра се за 20 дни и след това още година и половина в Германия.

Психически тя не е стабилна. И към момента психически не е стабилна.