Решение № 6028 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6028 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20221110148015 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв. М. Г., срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1667,47 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” по щета № 2103011439, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на 22.04.2021 г., в гр. Габрово на ул. „Д-р Никола Василияди“ водачът Г. Т., управляващ лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ-4“, с рег.

№ ********* и притежаващ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество със застрахователна полица

№

BG/22/121000910474, при маневра на заден ход реализирал ПТП с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № *******, собственост на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД и застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество с полица № Е20990021115, валидна към датата на застрахователното събитие. Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за който имало сключена застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под № 2103011439. С доклад по щетата било определено застрахователно обезщетение в размер на 1667,47 лева, което било изплатено на сервиза, извършил ремонта. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, но до този момент дължимата сума не била погасена. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

1

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. И. Г.. Процесуалният представител оспорва предявения иск по основание и по размер. Оспорва описания в исковата молба механизъм на произшествието, както и наличието на причинно-следствената връзка между същия и твърдените увреждания по застрахования при ищеца лек автомобил. Оспорва наличието на противоправно поведение от страна на застрахования при него водач, както и негова вина за настъпване на процесното ПТП. Твърди, че водачът на застрахования по имуществената застраховка автомобил не спазил разпоредбата на чл. 40 ЗДвП, в резултат на което било реализирано процесното застрахователно събитие. Оспорва предявения иск и по размер, като твърди, че претендираната сума била силно завишена и не отговаряла на действителната стойност на причинените щети. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

В съдебно заседание ищецът „ЗД „Бул Инс“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. И.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания юрк. М. моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира направените по делото разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. К.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания юрк. Г. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Не се спори между страните, че към датата на процесното ПТП имало валидна имуществена застраховка „Каско“ по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № *******, собственост на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД. Посоченото обстоятелство се потвърждава от представена по делото застрахователна полица № Е20990021115, сключена на 10.12.2020 г., със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 18.12.2020 г. до 24.00 ч. на 17.12.2021 г., с рискова клауза „П-201“. От отбелязване в застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния автомобил била 2015 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част ІІ е видно, че датата на първа регистрация на същия автомобил била 21.12.2015 г. С договора била определена обща застрахователна сума в размер на 11700 лева.

Съгласно Раздел ІІ от Общите условия на „ЗД „Бул Инс“ АД за застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства „Автокаско”, пътнотранспортното произшествие при сблъскване или удар на МПС помежду им или с 2 други подвижни или неподвижни предмети, животни или хора, вкл. в паркирано състояние, отваряне на капак или врата на МПС по време на движение, било сред покритите рискове при рискова клауза „Пълно Каско“, каквато била договорена в настоящия случай.

Специалните изключения, при наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били посочени в Раздел ІІІ от общите условия „Изключени рискове“. Съгласно т. 4 от Раздел VІІІ „Застрахователно обезщетение” на общите условия определяне на обезщетението се извършвало по цени на части, труд и материали, прилагани от застрахователя към деня на настъпване на застрахователното събитие – експертна оценка.

Определянето на обезщетението можело да се извърши и въз основа на представена документация за извършен ремонт на МПС, но само след писмено съгласие на застрахователя (т. 4.1 от Раздел VІІІ на общите условия).

Не се оспорва от страните, поради което е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ-4“, с рег. № *********.

От приетия като доказателство по делото двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие (ПТП) се установява, че на 22.04.2021 г. в 08,30 ч. в гр.

Габрово на ул. „Д-р Никола Василияди“ водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № ******* – Н. Д. предприел маневра за движение на заден ход, при което реализирал ПТП с намиращия се от лявата му страна лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ-4“, с рег. № *********, управляван от Г. Т., който бил извършил същата маневра за излизане от паркинг на заден ход. Вследствие настъпилото ПТП на процесния автомобил, застрахован по имуществената застраховка, били причинени щети, като видимите такива били описани в протокола: ляво огледало, лява предна врата и ляв преден калник.

Протоколът бил подписан от двамата водачи, участвали в ПТП, без възражения. Протоколът е съставен в съответствие с изискванията на закона. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (заглавие изм. – ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г.), когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – Приложение № 3.

Доколкото между двамата водачи – участници в инцидента не е имало спор относно механизма на ПТП и вината за неговото настъпване, то съвсем основателно е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, без да е необходимо службите за контрол към МВР да посещават мястото на произшествието. Освен това съгласно разпоредбата на чл.

123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 20.12.2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението, и 3 попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. След изменението на цитираната разпоредба, в сила към датата на процесното ПТП, водачите вече нямат задължение за уведомяване на службата за контрол на МВР, на територията на която е настъпило произшествието. Двустранният протокол за ПТП, подписан от участниците в него, без посещение от служител на КАТ на мястото на инцидента, представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва само с формална доказателствена сила. Последната установява единствено, че лицата, посочени като автори на протокола, действително са го подписали (чл. 180 ГПК), но не и верността на удостоверените в протокола факти относно механизма на произшествието, вината и причинените щети. За последните обстоятелства двустранният протокол следва да бъде преценяван от съда с оглед на всички други доказателства по делото. Съответствието на съгласуваните изявления на двамата водачи относно посочените обстоятелства с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса (вж. Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О., ВКС, Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2012 г., ІІ Т.О., ВКС). Посоченият в двустранния констативен протокол за ПТП механизъм на произшествието се потвърждава напълно и уточнява от приетото по делото заключение на автотехническата експертиза и от показанията на свидетелите Н. Р. Д. и Г. И. Т..

За причинените на процесния автомобил повреди, на 22.04.2021 г. водачът Н. Д. подал до застрахователя по имуществената застраховка уведомление, по което била образувана щета № 2103011439. Видно от отбелязване в уведомлението, застрахованият избрал следния начин на обезщетяване – доверен сервиз. В тази връзка от застрахователя било издадено възлагателно писмо изх. № 69103/23.04.2021 г. до автосервиз на „Чапек“ ЕООД, към което бил приложен опис на щетите от извършен на 23.04.2021 г. оглед на увредения автомобил от автоексперт на застрахователя.

Видно от приемо – предавателен протокол от 17.06.2021 г., подписан от свидетеля Н.

Д., като представител на собственика, и от представител на сервиза, след извършения ремонт процесният автомобил бил приет без възражения и забележки. За стойността на ремонта били издадени следните фактури: фактура № 0000011840/18.06.2021 г. на стойност 347,79 лева; фактура № **********/12.05.2021 г. на стойност 847,90 лева; фактура № 0000053114/14.06.2021 г. на стойност 1191,78 лева и кредитно известие № 9000001727/14.06.2021 г. към фактура № **********/12.05.2021 г. за сумата -720 лева.

С доклад по процесната щета било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 1667,47 лева, което било изплатено на сервиза, извършил ремонта, с три платежни нареждания съответно от 12.05.2021 г., от 14.06.2021 г. и от 21.09.2021 г.

От покана за доброволно изпълнение на регресна претенция изх. № ОК-649944/ 08.10.2021 г. се установява, че ищцовото дружество претендирало от ответника заплатеното по щета № 2103011439 застрахователно обезщетение в размер на 1667,47 лева. Поканата била получена от ответното дружество на 08.10.2021 г., видно от отбелязване в 4 товарителницата. С писмо изх. № 10678 от 29.11.2021 г. от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД отказали да възстановят изплатеното застрахователно обезщетение, тъй като не били установени по безспорен начин обстоятелствата, при които настъпило застрахователното събитие, неговият механизъм и наличието на причинно-следствена връзка между събитието и заявените вреди.

По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на ищеца е разпитан свидетелят Н. Р. Д., а по искане на ответника – свидетелят Г. И. Т.. И двамата са очевидци на случилото се, тъй като управлявали участвалите в процесното ПТП автомобили. От показанията им се установява, че произшествието настъпило в гр. Габрово на ул. „Д-р Никола Василияди“ на излизане от паркинг в междублоково пространство след светофара на бул. „Стефан Караджа“. Свидетелят Н. Д. управлявал лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, който бил паркиран на паркинга. Когато предприел маневра движение на заден ход, за да излезе от паркинга и да стигне до светофара, свидетелят погледнал само от своята дясна страна и след като не забелязал препятствие, продължил с маневрата. В този момент от лявата му страна се намирал другият автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ-4“, управляван от свидетеля Г. Т.. След извършване на същата маневра – движение на заден ход за излизане от паркинга, водачът на автомобила марка „Тойота“ спрял в дясното платно за движение, изчаквайки да светне зелен сигнал на светофара. Свидетелят Н. Д. не видял другия автомобил, тъй като погледът му бил насочен в обратната посока, и продължил с маневрата, при което настъпил удар между двете превозни средства. На процесния автомобил били увредени огледалото и предна лява врата, а на другия автомобил уврежданията били по капака на резервната гума на задната врата. След удара двамата водачи слезли от превозните средства и доколкото между тях нямало спор, че вина за настъпване на произшествието имал свидетелят Н. Д., който преди да предприеме маневрата за движение на заден ход трябвало да се огледа във всички посоки, попълнили и подписали приложения по делото двустранен констативен протокол за ПТП. Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели като обективни, последователни, подробни и логични. Обстоятелството, че Н. Д. бил водач на увредения автомобил по време на инцидента не е основание само по себе си за дискредитиране на неговите показания.