Решение № 260012 от 08.01.2021, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Русе, 08.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Русе, трети състав, в публично заседание, проведено на девети декември две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: Кристиан Гюрчев при участието на секретаря Дарина

Илиева, като разгледа административно наказателно дело /АНД/ № 1948 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.

59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Н.Д.П. против Наказателно постановление /НП/ № 20-1085-002817/16.09.2020 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се ангажират твърдения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. В тази насока се сочи, че в обстоятелствената част на АУАН-а и на НП е пропуснато да се посочи конкретното място, на което е извършено нарушението, че административнонаказващият орган неправилно е приложил санкционната норма, че описаното в обстоятелствената част на АУАН-а и на НП нарушение не съответства на предвиденото в чл. 103 от ЗДвП, както и че при издаването на НП е допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, доколкото административнонаказващият орган не е съобразил всички доказателства при съставяне на НП. Счита, че при издаване на НП е нарушена и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като липсват мотиви касателно приложимомостта на посочената разпоредба. Моли обжалваното НП да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – жалбоподателят е получил препис от наказателното постановление на 26.10.2020 г., а жалбата е подадена на 28.10.2020 г., видно от приложеното п.к., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 26.07.2020 г. около 15:15 часа в гр. Русе, на ул. Без име – ГКПП Дунав мост – Русе, трасе вход Република България свидетелят С.С. и служители на „Гранична полиция“ извършвали съвместен наряд, в хода на който било констатирано, че спрения за проверка водач на МПС- влекач ДАФ ФТ ХФ 105 с рег. В8987НК, държава България, собственост на Пенемат ООД, с ЕИК:*********, Н.П., с ЕГН: **********, има незаплатени глоби в размер на 100 лева. Поради невъзможност на последния да ги заплати, свидетелят С. му съставил АУАН № 60493 за нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и му отнел СУМПС-а.

Впоследствие на 28.07.2020 г. свидетелят

С. установил, че П. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред с НП № 19-4332-005393/26.03.2019 г., връчено на 07.05.2019 г., влязло в сила на 15.06.2020 г., поради което и същият е управлявал горепосоченото МПС в нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. За така констатираното нарушение С. съставил АУАН № 20-1085-002817 (бланкетен № 722222), като последният бил подписан от жалбоподателят без възражения. Такива не са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения

АУАН било издадено и оспореното НП, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН-а, като на жалбоподателя, за така приетия за осъществен състав на административно нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – НП № 20-1085-002817/16.09.2020 г., АУАН № 20-1085-002817 от 28.07.2020 г., докладна записка с № 261р-15755/05.08.2020 г. на инспектор С.Я. към ОД на МВР-Ямбол, РУ-Елхово, докладна записка № 1085р-6793 на ОД на МВР-Русе и справка за Н.П., в качеството му на водач на МПС, както и събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.С. – актосъставител, които съдът кредитира изцяло.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и

НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 от ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като изводите му от фактическа страна напълно се потвърждават и споделят от настоящия състав. По делото не са установени изключващи отговорността и/или вината обстоятелства. Съдът споделя и правните изводи на АНО.

Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП

Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП при управление на МПС водачът трябва да притежава валидно свидетелство за управление за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и СУМПС да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В процесния случай се установи, че жалбоподателят е нарушил предложение второ на цитираната разпоредба, а именно – управлявал моторно превозно средство, след като е лишен от това право по административен ред с НП № 19-4332-005393/26.03.2019 г., връчено на 07.05.2019 г., влязло в сила на 15.06.2020 г. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.

По вида и размера на наказанието:

Правилно е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 1 от

ЗДвП, като на жалбоподателя за това нарушение е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева. Съдът намира, че правилно и в съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗДвП размерът на санкцията е индивидуализиран в максималния предвиден в закона размер, доколкото П. е многократно санкциониран за различни нарушения на ЗДвП.

Не са налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл.

11 от ЗАНН. Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, за по-ниска степен на обществена опасност на деянието, в сравнение с обикновените случай на нарушение от този вид.

Съдът счита за неоснователни направените в жалбата възражения. Действително в АУАН-а и в НП не е посочено име на улица, но това не прави мястото на нарушението неконкретизирано, доколкото актосъставителят е посочил и други белези, а именно – гр. Русе и ГКПП Дунав мост – Русе, трасе вход Република България, позволяващи индивидуализирането му. В останалата си част възраженията на жалбоподателят са неотносими към предмета на делото, доколкото процесното НП не е съставено за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и съответно жалбоподателят не е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. В тази насока следва да се посочи, че съдът няма възможност да прави преценка за законосъобразността на влязло в сила НП, с което е наложено отнемането на СУМПС на жалбоподателя за срок от три месеца, още повече, че същото е минало съдебен контрол, като е било потвърдено.

С оглед на гореизложено, съдът приема, че жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното наказателно постановление се потвърди като правилно и законосъобразно.

По разноските:

Страните в настоящото производство не са претендирали разноски и не са представили доказателства за направени такива, поради което не следва да се присъжда разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №

20-1085-002817/16.09.2020 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Русе, с което на Н.Д.П. на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните!

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: