Решение № 1579 от 18.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1579 гр. П., 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220104351 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес: Затвора гр. П., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес на призоваване: гр. С., бул. „Г. Н. С.” № 21, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в общ размер на 1000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата за претърпените от ищеца неимуществени вреди, тъй като ответникът, чрез своите действия е осъществил дискриминация както пряка, така и непряка на признак лично положение, обществено положение и пол, и същият е по – неблагоприятно третиран, отколкото би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства в същия Затвор или в други Затвори на територията на Р. България /гр. Стара Загора, гр. Враца, гр. Ловеч, гр. С. и гр. Сливен/.

Претендира разноски.

В исковата си молба и допълнителна молба ищецът твърди, че на 08.10.2024 г., след 08:00 часа се намирал в Затвора в гр. П., в килия 111, на 1-я етаж, 1-во отделение. Този ден следвало да бъде конвоиран до Затвора в гр. С., за да участва в открито съдебно заседание в гр. С.. Ищецът бил изведен в коридора в посока изхода от служители на ГДИН които били извършили претърсване на личния багаж на ищеца, съгл. чл.95, ал.1 ЗИНЗС.

Сочи, че по устно разпореждане, в нарушение на чл.87 ППЗИНЗС, служителите били иззели саморъчно написани молби, жалби, включително и декларация по чл.83, ал.2 ГПК и молба за допускане на правна помощ от съдебните власти, които ищецът бил носил, но служителите на ГДИН ги били иззели с мотив, че нямали печат и дата.

Твърди, че на други лишени от свобода, поставени в същото или сходно положение, не били изземвани документи, предназначени за съд/прокуратура, които изхождали от лицето, което ги било изготвило и нямало как да имат поставени печат и дата. По този начин ищецът бил поставен в сходно положение и при конвоиране до Затворите в гр. С., гр. Стара Загора, гр. Враца, гр. Ловеч и досега не е бил третиран по неблагоприятно.

1

Във връзка с действията по изземване на молбите твърди, че търпи вреди, от неизпълнение на съдебни указания в срок и прекратяване на съдебни производства, по които участва.

Ищецът смята, че по отношение на него била налице дискриминация по два от посочените признака – лично положение и обществено положение, както пряка, така и непряка, породени от гореописаните действия на служители на ответника.

Счита, че е налице и дискриминация по признак лично и обществено положение, тъй като не получил и протокол за извършеното претърсване и изземване.

Не на последно място се поддържа дискриминация и по признак „пол“, доколкото се твърди, че в Затвора в гр. Сливен, кореспонденция, която била лична, не се изземвала, без значение дали има печат, входящ номер и дата, не се четяла от служителите на ГД „ИН“ и не се осъществявало вмешателство. Твърди се, че с тези действия бил нарушен параграф 8, § 1 от ЕКПЧ, чл. 86, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, чл. 90, ал.4 от ЗИНЗС и чл. 76 ППЗИНЗС и обосновавали наличие на първата материалноправна предпоставка за реализиране на отговорността.

Твърди, че това по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. следвало да се преценява в сравнение с начина по който се третирали лишени от свобода осъдени на лишаване от свободата и изтърпяващи наказанието при специален режим, тъй като били налице сравними сходни обстоятелства. Сочи съдебни решения.

Смята, че е претърпял неимуществени вреди от дискриминационното поведение на ГДИН изразяващи се в болки и страдания, като същия ден бил изпитал силно главоболие, не успял да спи, почувствал се силно унижен, притеснен, че подготвените писмени документи нямало да стигнат до съда и делото му ще бъде прекратено, именно тези действия се твърди, че били уронили човешкото му достойнство, породили и чувство на страх и неоправданост, незащитеност и малоценност.

В хода по същество ищецът се явява лично и с адвокат Т. Ж. от АК П., като молят съда да уважи исковата претенция в цялост.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Р., е депозирала отговор, в който оспорва исковата претенция.

Твърди, че в настоящия случай не ставало ясно как ищецът е бил третиран понеблагоприятно в Затвора гр. П. в сравнение с третирането на други лица при сравними сходни обстоятелства. В случая било необходимо да са осъществени всички елементи на фактическия състав на приложимата правна норма, както от обективна, така и от субективна страна, както и, че не било достатъчно да се установи диференциран подход към ищеца спрямо определени лица, а било необходимо да се установи, че това третиране е било извършено съзнателно, умишлено, по някой от признаците очертани в чл.4 ЗЗДискр. Смята, че в случая такова умишлено третиране не било налице, не била посочена и причинноследствената връзка между претендираното неблагоприятно третиране и претърпените вреди. Счита, че не били посочени в какво се изразяват претендираните неимуществени вреди, какви са техните параметри и интензивност, както и, че нямало данни в Затвора гр.

П. да са настъпвали събитията описани от ищеца.

Посочва, че в случая на лишения от свобода ищец към 08:00 ч. на дата 08.10.24 г. е бил извършен обиск и проверка на багаж от служител на затвора, преди лишеният от свобода да напусне затвора, за да бъде конвоиран към друг затвор за дело. Твърди, че по време на проверката на багажа и документите, служителите не четат документите на лишеният от свобода, а само ги преглеждат в тях да не са укрити пари, наркотични вещества или други забранени вещи.

2

Посочва норми от ЗЗдискр. във връзка с определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация". Смята, че в случая ищецът не бил в идентично, сходно положение с лицата, които изтърпяват „доживотен затвор“ в други затворнически заведения, а именно затворите в градовете С., Враца, Ст. Загора, Ловеч и др.

Твърди, че в подобни „сравними сходни обстоятелства“, по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. ищецът се намирал единствено с лицата, изтърпяващи същото наказание /доживотен затвор или доживотен затвор без замяна/ в същия затвор и само сравнението с тях било от значение за преценката дали е налице спрямо него дискриминация. Сочи съдебни решения на ВКС.

С оглед изложеното счита, че срещу ищеца не била прилагана никаква форма на пряка или непряка дискриминация при сравними сходни условия спрямо другите лишени от свобода от зоната с повишена сигурност в Затвора – гр. П.. Твърди, че настоящите ред, дисциплина и нравила в Затвора - П. като част от системата на ГД „ИН“ не следвало да се квалифицират като пример за нечовешко или унизително отнасяне.

По изложените съображения счита, че претенцията на ищеца е неоснователна, необоснована и моли съда да я отхвърли.

В хода по същество ответникът лично и чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. Р. моли съда да отхвърли предявената исковата претенция като неоснователна. Депозира писмена защита.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са постъпили писма от Затворите в гр. Сливен, гр. Стара Загора, гр. Ловеч, гр. С. и гр. Враца, в които е посочено, че задължително се извършва личен обиск и проверка на багажа на лицето при конвоиране. Целта била да не се допускат забранени вещи и предмети, които биха довели до осуетяване на конвоя или до възникване на извънредни ситуации. При установяване на кореспонденция в личния багаж, същата се проверявала единствено за съхранени забранени вещи и предмети, като писменото съдържание не подлежи на проверка. Посочено е, че не се изземват и не се връща кореспонденция на лишени от свобода, независимо дали същата е с изходящ/входящ номер или без никакъв деловоден номер.

По делото е приложено писмо от Затвора гр. П., в което е посочено, че към 08.10.2024 г. свидетелят С. А. Я. е бил настанен в помещение 112, в частта за поставените на специален режим осъдени. Това помещение е с плътна двуслойна метална врата, намира се отдясно в коридора и е разположено на 16 м. от поста на служителите в зоната с повишена сигурност.

От спалното помещение нямало пряка видимост към поста и двете помещения се намират от една и съща страна в коридора.

Постъпило е писмо от Затвора в гр. П., в което е посочено, че не се съхраняват видеозаписи от 08.10.2024 г..

За изясняване фактическата страна на делото в качеството на свидетелите са разпитани И. П. С., Сюлеймна А. Я., С. Г. Р. и Е. Д. К..

От показанията на свидетеля И. С. се установява, че познава ищеца. За процесния случай заявява, че ищецът му споделил през прозореца, какво станало - как са му иззели документи. Изяснява, че документите били молби, декларации, които нямали печат и номер.

Ищецът му споделил също, че документите му били върнати на 11.10.2024 г., когато се върнал от конвоирането. Заявява, че когато отиват на дело документите са си при тях, прави се обиск и им се връщат, като само се проверяват документите, без да се отнемат.

Свидетелят споделя, че на него не се е случвало да му взимат документи и да му ги четат, както и че не е имало случай, в който да предаде документите по делата лично в съдебната зала, а ги предава на администрацията и чрез пощата ги изпращат. Свидетелства, че ищецът се ядосал много, че му взели документите, тъй като другите затворници му се подигравали, 3 че той им помага, а пък не може да си помогне на себе си.

От показанията на свидетеля С. А. се установява, че познава ищеца. Споделя, че служители на ответника не давали на ищеца да носи в себе си писмени молби и документи.

Свидетелства, че това го е видял от неговтаа килия, като чул и старшината да казва да се вземат всички саморъчно написани документи на ищеца, както и сторили. Заявява, че служителите на ответника, като взимали документи ги четели. Посочва, че ищецът се почувствал зле, след като му взели документите. Свидетелят споделя, че когато отива по дела си носи в себе си документите, като имало случай старшината да им чете съдържанието. Посочва, че в другите затвори не било така. Счита, че причината да се изземват документите и да се чете кореспонденцията на ищеца е защото последният пишел много жалби срещу администрацията в затвора. Изяснява разположението на килията си, тази на ищеца и поста, където е извършен процесния обиск и претърсване на багажа.

Уточнява, че не е могъл да види какво се случило на обиска на 08.10.2024 г., но е чул какво са си говорили. Споделя за извършен обиск на 11.10.2024 г..

В качеството на свидетел е разпит и С. Р.. От показанията му се установява, че познава ищеца, както и че за процесния случай е разбрал от него, който му разказал всичко на 11.10.2024 г.. Споделя, че ищецът му заявил, че при обиска му били взели написани молби за правна помощ и други саморъчно написани молби, с мотива, че на тях нямало печат и нямал право да пренася такива документи. Излага твърдения, че били ровили и в багажа на ищеца и че му били извършили гол обиск. Споделя, че отношението спрямо ищеца било много нечовешко и винаги му взимали саморъчно написаните документи, които нямали печат. Това се случвало само по отношение на него, на други лица не ги взимали, в т.ч. и на свидетеля. Свидетелства, че след като взели документите на ищеца, последният не се чувствал добре, имал паник атаки и си говорил сам в килията. Почувствал се зле психически и емоционално. Имал проблем и със съня. Посочва, че в другите затвори не са държали така с ищеца.

От показанията на свидетеля Е. Д. К. – надзирател в Затвора гр. П., се установява, че ищецът доста често пътувал за дела и винаги му се правил обиск и претърсване на багажа.