Решение № 205 от 16.12.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. К., 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева в присъствието на прокурора Д. Б. К. като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255100600332 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда рег. № 32/11.06.2025 г., постановена по НОХД № */2025 г., Районен съд – К. е признал Х. Х. М. за виновен в това, че на 18.09.2023 г. в землището на с. Л., общ. К. причинил на Р. М. М. от гр. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост, довело до трайно затрудняване движенията на лявата ръка за повече от един месец, поради което и на основание чл. 129, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, като на основание чл.

66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски – сумата от 817.44 лева по сметка на ОД на МВР – К., и сумата от 50 лева по сметка на Районен съд – К., за заплатено възнаграждение на вещо лице. Постановено е също така, след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство – 1 брой диск, предоставен от ЕЕН 112, да остане по делото, както и да се уведоми ЕЕН 112, на основание чл. 16, ал.6 от ЗНССПЕЕН112 за отпаднала необходимост от съхранение на поисканата информация, предоставена с рег. № 10585р-3249/27.10.2023 г.

Срещу постановената присъда е подадена жалба от адв. Р. Д. от АК – П.

–защитник на подсъдимия Х. М., във връзка с която е образувано настоящото 1 производство. В жалбата се твърди, че присъдата е явно незаконосъобразна, неправилна и постановена при нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че същата не кореспондира със събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства. В представеното допълнение към въззивната жалба се прави оплакване, че извода на първоинстанционния съд за виновността на подсъдимия е направен единствено на база показанията на свидетелите Р. М. и А. А., като се посочва, че Р. М. е пострадалия от престъплението, а А. А. е негова племенница, както и че двамата свидетели се явявали заинтересовани от изхода на делото.

Излагат се съображения, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Оформили се били две групи доказателствени източници, като от едната страна били обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите С. Д. и Х. Х., които били безпристрастни, и показанията на Ф. Е. – майка на подсъдимия. Цитират се част от показанията на посочените свидетели, като се сочи, че свидетелите са видели, че Р. М. е имал травматично увреждане в областта на лакътя на лявата ръка, както и че подсъдимият не е нанасял удари на пострадалия. Неправилен бил извода на решаващия съд, че доказателство в подкрепа на обвинението било и заключението на СМЕ, тъй като при изслушването вещото лице е посочило, че счупването може да е от падане от собствен ръст, при действието от твърд тъп предмет, но не можело да се каже в случая с категоричност причинената телесна повреда дали е от падане или от удар. Жалбоподателят счита, че допълнителната СМЕ не следва да се кредитира, тъй като заключението по същата е изцяло извън компетенциите на вещото лице, предвид посоченото от него, че не са налице данни счупването да е възникнало на друга дата, различна от тази посочена в обвинителния акт, който извод бил правен. Моли обжалваната присъда да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан.

В съдебно заседание подсъдимият Х. М. се явява лично и със защитник си – адв. Р. Д. от АК - П., като същите поддържат въззивната жалба. В хода на съдебните прения защитникът излага идентични мотиви на тези, изложени във въззивната жалба и представеното допълнение към същата. Подсъдимият поддържа казаното от защитника си. В последната си дума моли за справедливост.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – К. изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана.

Посочва, че присъдата се основава на показанията на пострадалото лице и св.

А. А., както и на изготвените съдебномедицински експертизи. Показанията на посочените свидетели кореспондирали с показанията на св. Г. А. и вещественото доказателство – запис от ЕЕН 112. Излага съображения, че в показанията на св. Ф. Е. – майка на подсъдимия са налице противоречия и счита, че не следва да бъдат кредитирани. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а присъдата да бъде потвърдена, като правилна, мотивирана и законосъобразна.

2

Окръжен съд – К., като съобрази изложените доводи в подадената въззивна жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание, след собствен анализ на събраните в хода на производството доказателства и служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, от легитимирано лице – защитник на подсъдимия, и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Въз основа на събраните доказателства в хода на първоинстанционното съдебно следствие, както и тези събрани в хода на въззивното производство, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият Х. Х. М. е роден на ********г. в гр. К., живее в с. Ш. п., общ. К., български гражданин е, със с. образование, неженен, неосъждан.

Подсъдимият Х. М. и пострадалият Р. М. се познавали от преди.

Двамата били животновъди, като подсъдимият отглеждал овче, а пострадалия кози. В тази връзка между тях възниквали спорове, тъй като козите на пострадалия влизали в ползвания от подсъдимия общински имот, намиращ се в землището на с. Л., общ. К., който бил заграден с тръни и храсти.

На 18.09.2023 г. козите на пострадалия Р. М. прЕ.авали покрай ползвания от подсъдимия имот, където в този момент се намирали отглежданите от него овце. Зад козите се движел и пострадалия. Част от козите влезли в ползваното от подсъдимия място, като в този момент там се намирал и последния, които видял, че в заградения имот навлизат козите на пострадалия. Р. М. започнал да вика на козите да излизат от мястото, като се приближил до оградата на имота, ползван от подсъдимия. По този повод възникнал спор между подсъдимия и пострадалия, като двамата започнали да разговарят на висок тон, който спор бил чут от св. А. А., която се намирала там, за да вземе сено. В близост до мястото, където се намирали подсъдимия и пострадалия се намирала и майката на подсъдимия – св. Ф. Е.. Св. А. А. отишла при спорещите, като попитала чичо си – пострадалия Р. М., за какво спорят, а той й казал да си тръгва. В този момент пострадалия и св. А. А. се намирали до оградата от външната й страна, а подсъдимия от вътрешната й страна. Св. А. А. решила да си тръгва, обърнала се с гръб към подсъдимия, като в този момент подсъдимия Х. М. взел кол и ударил А. А. по главата, вследствие на който последната паднала на земята и започнало да й тече кръв.

Пострадалият видял това и се опитал да помогне на св. А. А. да се изправи, като в този момент подсъдимият нанесъл удар с кола по лявата ръка на Р. М..

След това подсъдимия хвърлил кола и се отдалечил от мястото, като в този момент Р. М. хвърлил няколко камъка срещу подсъдимия. Пострадалият казал на племенницата си – св. А. А., да потърси медицинска помощ, а той щял да прибере животните. Тя го послушала и потърсила медицинска помощ.

3

Свидетел на случилото се станал Х. Х., който се намирал на около 25-30 метра от спорещите. След инцидента пострадалият се обадил на другата си племенница – св. Г. А., като я помолил да му помогне да приберат козите, тъй като го боляла ръката, и тя се отзовала. Р. М. разказал за случилото се на Г. А., като й показал лявата си ръка, която била подута. Последната позвънила на тел. 112, а пострадалият тръгнал към с. Ш. п., да чака медицинската помощ, тъй като до с. Л. няма път. На Р. М. му била оказана медицинска помощ. В болницата била направена рентгенография, след което му била поставена диагноза- счупване на тялото на лакътната кост, което наложило поставяне на гипсова имобилизация. На следващия ден - 19.09.2023 г., пострадалият Р. М. посетил съдебен лекар и след извършен преглед му било издадено Съдебномедицинско удостоверение № 236/2023 г. В последното съдебният лекар посочил, че при прегледа и от представените Лист за преглед на пациент от спешно отделение и Амбулаторен лист на Р. М. М. се установило счупване на лявата лакътна кост. Отразено е също така, че описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет, и по време и начин било възможно да е възникнало така, както е съобщил освидетелствувания, както и че счуването е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за повече от един месец.

В хода на разследването била назначена съдебномедицинска експертиза по писмени данни. От изготвеното заключение № 146/2023 г. се установява, че на Р. М. М. е било причинено счупване на лявата лакътна кост; че описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да е възникнало така, както е съобщил пострадалия и св. А.

А. – при удар с кол; че счупването е довело до трайно затрудняване движението на лявата ръка за повече от един месец; че травмата в областта на лявата предмишница е възникнала скоро преди посещението му в лечебното заведение. Била е назначена и допълнителна съдебномедицинска експертиза.

В изготвеното заключение с № 30/2025 г. вещото лице е посочило, че не са налице данни счупването на лявата лакътна кост на Р. М. да е възникнало на друга дата, различна от 18.09.2023 г.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства, установени чрез гласни доказателствени средства – частично от обясненията на подсъдимия Х. М., дадени пред първоинстанционния съд; от показанията на свидетелите Р. М., А.

А. и Г. А., дадени пред първоинстанционния съд; частично от показанията на св. Х. Х., дадени пред първоинстанционния съд; частично от показанията на Ф. Е., дадени пред въззивния съд; от писмените доказателства – Съдебно медицинско удостоверение № 236/2023 г., Лист от преглед от 18.09.2023 г., Амбулаторен лист № 3321/18.09.2023 г., Съдебно- медицинско удостоверение № 247/ 2023 г., Епикриза от Хирургично отделение от 22.09.2023 г., Протокол за оглед на веществени доказателства от 28.11.2023 г., Справка за съдимост на Х. Х. М., Протокол за оглед на местопроизшествие от 25.04.2024 г.

Рентгенография от 18.09.2023 г., Рентгенографи от 21.09.2023 г., 4

Ренгенография от 19.12.2023 г., Протокол № 528/07.06.2024 г. по НЧХД № 869/2023 г. по описа на РС-К., Скица на поземлен имот от 09.10.2024 г.; от вещественото доказателство- диск със запис от подаден сигнал на ЕЕН 112; както и от заключенията на изготвените съдебномедицинска експертиза и допълнителна съдебномедицинска експертиза, и разясненията на вещото лице в съдебно заседание пред първоинстанционния съд.

Правилно Районен съд - К. е кредитирал показанията на свидетелите Р.

М., А. А. и Г. А., като настоящата инстанция споделя изводите му - че същите са логични, непротиворечиви и взаимно подкрепящи се. Св. Р. М. е пострадалия, а св. А. А. е очевидец на извършеното деяние. Двамата посочват последователно какви действия е извършил подсъдимия по нанасяне удара както по главата на св. А. А., така и по лявата ръка на Р. М.. Техните показания се подкрепят от показанията на св. Г. А., която не е свидетел на инцидента, но посочва какво й е разказал нейния чичо – пострадалия Р. М., а именно - че подсъдимият първо нанесъл удар по главата св. А. А., а след това и по лявата ръка на Р. М.. Показанията на посочените трима свидетели се подкрепят и от изготвените съдебномедицински експертизи, и дадените разяснения от вещото лице пред първоинстанционния съд. В първоначалното заключение е посочено, че на пострадалия е причинено счупване на лакътната кост на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на лявата ръка за повече от един месец и че е възможно да е възникнало така, както е съобщил пострадалия. В заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза е отразено, че не са налице данни счупването на лявата лакътна кост на Р. М. да е възникнало да друга дата, различна от 18.09.2023 г.