Решение № 141 от 27.11.2023, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Тетевен, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Б. Георгиева при участието на секретаря Виолета Й. Монова като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело № 20234330100318 по описа за 2023 година

За да се произнесе взема предвид следното: Постъпила е искова молба от М. Х. Г. от ххххххххххххххх против „ Изи Асет Мениджмънт" АД, и „Файненшъл България" ЕООД.

В исковата молба се твърди ,че на 27.10.2022г. М. Г. е сключила договор за паричен заем № 4625352 с „Изи Асет Мениджмънт" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1000.00 лева, видът на вноската е месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране на задължението с предварително одобрено от заемодателя дружество-гарант.

На датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ищцата е сключила с втория ответник договор за предоставяне на гаранция N° 4625352, по силата на който „Файненшъл България" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" AД задълженията на ищцата . Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя.

Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищцата ми се е задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Съгласно договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя 1 дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт" АД което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „Файненшъл България" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД като „Изи Асет Мениджмънт" АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя).

Счита ,че на практика със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт" АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД, доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Счита че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем. Позовава се на Решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК

Моли съдът да признае за установено в отношенията между страните М.

Х. Г. и „Изи Асет Мениджмънт" АД, с ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ххххххххххх представлявано от Талин Т. Т., че клаузата на чл.4 от от договор за паричен заем № 4625352 е нищожна.

Да признаете за установено в отношенията между страните М. Х. Г. с ЕГН ********** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П. Благовесгов Д., че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 4625352 е нищожен.Претендира разноски .

В законово установеният срок е постъпил отговор от „Изи Асет Мениджмънт“АД. В отговора се твърди ,че Договор за паричен заем № 4625352/27.10.2022 г. е действителен и е в пълно съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2. Договорът е сключен валидно.Не е налице и неравновесие между правата и задълженията на страните - дружеството е предоставило паричен кредит срещу обезпечение, а ищецът се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва. При отпускане на кредита дружеството е действало добросъвестно — на ищеца е предоставен СЕФ, в който са описани параметрите на кредита и изрично е посочено, че трябва да предостави едно от посочените обезпечения, т.е. преди да сключи договора за кредит, ищецът е знаел, че трябва да представи обезпечение. Видно от чл. 11, т. 18 ЗПК, изискването да се предостави обезпечение на кредит е напълно допустимо и законно, т.е. клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем е действителна. Ищецът е бил уведомен 2 предварително, както за изискуемите обезпечения, така и за представянето на избраното от него обезпечение най-късно в тридневен срок след подписване на договора. Ако ищецът е смятал, че е житейски необосновано и на практика неосъществимо за него да представи поръчители или банкова гаранция, не е трябвало да подписва договора за заем или е можел да се откаже от него в предвидения 14-дневен срок от сключването му. Договорът за предоставяне на поръчителство/гаранция, както е посочено в него, влиза в сила само и единствено в случай, че заемателят не предостави обезпечение поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Твърденията на ищеца за заобикаляне на материално-правните изисквания на чл. 19. ал. 4 от ЗПК не следвало да се кредитират,като излага подробни съображения в тази насока .

В законово установеният срок е постъпила и насрещна искова молба от ответника по делото „Изи Асет Мениджмънт“АД.

В насрещния иск се твърди ,че на 27.10.2022 г. М. Х. Г., в качеството и на заемател, е сключила с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, Договор за паричен заем № 4625352. По силата на същия „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предал в собственост на М. Х. Г. сумата от 1000 лв., а М. Х. Г. се е задължила да я върне при посочените в Договора условия, а именно - на 13 равни двуседмични вноски, всяка от които в размер на 84,37 лв.. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35.00 %, въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на Договора възлиза на 96,81 лв. Общата дължима сума, съгласно чл. 2, т. 7 от Договора, възлиза на сумата от 1096,81 лв. Първата дължима вноска е следвало да бъде заплатена на 11.11.2022г, а последната - на 28.04.2023 г., до която дата цялата дължима по договора сума е следвало да бъде погасена.

Към датата на подаване на настоящата молба М. Х. Ганева не е изпълнила изцяло задълженията си по договора.

Моли съдът предвид ,че исковата молба на М. Х. Ганева, въз основа на която е образувано настоящото дело, се претендира обявяване на недействителността на клауза 4 от Договор за паричен заем № 4625352 и се прави възражение за неговата недействителност в цялост. Съгласно чл. 23 от ЗПК, в този случай заемодателят има право да получи обратно отпуснатата в заем сума.

В случай че бъде уважен предявеният от М. Х. Ганева, то моля ищецът да бъде осъден да заплати сумата от 578,15 лв., представляваща дължимата главница по процесния договор.

Ако бъде отхвърлен предявеният срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД иск, то М. Х. Ганева ще продължи да дължи сумата от 674,96 лв., представляваща неплатена главница - 635,80 лв. , както и дължима възнаградителна лихва - 39,16 лв.Претендират се разноски .

В съдебно заседание страните не се явяват , всички искания са направени в писмен вид .

Предявен е иск от М. Г. срещу „Изи Асет Менидмът “АД и „Файнешъл България“ ЕООД с правно основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с чл.10а ,вр. с чл.11,19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП., с който се искада съда да приеме ,че клаузата предвидена в 4 от Договор за паричен заем № 3

4625352/27.10.2022г. г., сключен между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК. Както и насрещен иск от „Изи Асет Мениджмът“АД против М. Г. с правно основание чл. 79 във вр. с чл.86 от ЗЗД .

От представените по делото писмени доказателства се установява ,че на 27.10.2022г. М. Г. е сключила договор за паричен заем № 4625352 с „Изи Асет Мениджмънт" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1000.00лв , с годишен лихвен процент 35% приложим на годишната основа към сумата по усвоения кредит,лихвен процент на ден 0,10%, срок на заема 26 седмици , брой вноски 13, размер на двуседмична погасителна вноска 84,37лв ,обща сума дължима по заема 1096,81лв ., посочени са датите на погасяване на вноските по кредита ,ГРП 41,23%, изчислен по формула съгласно изискванията на чл.19 от ЗПК и приложение едно към него , като е взето предвид следните допускания : Договорът ще е валиден за посочения в него срок , всяко от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си , съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране , лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някои от задълженията по договора , както и др. разходи освен посочените в договора .

Като видно от чл.3 от договора заемателя е рефинансирал и е заявил , че желае да погаси изцяло задълженията си по договор за паричен заем №4530925 в размер на 921,98лева , като страните правят изрично изявление за прихващане на насрещните суми , а заемателя изплаща остатъка от заемната сума.

Съобразно чл.4 т.3 от договора е сключен договор за предоставяне на гаранция №4625325/27.10.2022г. между „Файнешъл България“ЕООД и ищцата М. Г., като съобразно чл.3 от договора за гаранция за поемането на задължението потребителя дължи възнаграждение на гаранта в размер на 476,19лв , платимо разсрочено на вноски по 36,63лв , като са посочени датите на които се дължат вноските .

По делото е изготвена и съдебно счетоводна експертиза видно от която :

Дължимата сума по заема е 1000лв за главница , а постъпилата сума за главница е 578,15лв . ,дължима сума за лихви 96,81лв , а постъпила сума за лихви 57,65лв , тоест дължими 39,16лева .

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върнепредоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 4

147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Ето защо и съдът приема, че се касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се разглежда заедно с другата. Още повече, че за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това е необходимо, когато се изследва въпроса за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва и връзките в отделните договори, но не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Дори при множество правоотношения, когато те са със свързанилица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа, като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя, при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави, в това число и проверката за наличието на неравноправни клаузи. Именно такъв е настоящият случай, доколкото от извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че едноличен собственик на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, е кредитодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД, следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Това дава основание да се приеме, че търговската им дейност се контролира пряко от едно и също лице, и двете дружества упражняват дейността си при общи икономически интереси и ползи, и се презумира наличието на знание у лицата, участващи в управлението им, респ. представителство, досежно търговските дела на другото дружество.Договорът за потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за предоставяне на гаранция. Обвързаността между двете съглашения се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение, без всякаква друга възможна алтернатива, чрез сключване на договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице - гарант, сключването на договора за гаранция в деня, в който е сключен самият договор за кредит, с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на гаранция с основното задължение по кредита, както и че самостоятелен отказ от договора за предоставяне на гаранция не е предвиден. Не може да се приеме, че чл. 4 от договора за заем касае доброволен и информиран избор на потребителя за обезпечение.