Решение № 1500 от 22.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1500 гр. Бургас, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от П. СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20232120107713 по описа за 2023 година

Делото е образувано по повод исковата молба на малолетното дете Е. Г. Н., род. на 06.01.2015 год., подадена чрез майката-законен представител Д. И. Й., от гр. Б, с която претендира осъждане на ЗК „Бул Инс“, ЕИК 831830482, със седалище гр.

София, да заплати на ищеца сума в размер от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди (физически, психически и емоционални болки и страдания), последица от ПТП, настъпило на 13.03.2023 год. в гр. Б, ж. к. на ул. „, до блок 2, за което е съставена Щета............при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяване на претенцията пред застрахователя – 25.04.2023 год., до окончателното й изплащане.

В проведеното по делото на 17.07.2024 год. открито съдебно заседание ищецът е изменил главния си иск, като е увеличил размера му от 5000 лЕ. до 9500 лЕ.; изменението е прието с протоколно определение от същата дата.

Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: на 13.03.2023 год., около 07.39 ч. в гр. Б, ж. к. , ул. „“, в жилищната зона между бл. 2 и бл. 3, като пешеходец на пешеходна пътека, тип „Зебра“, малолетната Е. Н. е претърпяла пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от застрахован при ответникаАД водач на МПС – Н. З. М., при което са й причинени телесни увреждания и е претърпяла имуществени и неимуществени вреди; ищцата е пресичала платното за 1 движение, хваната за ръка от нейната майка Д. Й., а ПТП е настъпило около средата на платното; ищцата е била облечена в небесносиньо яке, а майка й – в яркочервено яке; произшествието е настъпило по вина на Н. З. М., водач л. а. марка „Хонда“, модел „Акорд“, рег. № ........ който, при приближаване на пешеходната пътека, не пропуснал преминаващите по нея отдясно наляво (съгл. устното поправяне на твърдението в исковата молба, изложено в първото открито съдебно заседание) ищца и майка й; пешеходната пътека е била обозначена с два специални пътни знака от двете страни на пътното платно – Д17, с допълнителен пътен знак с надпис „Убий скоростта, спаси дете!“, съгласно констативен протокол от 16.03.202З г. на ОД на МВР – Б, след сблъска детето и майката паднали върху пътното платно, като Е. Н. ударила лицЕ.та част от главата си и получила фрактура с дислокация на костите на носа, нараняване на лява тазобедрена става и хематом, както и нараняване на ляво ходило, била е откарана в УМБАЛ – Б, настанена в клиника по ушно-носно-гърлени болести, където престояла о т 13-и до 16.03.2023 год.; на 15.03.2023 год., под обща анестезия, й е извършена оперативна интервенция на носа; назначена е медикаментозна терапия, издадени са болнични листове на името на майката на Е.; образувано е ДП 180/2023 год. на 02 РУ – Бургас/пор. № 601/2023 на БРП; налице е причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат; прекият делинквент е извършил деянието виновно, при форма на вината непредпазливост; след ПТП детето е изпитвало силна болка по цялото тяло, силен страх от теклата от носа кръв, било е объркано и дезориентирано; по време на болничния престой е изживяло силен страх от предстоящата операция, страдала е от безсъние и болезнени нощи; чувството за тревожност и безпокойство не го е напускало; детето е станало сприхаво, лесно раздразнително, уплашено и асоциално; притеснявало се е от вида на лицето си, което е било силно отточно и насинено; и досега детето се страхува от автомобили, пътувания и пресичане на платното за движение без придружител; отговорността на водача на л. а. „Хонда“, ДК № ............е покрита от ЗЗГО при ответника, което ангажира отговорността на застрахователната компания за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП неимуществени вреди; извънсъдебната претенция до ответника е предявена на 25.04.2023 год., образувана е Щета № 2310012949; до настоящия момент ответното застрахователно дружество не е определило и не е изплатило обезщетение.

Ищецът ангажира доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1, предл. първо, чл. 429, ал. 3, КЗ и чл. 86, ЗЗД.

В срока по чл. 131, ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер; изложил е следните фактически и правни твърдения: признал е наличието на валидно застрахователно правоотношение по ЗЗГО за водача на лекия автомобил „Хонда Акорд“; оспорен е механизмът на ПТП; няма 2 представен документ, описващ и доказващ механизма; съставеният констативен протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила в частта за обстоятелствата и причините за ПТП; не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2, ЗЗД; не е осъществен деликтният фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в т. ч. противоправност и вина в поведението на водача на МПС; събитието е случайно (чл.

15, НК) за водача на МПС, за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите; при липсата на акт по чл. 300, ГПК, твърденията на ищеца за претърпени вреди от непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване; няма допуснати от водача на МПС нарушения на ЗДвП; няма доказателства за причинно-следствена връзка между твърдяната вина на застрахования и механизма на ПТП; налице е съпричиняване на вредите – чл. 51, ал. 2, ЗЗД; произтеклите вреди са съпричинени и от пострадалата, която с поведението си е създала предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди; настъпилите увреждания на ищцата не са резултат единствено от виновното поведение на водача на МПС „Хонда Акорд“, тъй като родителите на детето са го оставили без надзор и в значителна степен са завишили риска от увреждането му; нарушени са и нормативните правила за движение на пешеходци, предприемайки пресичане на неустановено за целта място и навлизайки внезапно на пътното платно; майката е пресичала пътното платно на необозначено за това място, без да се увери в собствената си и в тази на детето си безопасност, а преди да навлезе на пътното платно не е съобразила разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата скорост на движение, поведението й е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, поради което пострадалата има значителен принос за настъпилия вредоносен резултат; водачът на МПС не е виновен, тъй като пешеходците са преминали пред друг автомобил и за водача е било невъзможно да предвиди и да предотврати настъпването на ПТП; твърдените от ищеца увреждания не се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП; ищцата е била хоспитализирана в УМБАЛ – Бургас за период от 3 дни след инцидента; няма данни за други наранявания от процесното ПТП; няма предписано и приложено лечение, няма медицински документи за настъпили усложнения; няма доказателства за силна болка по цялото тяло, неуточнена болка и страдание; описаните травми не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП; описаните оплаквания от болки и неразположение, както и продължителност на възстановяването за по-дълъг период, са силно преувеличени; с оглед липсата на травми, които да предполагат продължително лечение, след изписването й от болницата и периода на възстановяване след катастрофата детето е било физически напълно здраво; преувеличени и недоказани са твърденията, че събитието се е отразило негативно върху психиката на детето и е предизвикало стрес и душевни страдания – то е на 8 години и негативните спомени бързо избледняват; оздравителният процес не е бил продължителен, тъй като не са представени документи и липсват данни такъв да е протичал; ако се установи някаква по-голяма продължителност на оздравителния процес, това е следствие на поведението на ищеца и неспазване на лекарските предписания, както и на несвързани с процесното събитие предходни заболявания; пострадалият не е претърпял посочените увреждания, те не подлежат на обезщетяване по смисъла на чл. 432, ал. 1, КЗ, а те са като прекомерно завишени по размер и не отговорят на чл. 52, ЗЗД, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени, а в условие на евентуалност обезщетението следва да бъде намалено по размер.

3

Ответникът е ангажирал доказателства; моли за присъждане на деловодните разноски.

ДСП – Б, не е изразила становище по делото, не е ангажирала доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на участниците в процеса, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от доказателствата по делото, около 07.40 ч. на 13.03.2023 год., на пешеходната пътека на ул. „“ в гр. Б, ж. к. , до блок 2, е възникнало ПТП, при което Н.

З. М., като водач на л. а. „Хонда Акорд“, рег. № ........блъснал пресичащата на пешеходната пътека малолетна ищца Е. Г., придружена от майката Д. Й.. За произшествието е съставен констативен протокол за ПТП от 13.03.2023 год. на служител на ОД на МВР – Бургас.

Неправомерното поведение на водача на лекия автомобил е било предмет на проверка по ДП 180/2023 год. на БРП, завършило с постановление за прекратяване от 19.01.2024 год., поради факта, че на пострадалото дете е причинена лека, а не средна, телесна повреда. Материалите по досъдебно производство са били изпратени на ОД на МВР – Б, за преценка за ангажиране на административно-наказателната отговорност на водача Н. М. (според изготвената от съда справка, той е починал на ........ год.).

В представената по делото епикриза са описани окончателната диагноза за детето Е. Н. – счупване на костите на носа, закрито, и извършеното оперативно лечение; за майката на Д. Й. са издадени 2 болнични листа – за периода 13.03.26.03.2023 год., за придружаване и гледане на ненавършили пълнолетие дете, поради счупване костите на носа му.

Ищецът Е. Н. твърди, че в резултат от процесното ПТП са й били нанесени телесни повреди, довели до физически и психически болки и страдания, които не са отшумели и понастоящем. В подкрепа на тези твърдения са показанията на свид. И.

Й., дядо на ищцата по майчина линия, който сочи, че вследствие на процесното ПТП Е. изпитвала силни болки, носът й бил подут, имала наранявания по челото и синини, охлузвания и кръвонасядания по хълбока; била уплашена и неадекватна; накуцвала и трудно се контактувало с нея; носът й останал подут дълго време, заради което детето се притеснявало и от външния си вид; не можело да диша свободно и да спи спокойно; оплаквала се от болки в крака и в тазобедрената става; страхувала се от автомобилите и от пресичане на пътно платно.

Ищцата е изпратила до ответника писмено заявление, за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, получено от застрахователя с писмо с обратна разписка на 25.04.2023 год. По искането е образувана Щета № ......... в писмо от 17.07.2023 год. ответникът е обективирал отказа си да определи и изплати 4 обезщетение на увреденото дете, тъй като не са представени писмени доказателства „за компетентно произнасяне по заведената щета“.

От заключението по приетата автотехническа експертиза, неоспорено от страните, се установява, че вина за произшествието носи водачът Н. М., който не е съобразил скоростта на управлявания лек автомобил с пътната обстановка; в района не е имало препятствия, ограничаващи видимостта на водача към пешеходците; при инцидента водачът не е следял пътното движение и не се е съобразил с поставената вертикална маркировка – пътен знак В26, забраняващ скорост над 30 км/ч.; при управление на лекия автомобил с разрешената скорост – до 30 км./ч., произшествието не би настъпило.