Решение № 121 от 12.08.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Ихтиман, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. К.А като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно наказателно дело № 20241840200228 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ч. Х. П., чрез адв. Г. К., против Наказателно постановление № 595/31.01.2023 г. на Зам. директора на РДГ - София, с което за десет административни нарушения на основание чл. 257, ал. 1 ЗГ са наложени глоби в размер на по 300 лева, на основание чл. 257, ал.1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от Закона за горите (ЗГ), за извършени нарушения в подотдел: ,,379г“, „381м“, „381в“, „381к“, „382и“, „381з“, „382з“, „388в“, „388г“ и „379д“, землище на гр. Ихтиман, община Ихтиман - общинска горска територия, по смисъла на чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от Закона за горите, във връзка с чл.

126, ал.1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, връзка с чл. 108, ал. 3 от Закона за горите.

С жалбата се излагат подробни съображения, според които оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен, и се настоява за неговата отмяна.

Навеждат се доводи, че издаденият акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя е съставен в крайно нечетлива форма, до степен, че не може да се установи какво в действителност е посочено в него.

Твърди се, че нито в процесния АУАН, нито в обжалваното наказателно постановление (НП) е посочена дата на извършване на твърдените от административнонаказващия орган нарушения и място. Сочи, че в обжалваното наказателно постановление е посочено единствено, че нарушенията са осъществени в конкретен период, но не е посочено кога са извършени и по-специално не е конкретизирано всяко едно от тях кога е извършено. Поддържа, че в съставените АУАН и в НП не е посочено ясно описание на твърдените нарушения. Изтъква, че в случая позволителните за сеч са издадени на „*“ ЕООД, което има регистрация за осъществяване на 1 лесовъдска практика, а не на името на жалбоподателя Ч. П., поради което счита, че задължението по чл. 126, ал. 1. т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е на „*“ ЕООД. Позовава се на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗАНН, че за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на юридически лица, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени, но съгласно чл. 10 от ЗАНН допустителите се наказват само в изрично предвидените случаи.

Подчертава, че в случая не е налице изрична норма, която да регламентира отговорност за допустителство, поради което счита, че не е налице възможност за санкциониране на Ч. П.. Твърди, че не е ясно в процесния случай дали служители на „*“ ЕООД са извършили всички визирани нарушения, за да се приеме, че следва да бъде ангажирана отговорността на Ч.

П. за допустителство. Същевременно посочва, че жалбоподателят нито е възлагал да бъде извършвана сеч на немаркирани дървета, нито пък е извършвал такава. Акцентира, че за процесиите обекти са подавани сигнали за извършвана незаконна сеч, която не е осъществена от служители на „*“ ЕООД, а от лица, спрямо които жалбоподателят не би могъл да упражнява контрол.

От което извежда извода, че не са налице основания за ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Поддържа, че сочените нарушения съставляват маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Излага доводи, че административнонаказващият орган изобщо не е отчел наличието на изключващи вината обстоятелства относно субективната страна на нарушението, позовавайки се на чл. 11 от ЗАНН, във вр. с чл. 11, ал. 3, пр. 1, чл. 15 от НК и мотивите към т. 2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС по тълк. д. № 1/2014 г. Според жалбоподателя при мотивирането на своя акт органът не е съобразил, че той е предприел всички законово възможни действия, за да предотврати извършването на нарушения на закона. Възразява, че в АУАН и НП е посочено различно ЕГН на наказаното лице, а също така и че е изтекъл давностния срок по чл. 34 от ЗАНН. Претендира разноски.

Въззиваемата страна в писмено становище оспорва жалбата.

В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателя – адв. Г.

К.. Моли при уважаване на жалбата, да бъде осъден АНО да заплати на жалбоподателя сторените разноски.

Ответната по жалбата страна – зам. директора на РДГ-София, редовно призован, се представлява от юрк. И. Х. в съдебно заседание. Моли да бъде отхвърлена подадената жалба и да бъде оставено в сила обжалваното НП. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

2

Ч. П. е лицензиран лесовъд на „*“ ЕООД, което е имало издадени позволителни за сеч за добив на дървесина от общинска горска територия в подотдели 379г, 379д, 381з, 382з, 388в, 388г, 381к, 382и, 381в и 381м в землището на гр. Ихтиман, видно от позволителни за сеч № 0656416/16.02.2022 г., № 0656403/16.02.2022 г., № 0668080 от 25.05.2022 г., № 0656400/16.02.2022 г., № 0656994 от 21.01.2022 г., № 0668082 от 25.05.2022 г., № 0642317/04.01.2022 г., № 0669409/03.06.2022 г., № 0642310/04.01.2022 г. и № 0642301/04.01.2022 г.

В периода от 14.07.2022 г. до 20.07.2022 г. била извършена проверка на дейността на „*“ ЕООД от служители на РДГ-София и Изпълнителната агенция по горите, на която са присъствали служители на ОГП-Ихтиман.

Видно от констативен протокол № 011733 от 14.07.2022 г. при проверката на подотдел 381к е установена сеч на 12 броя немаркирани с контролна горска марка дървета, както и че е изградена технологична просека с обща дължина 100 метра и ширина 3 метра, която не е отразена в технологичния план. В подотдел 381и е установена сеч на 10 броя немаркирани дървета, което е отразено в констативен протокол № 012111.

Съгласно констативен протокол № 012073 от 15.07.2022 г. при проверката на подотдел 381в била установена сеч на 74 дървета без контролна горска марка, както и изградени технологични просеки, по които е извършван извоз на дървесина с дължина 200 метра и ширина 3 метра, без да са отразени в технологичния план. На същата дата, съгласно констативен протокол 008738 при проверката на подотдел 382и била установена сеч на 59 броя дървета без контролна горска марка.

На 16.07.2022 г. е проверен подотдел 389г и 379д, като съгласно изготвения констативен протокол № 011734 е установена сеч на 51 дървета, немаркирани с контролна горска марка, а съгласно протокол № 011664 – сеч на 27 дървета, немаркирани с контролна горска марка.

При проверката на 19.07.2022 г. подотдел 381з, видно от констативен протокол № 153002, било констатирано, че в подотдела има отсечени 180 дървета, без да са маркирани с контролна горска марка, както и направени извозни пътища, които не са посочени в технологични план, а в подотдел 382з, съгласно протокол № 153003 също е имало изградени извозни пътища, които не са отразени в технологичния план, както и сеч на 71 дървета, които не са били маркирани с контролна горска марка.

На 20.07.2022 г. проверката е била осъществена на подотдели 388в и 388г, в които е имало изградени извозни пътища, които не са отразени в одобрения технологичен план, както и сеч на немаркирани дървета, съответно 108 броя и 134 броя, видно от констативни протоколи № 153005 и № 153006.

Във връзка с констатациите от проверките е съставен АУАН № 595 от 23.08.2022 г. , в който е прието, че Ч. П., в качеството му на лице по чл. 108, ал.

2 от Закона за горите не е изпълнил задълженията си да следи за спазване на правилата за сеч, в това число да се извършва сеч са определените и отбелязани за сеч дървета, при осъществяване на дейността по добив на дървесина, вследствие на което е извършена сеч общо на 727 броя дървета, без да са били маркирани с контролна горска марка, което представлява нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от 3

Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

В разпита си актосъставителят П. Д., който е служител на РДГ-София твърди, че е бил на една от проверките на дружеството, на което е лицензиран лесовъд Ч. П.. Заявява, че актът е съставен въз основа на представените му констативни протоколи. Самият П. не е присъствал на проверките. Свидетелят заявява, че не е връчвал копия от констативните протоколи на Ч. П.. Сочи, че е запознал П. със съдържанието на протоколите, но той не е изложил никакви възражения нито писмено, нито устно.

От показанията на св. И. Н. – служител на ИАГ и присъствал на част от проверките се установява, че в протоколите, в които той е съставил погрешно са вписани сантиметри вместо метри като мярка за диаметъра на установените отрязани пънове, като сочи, че в Констативен протокол, серия ИАГ № 153003, например погрешно е вписал 0,20 см, които следва да се четат като 0,20 м.

В показанията си св. С. С. – също служител на ИАГ сочи, че не си спомня да са възразявали служителите на ОГП – Ихтиман, като те са се подписали в протоколите.

От показанията на св. С. К., който е служител на ОГП-Ихтиман и е ръководител на горския участък, в който „*“ ЕООД е добивало дървесина, се установява, че проверяващите са приели за немаркирани дървета, на които не се е виждала марката, за което е възникнал спор с другите проверяващи. Сочи, че не е вписал никъде възраженията си, тъй като не е имало къде да го направи, а също така сочи, че не си спомня да е уведомявал писмено ръководителя си за това.

Св. С. Р. потвърждава, че е имало спор при проверките, като уточнява, че споровете са били единствено между служителите на ОГП – Ихтиман и тези на ИАГ относно това кои пънове следва да се считат за немаркирани и съответно за незаконно отсечени.

Според св. С. Х. спорове с останалите проверяващи не е имало. Според него проверяващите са броели за незаконно отсечени пънове с нечетливи номера.

От своя страна на св. Е. А., който е служител на РДГ-София и свидетел по акта, твърди че е присъствал на проверките, при които е установена сеч на немаркирани дървета. Сочи, че са се свързали с Ч. П. при извършването на проверките, но той е заявил, че не може да присъства. Според свидетеля актът е съставен въз основа на констатациите при множество проверки, тъй като при три акта трябва да се отнеме лиценза на лицензирания лесовъд. Актът бил връчен лично на Ч. П., като при връчването П. е бил запознат със съдържанието на протоколите.

В показанията си всички свидетели са категорични, че не са връчвали екземпляри от констативните протоколи на Ч. П. макар служителите на ИАГ и РДГ – София да заявяват, че са оставили такива екземпляри на колегите си от ОГП – Ихтиман, които впоследствие да ги връчат на Ч. П., но не се установи дали това се е случило.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективни, последователни и непротиворечиви в голямата си част. Всички свидетели потвърждават вписаното в констативните протоколи, поради което съдът намира, че и цитираните в АУАН и приложени към преписката констативни 4 протоколи също следва да бъдат кредитирани като писмени доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на св. К. и св. Р. в частта им относно това, че са изразили несъгласие с приетото в протоколите, съставени от служителите на ИАГ – св. Н. и св. С., доколкото не са налице данни нито К., нито Р. да са изложили писмено някакви възражения пред проверяващите, нито впоследствие са уведомили ОГП – Ихтиман, РДГ – София или ИАГ.