Решение № 128 от 28.07.2025, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 256/2025
- Вид
- Решение № 128
- Подписан
- 28.07.2025
- В сила
- 12.09.2025
- Състав
- Анелия Маринова Йорданова, Петя Петева Колева, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 203 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 128 гр. Разград, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анелия М. Йорданова
Членове:
ЦВЕТА.НА М. ДОЧЕВА
Петя П. Колева при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Петя П. Колева Въззивно гражданско дело № 20253300500256 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК .
Образувано е по постъпила въззивна жалба от Ю. Ш. А. срещу решение № 217 от 29.10.2024 г., постановено по гр. д. № 20233310100649 по описа за 2023 г. Районен съд – Исперих, в частта, в която е възложен на основание чл.
349, ал. 2 ГПК, в реален дял на съделителя О. Ш. К. делбеният Поземлен имот с идентификатор № ******** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-106/07.12.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.********, ул.***, с площ 1999 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: ***, квартал ***, парцел ***, при съседи: № ********, № ********, № *********, № ********, ведно с построените в него сгради: 1. Сграда с идентификатор № ********.**, застроена площ 70 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и 2. Сграда с идентификатор № ********.***, застроена площ 37 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна. В останалата си част решението е влязло в сила като необжалвано.
1
Във въззивната жалба са изложени твърдения, че решението е неправилно поради необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения на материалния закон. Сочи се, че съдът неправилно е кредитирал с доверие показанията на свидетелите, водени от насрещната страна, поради което е достигнал до неправилния извод, че към датата на откриване на наследството на общия им наследодател, О. Ш. К. е живял в процесния имот.
Наведени са доводи, че доказателствата са обсъдени едностранно и непълно и при тези изводи на съда и двамата съделители отговаряли на изискванията на чл. 349, ал. 2 ГПК, поради което следвало да се проведе процедура по възлагане на имота на съделителя, предложил по-висока цена. Моли решението в тази част да се отмени, като в открито съдебно заседание процесуалните представители на въззивника поясняват, че същият претендира делбеният имот да му бъде възложен, евентуално, ако съдът прецени, че не са нА.це законовите изисквания за това, същият да бъде изнесен на публична продан. Претендират се сторените в производството разноски.
Въззиваемата страна не депозира отговор на въззивната жалба, като в открито съдебно заседание твърди, че жалбата на въззивника е неоснователна, а постановеното решение правилно и законосъобразно. Претендират се сторените в производството разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С решение № 70 от 24.04.2024 г. постановено по гр. д. № 20233310100649 по описа за 2023 г. Районен съд – Исперих е допуснал до делба между О. Ш. К. и Ю. Ш. А. при квоти 1/3 ид.части за О. Ш. К. и 2/3 ид.части за Ю. Ш. А. следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор № ******** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-106/07.12.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.********, ул.***, с площ 1999 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: ***, квартал ***, парцел ***, при съседи: № ********, № ********, № *********, № ********, ведно с построените в него сгради: 1. Сграда с идентификатор № ********.***, застроена площ 70 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
2 жилищна сграда – еднофамилна и 2. Сграда с идентификатор № ********.****, застроена площ 37 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна. Решението е влязло в сила на 28.05.2024 г.
От изготвеното и прието в първоинстанционното производство заключение на вещото лице по изготвената съдебно-техническа и оценъчна експертиза се установява, че процесният поземлен имот с идентификатор № ******** не е реално поделяем съобразно законоустановените изисквания в ЗУТ и актовете по прилагането му. Вещото лице е изчислило равностойността на дяловете на съделителите в пари, съобразно техните квоти, като делът на О.
К. (1/3 ид.ч.) се равнява в пари на 12800 лв., а този на Ю. А. (2/3 ид.ч.) се равнява в пари на 25600 лв. Общо пазарната стойност на поземления имот, съгласно заключението, е 38400 лв.
От изготвената и приета във въззивното производство съдебнотехническа експертиза се установява, че жилищна сграда с идентификатор № ********.****, застроена площ 70 кв.м., представлява паянтова постройка без сутерен, която се състои от входно антре, три стаи, килер и баня, като се ползва от външна тоалетна. Посочено е, че сградата отговаря на изискванията за жилище, съгл. действащата уредба. Съгласно заключението втората сграда, находяща се в делбения поземлен имот, а именно сграда с идентификатор № ********.***, застроена площ 37 кв.м., представляваща паянтова постройка без сутерен и състояща се от две преходни стаи, без баня, обслужваща се от външна тоалетна, не отговаря на изискванията за жилище. Посочено е, че същата не е водоснабдена и е необходимо изготвяне на инвестиционен проект и извършване на следните преустройства, за да се обособи в самостоятелен обект: да се изгради баня-тоалетна, да се прекара вода и да се изгради канА.зация, септична яма и попивен кладенец за отводните битови води, откриване на нови партиди за електроснабдяване и водоснабдяване. Вещото лице е посочило, че приблизителната стойност на преустройствата на сграда 2 (с идентификатор № ********.****) е 9700 лв., като е пояснено, че пазарната стойност на обособения дял след преустройствата би бил 7700 лв. В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция вещото лице допълва, че в изчисленията не са взети предвид и допълнителни разходи, които биха могли да възникнат, ако сградата не отговаря на изискванията за височина. Относно сграда 1 (с идентификатор № ********.***) е посочено в заключението, че не е необходимо извършването на преустройства.
3
От събраните гласни доказателствени средства в първоинстанционното производство при разпита на свидетел О. М. К. се установява, че свидетелят не е виждал въззивника Ю. А. в процесния имот преди смъртта на майката на страните по спора (2013г.). Твърди, че към момента на провеждане на съдебното производство Ю. живее в сграда 1 (наричана от свидетеля вътрешната къща), като се нанесъл там преди около 2 години. Свидетелят сочи, че съделителят О. К. е живял с майка си около 6 години преди нейната смърт, като се е грижил за нея и е правил ремонт на къщата, в която е живеела.
В показанията си свидетелят пояснява, че от 2007 г. О. Ш. К. се е връщал в България лятото и зимата, като е пътувал до Турция, за да гледа болната си съпруга. Сочи, че сестрата на страните по делото не е живяла в имота.
В показанията си свидетелят Р. Х. също твърди, че Ю. А. не е живял в процесния имот към момента на смъртта на майка си, като е започнал да посещава България по 1-2 пъти в годината след 2013г. Свидетелят споделя, че през 2005 г. е помагал на О. К. да направи ремонт на къщата (сграда 1), като сочи, че въззиваемият е живял заедно с майка си, а когато тя се е разболяла, единствено О. К. се е грижил за нея. Свидетелят сочи, че сестрата на страните по спора не е живяла в къщата и не е посещавала майка им.
Свидетелят И. Й. споделя, че е започнал да с връща в България през 2010 г., но основно споделените от него лични впечатления касаят периода след 2013 г., т.е. след смъртта на майката на страните. Св. Й. сочи, че в периода 2013-2020 г. не е виждал О. К. в имота, не знае дА. се е връщал в България и дА. се е грижил за майка си, докато Ю. А. живеел в голямата къща (сграда 1) от 2013 г.
Във въззивното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на сестрата на страните в настоящото производство Ю.
Ч., която споделя, че братята й О. К. и Ю. А. са живели в Турция към момента на смъртта на родителите им и единствено тя се е грижила за последните. Св.
Ч.а сочи, че братята й са идвА. по няколко пъти в годината, за да посетят родителите им, за което са използвА. отпуск, като са живели със семействата си в Турция. Сочи, че имат къщи там и че са работили там към момента на смъртта на майка им. Пояснява, че отношенията между нея и О. К. са обтегнати поради възникнА. между тях конфликти.
Във въззивното производство е разпитана и св. А. Ч., която споделя, че 4 братята живеят в Турция и са идвА. в с. ******** по празници и през лятото, но не може да конкретизира колко често. Сочи, че единствено сестра им Ю. се е грижила за родителите им, а О. и Ю. са идвА. като „гости“ в къщата.
Приобщено по делото е копие на паспорт, издаден на името на Ю. А., от който е видно през какви периоди въззивникът е преминавал през ГКПП.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
С влязлото в сила решение на РС – Исперих делбата между страните е допусната при квоти 1/3 ид.части за О. Ш. К. и 2/3 ид.части за Ю. Ш. А. от Поземлен имот с идентификатор № ********, подробно описан по-горе. Във втората фаза на делбата районният съд е назначил техническа експертиза, която да определи пазарната стойност на гореописания имот, допуснат до делба, респ. на дяловете на всеки съделител, както и възможността за неговата поделяемост. От заключението се установява, че делбеният имот към момента на огледа съставлява поземлен имот с идентификатор ******** по Кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18106/ 07.12.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
********, община ****, област ****, ул. ***, с площ 1999 кв. м., в който има изградени две сгради с идентификатори № ********.** и № ********.**.
Видно от експертизата пазарната стойност на процесния имот е 38400 лв., съответно стойността на дяловете е както следва: 1/3 ид. части от 38 400 лв. за О. Ш. К. или 12 800 лв. и 2/3 ид.части от 38 400 лв. за Ю. Ш. А. или 25 600 лв., като имотът е неподеляем. Заключението вещото лице не е оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено, съдът го възприема изцяло.
Спецификата на делбения процес и реА.зирането на едно субективно потестативно материално право да се иска ликвидиране на съсобствеността на конкретна движима или недвижима вещ и превръщането й в индивидуална собственост, наложи необходимостта от изследване в хода на въззивното производство на въпроса за евентуалната възможност да се обособят реални дялове, които да бъдат възложени на двамата съделители. Когато предмет на 5 делбата е поземлен имот и всички построени в него сгради, във втората фаза на делбата се изследва видът и предназначението на застрояването с цел преценка могат ли да се формират реални дялове за всички съделители. С оглед необходимостта да се установи дА. двете сгради отговарят на изискванията за „жилище“, респ. дА. би могло всеки съделител да получи дял в натура, възивният съд намери за необходимо да бъде изслушана съдебнотехническа експертиза, която да отговори на въпроса относно техническата възможност двете сгради, находящи се в имота, да се обособят като самостоятелни обекти – жилища, както и какви преустройства са необходими за това и каква е тяхната стойност. От приетото по делото заключение на вещото лице се установява, че Жилищна сграда с идентификатор ********.** се състои от входно антре, три стаи, килер и баня, като няма вътрешна тоалетна, а сградата се ползва от външна тоалетна. Според вещото лице може да се приеме, че сградата отговаря на изискванията на ЗУТ за жилище. Що се отнася до жилищна сграда с идентификатор ********.***, в заключението се сочи, че тя се състои от две стаи, като се влиза от едното помещение в другото през междинна врата и липсва баня и тоалетна, като сградата не е водоснабдена. От заключението се установява, че към момента не отговаря на изискванията за жилище. Според вещото лице, за да се обособи жилище в тази сграда, трябва да се изгради вътрешна баня и тоалетна, като за целта може да се отдели част от едната стая за преустройството му в санитарно помещение.