Решение № 633 от 09.06.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Варна, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100500499 по описа за 2025 година

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на К. П. К. чрез адвокат Д. П. срещу решение № 4632 от 19.12.2024 г., постановено по гр. д. № 14674 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и трети състав, с което е признато за установено на основание член 124, алинея 1 от ГПК по отношение на К. П. К., че М. Д. М. и Т. Д. Б. са собственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № *** по КККР на град Варна, местност „Ракитника“ с площ от 592 кв.м, при граници и съседи: ПИ с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, въз основа наследяване на общия им наследодател Д. М. Д. и упражнено от него давностно владение в периода от 1980 г. /предоставяне правото на ползване/ и от 2002 г. /влизане в сила на ПНИ на местност „Ракитника“/ до 2020 г.; осъдена е въззивницата да заплати на М. Д. М. и Т. Д. Б. сторените разноски по делото пред първата инстанция в общ размер на 2 823,66 лева.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, както и за постанововяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че през периода 1980 г. – 01.03.1991 г. не е текла придобивна давност, тъй като Д. М. Д. не е бил владелец на имота. Не е доказано по делото кой имот точно е предоставен за ползване на Д. М. Д., респективно той не е идентичен с процесния, което се установява от заключението на вещото лице. Липсват и доказателства, че посоченото лице е упражнявало фактическа власт върху имота през твърдяния период. Имотът е бил предмет на реституция, като процедурата за това не е приключила и понастоящем и затова не е възможно имотът да бъде придобит по давност. Също така се излага по повод влязлото в сила решение по гр. д. № 1

18195/2021 г., че съдът не може да зачете формираната сила на пресъдено нещо в настоящия процес поради липса на субективен идентитет на страните по двете дела. Иска се да бъде отменено решението и да се постанови ново, с което да бъде отхвърлен иска.

Въззиваемите страни М. Д. М. и Т. Д. Б. чрез адвокат Т. П. в писмен отговор са оспорили жалбата като неоснователна, като подробно са изложили аргументите си за правилността и законосъобразността на обжалваното решение и искат неговото потвърждаване. Акцентира се, че безспорно е доказано посредством събраните по делото доказателства, че бащата на ищците - Д. М. Д. – е владял имота от 1980 г.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на Д. М. Д., починал на 23.01.2022 г. Твърди се, че същият е собственик на лозе, находящо се в град Варна - местност „Ракитника“ с площ от 600 кв.м, съставляващо имот 1106 по КП от 1996 г., като е придобил правото на собственост въз основа предоставено право на ползване и упражнено давностно владение. С решение № 10 по протокол № 7 от 14.05.1980 г. ИК на ОбНС – Варна предоставил на наследодателя им правото на ползване на лозе в местност „Боровец“, като в КП от 1996 г. имотът е отразен под № 1106, по ПКП и ПНИ на местност „Ракитника I“ – 2546, a съгласно по кадастралната карта /КК/ на град Варна имотът е с идентификатор ***. През периода от 1980 г. до 2020 г. наследодателят на ищците владял и ползвал имота необезпокоявано, явно и непрекъснато, с намерение за своене, като го обработвал и извършил подобрения в него. Д. Д. изградил в имота барака, в която съхранявал инструменти, оградил го с телена ограда и поставил врата, която се заключвала. В имота били засадени овощни дръвчета и лози.

Наследодателят на ищците преустановил обработването на имота през 2020 г., когато здравословното му състояние се влошило. През този период и първият от ищците не можел да се обработва имота, тъй като бил ангажиран със заболяването на своя баща и необходимите грижи. След смъртта на баща си първият от ищците предприел действия по снабдяване с документи за всички наследени имоти, като по този начин установил, че по отношение на процесния имот е вписан констативен нотариален акт /КНА/ за собственост на ответницата. Сочи се, че по искане на последната пред Районен съд - Варна било образувано съдебно производство по предявен отрицателен установителен иск за собственост досежно процесния имот против Община Варна, като с решение по гр.д. № 18195/2021 г. съдът уважил предявения иск.

Оспорва се ответницата да е владяла имота, доколкото същият е бил обработван само от наследодателя на ищците. Заявява се, че при одобряване на ПНИ за местност „Ракитника“ Д. Д. не е заявил своите права на ползвател, поради което правото му на ползване не е трансформирано в право на собственост. Твърди се, че от приемане на ПНИ през 2002 г. до 2012 г. само наследодателят на ищците е владял и ползвал имота, поради което ответницата няма как да е упражнявала фактическа власт върху вещта, респективно да е станала собственик въз основа на давностно владение.

В срока по член 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Сочи, че 2 ищците не са собственици на процесния имот, защото през периода от 1980 г. до 01.03.1991 г. не е текла давност, тъй като Д. Д. не е бил владелец на имота.

Оспорва на същия да е било предоставено правото на ползване върху процесния имот, доколкото от приложените писмени документи към исковата молба не може да се установи върху кой конкретен имот е било предоставено правото на ползване на Д. Д.. Дори да му е било предоставено право на ползване, не е текла придобивна давност, тъй като наследодателят на ищците е ползвател на имот - държавна собственост -, а не владелец. След влизане в сила на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване е прекратено, като не са налице основанията за трансформиране на същото в право на собственост.

Оспорва да е налице идентичност между имот с идентификатор *** и недвижимия имот, по отношение на който евентуално е било предоставено право на ползване. Оспорва Д. Д. да е упражнявал фактическа власт върху вещта в заявения с исковата молба период. Твърди, че по отношение на процесния имот са заявени реституционни претенции от наследниците на А.Е. П. и И.С.С., като реституционната процедура не е приключила, поради което срок на придобивна давност не тече. Твърди, че е придобила правото на собственост въз основа на давностно владение, упражнено от нея в периода от 2010 г. до 30.08.2023 г.

Предявен е положителен установителен иск с правно основание член 124 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответницата К. П. К., че ищците М. Д. М. и Т. Д. Б. са собственици на ПИ с идентификатор № *** по КККР на град Варна, местност „Ракитника“ с площ от 592 кв.м, въз основа наследяване на общия им наследодател Д. М. Д. и упражнено от него давностно владение в периода от 1980 г. /предоставяне правото на ползване/ и от 2002 г. /влизане в сила на ПНИ на местност „Ракитника“/ до 2020 г.

При така депозирания иск ищците следва да докажат правото си на собственост на твърдяното основание, в частност наследство и давностно владение на процесния недвижим имот, като посочените факти трябва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, тъй като от тях зависи изхода на спора. Предявявайки положителен установителен иск, ищците се стремят и целят да получат по-пълна по обем защита, тъй като в случай, че претенцията им бъде уважена, едновременно с признаването на претендираното от тях право на собственост, ще бъде отречено и правото на собственост на ответницата. От своя страна ответницата по предявения положителен установителен иск следва да установи противопоставимо право на собственост, породено на твърдяното основание /давностно владение, упражнено от нея от 2010 г. до 30.08.2023 г./, както и наведените правоизключващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка.

На първо място следва да бъде разгледано възражението на ответницата, че не е налице идентичност между имотът, предоставен за ползване на наследодателя на ищците и процесния имот. На това възражение отговор е даден посредством заключението на вещото лице, което е прието от 3 първоинстанционния съд, в което се казва, че процесният имот с идентификатор № *** по КККР на град Варна, местност

„Ракитника“ с площ от 592 кв.м по КК представлява част от имот № 1106 по КП от 1996 г. с площ от 743 кв.м, като останалата част от имота с площ от 151 кв.м попада в новообразуван имот № 2547, а в разписния лист към КП от 1988 г. и КП на ползвателите от 1997 г. имот № 1106-лозе е записан на Д. М. Д.ев, а доколкото предоставените за ползване имоти по ПМС са без граници, съседи и площ, то вещото лице прави извод за идентичност.

Също неоснователно се явява и оспорването, направено в отговора на исковата молба от ответницата, че имотът не може да бъде придобит по давност, тъй като за него има съставен акт за общинска собственост. Член 5, алинея 3 от ЗОС предвижда, че актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, тоест той е констативен акт и в спор за собственост в тежест на общината ще бъде да докаже придобивното основание на общинската собственост върху актуваните имоти.

От заключението на вещото лице, визирано по-горе, се установява, че имотът е включен в обхвата на ДЗС, както и, че не е налице проведена процедура по възстановяване на собствеността върху процесния имот в полза на правоимащо лице.

За да придобие право на собственост въз основа на давностно владение, ищците следва да докажат наличието на всички елементи на фактическия състав на член 79, алинея 1 от ЗС. В исковата молба са навели твърдения, че на праводателя на ищците Д. М. Д. е предоставено право на ползване с решение № 10 по протокол № 7 от 14.05.1980 г. ИК на ОбНС – Варна върху лозе в местност „Боровец“, който го владял и ползвал необезпокоявано, явно и непрекъснато, с намерение за своене от 1980 г. до 2020 г., когато преустановил обработването на имота, тъй като здравословното му състояние се влошило, а след смъртта му през 2022 г. владението било продължено от ищеца М..

Съгласно § 4, алинея 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет се прекратява. С това отпада и основанието за упражняваната от ползвателя фактическа власт върху земеделската земя, а за бившия ползвател е предвидена правната възможност при наличие на предпоставките по § 4а, алинея 1 или § 4б, алинея 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собствеността върху земята, върху която е построил до 1.03.1991 г. сграда и след като заплати стойността на земята на нейния собственик. По делото не се твърди, че праводателят на ищците Д. Д. се е възползвал от възможността да трасформира правото си на ползване в право на собственост. Наличието на законова възможност за това само по себе си не съставлява правно основание за упражняване на фактическа власт върху земеделската земя, щом не е била реализирана по предвидения в закона ред.

В практиката си ВКС приема, че във всеки конкретен случай при спор за право на собственост върху земеделски земи, които са били включени в ТКЗС и ДЗС, за възможността такова право да бъде придобито, следва да се извършва преценка въз основа на действащата към момента на осъществяване на твърдяното придобивно основание редакция на ЗСПЗЗ.