Решение № 254 от 22.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Варна, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

ТР. Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева в присъствието на прокурора И. П. С. като разгледа докладваното от ТР. Г. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100601112 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 127/29.05.2024 г. по НОХД № 2513/2023 г. на ВРС, ХХХVІІ-ми състав, с която подсъдимият И. А.

Х. е признат за виновен и осъден по чл. 209, ал. 2 вр. ал. 1 , вр. чл. 54, ал. 1 от НК на една година лишаване от свобода изпълнението, на което на осн. чл.66, ал.1 от НК, е било отложено с изпитателен срок от три години.

Изцяло е бил уважен предявения от пострадалия Р. И. А. граждански иск, като в тежест на подсъдимия са били възложени съдебните и деловодни разноски по делото.

За да вземе осъдителното решение първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че подсъдимия на 02.03.2021 г., в гр.

Долни Чифлик, обл. Варна, с цел да набави за себе си имотна облага използвал заблуждението и неосведомеността на Р. И. А., че му се отпуска кредит от банка „ДСК“ АД в размер на 20 000 лв., и неопитността на А. неговата неграмотност и факта, че за първи път кандидатства за кредит, и с това му причинил имотна вреда в размер на 10 000 лв.

Въззивното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия И. Х..

Защитата на подс. И. Х. в лицето на адв. С. Т. от АК – Варна счита 1 постановената присъда за необоснована и неправилна и моли за отмяната ѝ и оправдаване на подзащитния му. Излагат се доводи за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, като се твърди, че фактическата обстановка е останала неизяснена. Според защитата от мотивите на първоинстанционния съд не става ясно защо съдът дава кредитира показанията на пострадалия Р. А. и на неговите роднини. Твърди се, че не е изследвана степента на неграмотност на пострадалия Р. А. и не са събирани доказателства в тази насока. В съдебно заседание защитата поддържа изложеното в допълнителните мотиви към жалбата и моли за оправдаване на подзащитния му. В последната си дума подс. И. Х. моли да бъде оправдан.

Повереникът на частния обвинител и гражданския ищец Р. И. А. - адв. Г.

П. от АК – Варна пледира за потвърждаване на постановената от ВРС присъда.

Представителят на въззивната прокуратурата моли да се потвърди присъдата.

Окръжният съд намира, че жалбата е неоснователна.

І. Относно обосноваността на присъдата.

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал наличните фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото и въз основа на тях се установява следната фактическа обстановка :

Подсъдимият И. А. Х. живеел в с. Горен Чифлик, общ. Долни Чифлик, обл. Варна. Подс. Х. често ползвал кредити от кредитни институции и демонстрирал висок стандарт на живот и често сменял своите автомобили. На 23.01.2019 г. започнал работа в „КБ Инженеринг“ ЕООД, въз основа на сключен трудов договор №2019-333/23.01.2019 г. на длъжност „общ работник строителство на сгради“с основно трудово възнаграждение 560,00 лв. месечно.

Частният обвинител и граждански ищец Р. А. също живеел в с. Горен Чифлик заедно със сестра си М. И.ова и съпруга й Р. Ст.. А. бил неграмотен, не можел да чете и пише, но владеел български език на разговорно ниво.

А. също започнал работа в „КБ Инженеринг“ ЕООД на 04.06.2020 г., като на тази дата бил сключен трудов договор №2020-382/04.06.2020 г., според който А. бил назначен с шест месечен изпитател срок на длъжност „общ работник“ с основно трудово възнаграждение 610,00 лв. месечно, като в началото на 2021 г. трудовото възнаграждение на Р. А. било актуализирано на 650,00 лв.

На 17.12.2020 г. свидетелят Найден Т. като едноличен собственик на „КБ Инженеринг“ ЕООД взел решение да промени фирмата на дружеството на „КБИ“ ЕООД.

В началото на 2021 г. св. Р. Ст. и св. М. И.ова решили да ремонтират къщата си, в която живеели живеел и частният обвинител и граждански ищец Р. А.. Преценили, че сумата от 20 000 лв. ще им бъде достатъчна. Двамата 2 нямали опит в кандидатстването за кредити и разговаряли с подсъдимия, за да им съдейства. Подс. Х. обяснил на св. Р. Ст., че той няма да бъде одобрен за кредит от банкова институция, защото няма сключен трудов договор и законни доходи. Поради това, подсъдимият предложил на свидетелите Ст. и И.ова да говорят със св. Р. А. и ако той се съгласи, да бъде изтеглен кредит на негово име. Свидетелите Ст. и И.ова изпълнили препоръките на подсъдимия и разговаряли с Р. А., като му обяснили, че ако той изтегли кредит, те ще плащат месечните вноски вместо него. След като св. А. дал съгласие, св. Ст. отново се срещнал с подсъдимия и му казал, че св. А. се е съгласил на предложението. В хода на разговора между св. А. и св. Ст., последният споделил, че имат нужда от 20 000 лв., но при невъзможност да получат такава сума от банката и 10 000 лв. ще свършат работа, за да бъде извършен планирания ремонт на къщата.

Поради това, че неопитността и неграмотността на св. А. не му позволявали сам да изтегли кредит, подсъдимият предложил услугите си, като заявил, че ще уреди всичко необходимо срещу съответното парично възнаграждение. В случай, че банката отпусне 10 000 лв., подсъдимият определил възнаграждение от 1 000 лв., а при 20 000 лв. - 2 000 лв. Св. Ст. се съгласил.

Сутринта на 02.03.2021 г. подс. Х. със своя автомобил „БМВ “ Х5 отишъл пред дома на свидетелите Р. А., Р. Ст. и М. И.ова в с. Горен Чифлик. Св. А. се качил в автомобила и двамата потеглили към гр. Долни Чифлик, където имало клон на „Банка ДСК“ АД. Преди да влязат в банката подсъдимият заявил на св. А., че ще трябва да се подписва, където му се каже, и да си мълчи, за да не се обърка нещо. Двамата заедно влезли в офиса на банката, като в банковия клон на работа в този ден била св. З. Ст..

Подс. Х. и св. А. се насочили към нейното работно място. Подсъдимият обяснил причината за посещението, след което св. А. подал личната си карта на Стефанова. След като се уверила, че личната карта е на св. А. продължила да разговаря с Х.. Това било обичайна практика, поради това че и друг път й се случвало неопитни клиенти да са придружавани от други лица.

Подсъдимият обяснил на св. З. Ст., че Р. А. желае да му бъде открита банкова сметка и да кандидатства за кредит. Св. Стефанова започнала да попълва необходимите документи по откриване на банкова сметка. Където е било необходимо подпис на клиента предоставяла книжата на А. за подпис, който полагал подпис, доколкото имал такъв с оглед неговата неграмотност.

Св. Стефанова попитала А. за какъв кредит ще кандидатства и той отговорил, че желае да получи 20 000 лв., но и на 10 000 лв. е съгласен.

Необходимо условие при кандидатстването за кредит било предоставянето на удостоверение за трудовите доходи на кандидат кредитополучателя. Подс. Х. предоставил на З. Ст. удостоверение, изготвено върху бланка с логото на „Банка ДСК“ АД с придаден вид, че е издадено от „КБ Инженеринг “ ЕООД с изх. №155/26.02.2021 г. В него било посочено, че св. А. от 2020 г. е на безсрочен трудов договор като общ работник в дружеството с нетен доход за месеците ноември 2020 г., декември 2020 г. и януари 2021 г. по 850 лв. Св.

Стефанова приложила удостоверението към документацията. При попълването на документите следвало да се посочи електронна поща и мобилен телефон на кандидат кредитополучателя. Св. А. нямал електронна 3 поща и мобилен телефон, поради което св. Стефанова посочила несъществуваща електронна поща. Подсъдимият Х. продиктувал произволен мобилен номер, който се оказало, че е реално съществуващ, регистриран на името на Диляна Д. - Алексиев. Св. Стефанова окомплектовала всички документи и ги изпратила към централния офис на „Банка ДСК“ АД в гр.

София за разглеждане и становище по искането за банков кредит в размер на 20 000 лв. Подсъдимият И. Х. и св. Р. А. напуснали клона на банката.

Още същия ден, около 14.00 – 15.00 часа, двамата се върнали в клона на банката и св. Стефанова ги уведомила, че св. А. е одобрен за кредит и приготвила парите за изплащане в брой. Отпуснатата сума била в размер на 20 000 лв., от която била удържана сумата от 200 лв. за такси, както и сумата от 300 лв. като първа месечна вноска по кредита. Св. Стефанова приготвила сумата от 19 520 лева, която била в банкноти предимно от 50 лева, разпределени в четири пачки. Св. А. видял парите, но не могъл да ги пресметне. Той се подписал, че е получил парите, като същите били взети от подсъдимия. Двамата излезли от банката и Х. се обадил на св. М. И.ова и я уведомил, че е взел парите, като я попитал да ги даде ли на Р. А.. Тя отвърнала да му даде 20 лв. за джобни, а останалите да донесе в дома ѝ, като по този начин в подсъдимия останала паричната сума от 19 500 лв.

Около 18,00 часа на същия ден подс. И. Х. отишъл до дома на Р. Ст. и М.

И.ова, като последната все още не си била дошла. Подс. Х. дал на Ст. парична сума в размер на 9 200 лв. в банкноти по 50 лв. Св. Ст. попитал защо му дава тази сума, след като са се разбрали да си удържи 1 000 лв. за отпуснат заем в размер на 10 000 лв. Подсъдимият обяснил, че се е объркал и поискал св. Ст. да му даде 200 лв. плюс още 150 лв., които били за други разходи направени от него във връзка с кредита на Р. А.. Св. Ст. изброил от получената сума 350 лв. и ги дал на подсъдимия, който ги взел и си тръгнал. По-късно св. И.ова се прибрала и научила от мъжа си Р. Ст., че Х. е донесъл около 9 000 лв. от отпуснатия на Р. А. кредит. Тя се поинтересувала колко ще е месечната вноска, която тя щяла да прави според уговорката ѝ с Р. А.. След като научила, че ще е около 300 лв. на месец за срок от 7 години М. И.ова останала изненадана, тъй като това било много висока вноска и попитала А. колко пари са му отпуснали.

Св. А. отговорил, че е получил кредит от 10 000 лв.

Св. Р. Ст. и св. Р. А. през следващите дни отишли заедно до банковия клон на „Банка ДСК“ в гр. Долни Чифлик и поискали да узнаят какъв заем е отпуснат на Р. А.. В банковия клон на работа отново била св. Стефанова, която им отговорила, че на А. е отпуснал кредит в размер на 20 000 лв. Св. Ст. и св.

А. били изненадани, тъй като до този момент и двамата считали, че на А. е отпуснат кредит от 10 000 лв. Напуснали банката и св. Р. Ст. се обадил по телефона на Х. с въпрос, защо им е казал, че отпуснатия кредит на Р. А. е 10 000 лв. и защо им е дал по - малко пари, а подсъдимият отговорил, че си е изпълнил задължението към тях и ако има някаква грешка, то тя не е негова.

На 14.10.2021 г. подс. Х. кандидатствал за кредит от „Банка ДСК“ АД и му бил отпуснат заем в размер на 10 000 лв., като за предоставяне на заема използвал идентично неистинско удостоверение за трудовите си доходи, на което отново бил предаден вид, че е издадено от „КБ Инженеринг“ ЕООД.

4

В изпълнение на задълженията си по чл.305, ал.3 от НПК съдът е изложил в мотивите си въз основа на кои доказателствени материали приема фактическата обстановка за установена, а това са, на първо място, показанията на разпитаните свидетели Р. И. А., Р.Д.Ст., М. Ю. И.ова. Същите описват сходна фактическа обстановка, а и показанията им са житейски достоверни, последователни и непротиворечиви. Показанията на горепосочените трима свидетели се подкрепят и от незаинтересования от изхода на делото свидетел З. Ст., като същата сочи, че подсъдимият говорил основно при попълването на документите.

Правилно първоинстанционния съд не е кредитирал обясненията на подс. Х. в частта, в която посочва, че в банковия клон св. А. е получил цялата сума по отпуснатия кредит. Описаната от подсъдимия фактическа обстановка, а именно, че Р. А. сам си е подготвил документите без помощ от подс. Х. и впоследствие св. А. е прибрал парите от кредита, противоречи на събраните по делото доказателства и по-конкретно – свидетелските показания на Р. А., З.

Ст., Р. Ст. и М. И.ова.

При правилно установена фактическа обстановка ВРС е извел и верни правни изводи. Изпълнителното деяние в конкретния казус се изразява в използването на заблуждението и неосведомеността на Р. И. А., че му се отпуска кредит от банка „ДСК“ АД в размер на 20 000 лв., както и неопитността на А. - неговата неграмотност и факта, че за първи път кандидатства за кредит, и с това му причинил имотна вреда в размер на 10 000 лв. При заблуждението по смисъла на чл.209, ал.2 НК адресатът има вече създадена невярна представа за обстоятелствата, съобразно които извършва имуществено разпореждане, като деецът се възползва от нея, а при неосведомеността в съзнанието на пострадалия липсва достатъчно информация относно факти и обстоятелства от заобикалящата действителност. От коментирания доказателствен материал се установява, че Р. А. е бил в заблуждение, че получава сумата от 10 000 лв. по отпуснатия му кредит, като не е бил и осведомен изрично, че му се отпусна сумата от 20 000 лв. Също така, подсъдимият се е възползвал от неопитността на Р. А., изразяваща се в отсъствието на достатъчно житейски и практически опит относно кандидатстването за кредит, както и неговата неграмотност.