Решение № 252 от 14.03.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 75/2024
- Вид
- Решение № 252
- Подписан
- 14.03.2024
- В сила
- 14.03.2024
- Състав
- Ирена Николова Петкова, Ивелина Владова, мл.с. Христо Руменов Митев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- §1, т.2а · Закон за енергетиката
- §1, т.33а · Закон за енергетиката
- § 1, т. 15 · Закон за енергетиката
- § 27, б. "г" · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 252 гр. Варна, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100500075 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, вх.№ 85675/05.11.2023г. по регистратурата на ВРС срещу Решение № 3387 от 21.10.2023г. по гр.д.
№ 12722/2022г. по описа на ВРС, 16-ти състав, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „Енерго – Про Продажби” АД срещу К. Н. К., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 245,92 лева, представляваща сбор от главници за незаплатени мрежови услуги по фактури № 0305342209/04.03.2021г.; № **********/15.04.2021г.; № 0307644610/05.05.2021г.; № **********/19.05.2021г.; № 0322933458/20.05.2022г., както и сумата от 20,23 лева, представляваща сбор от мораторните лихви по посочените фактури за периода от датата на падежа на всяка от тях до 03.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявление по чл. 410 о т ГПК в съда до окончателно изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3820/23.06.2022г. по ч. гр. д. № 7931 по описа за 2022г. на РС-Варна и „Енерго – Про Продажби” АД и жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на К. Н. К. сторени по делото разноски в размер на 700 лева, от които 400 лева – 1 адвокатско възнаграждение по исковото производство и 300 лева – адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 7931/2022г. по описа на ВОС.
Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност, необоснованост и материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорват се изводите на съда за недоказаност качеството на ищеца на клиент и небитов потребител на предоставяните от жалбоподателя услуги. Твърди, че неправилно съдът е формирал становище, че ответникът по иска е прехвърлил имота, за който са начислени задълженията, чрез покупко-продажба и на това основание са недължими претендираните от него суми. Посочва, че в периода от 17.10.2006г. до 30.06.2021г. К. К. е бил клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД с кл.№ 1100112495 и до датата на предявяване на жалбата същият не е подавал искане за прекратяване на договорното му правоотношение с дружеството за обект с аб.№ 32Z410001621111W. Твърди, че дори да е настъпила промяна в собствеността, то ответникът не е изпълнил задължението си да уведоми дружеството въззивник в 30 дневен срок за извършената промяна с цел промяна на партидата. Поддържа изложените в исковата молба твърдения, че цената за достъп до мрежовите услуги е дължима от потребителя и тя се заплаща за поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране на ел.енергия съобразно заявената мощност. Твърди, че цената за услугата „достъп“ се формира на база на заявената от клиента и предоставена мощност при небитови клиенти и не зависи от консумацията на ел.енергия в обекта на клиента. Дължимостта на сумата за услугата „достъп“ се свързва с предоставената техническа възможност договорената мощност да бъде ползвана във връзка с поддържането на мрежата и готовността да се престира ел.енергия.
Оспорва изводите на съда за недължимост на процесните суми поради липса на договор за доставка така и поради липса на реални доставки на ел.енергия, която да е била консумирана от абоната. Посочва се, че цената за достъп до електропреносната мрежа се дължи поради предоставената възможност за потребление на ел.енергия, която е реализирана чрез присъединяването на обекта към електропреносната мрежа и не зависи от това дали се извършва реално потребление или не. Счита, че доколкото за процесния период на абоната е била предоставяна непрекъснато услугата достъп до електроразпределителната мрежа на обекта е налице правен интерес от предявения иск за заплащане на дължимите суми.
Моли обжалваното решение на ВРС да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените установителни искове бъдат уважени. Претендира се за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В отговор на жалбата въззиваемата страна К. Н. К., чрез процесуалния си представител оспорва изложените във въззивната жалба аргументи и счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено при правилен анализ на събрания доказателствен материал и в съответствие с приложимите правни норми.
Поддържа, че по делото е останал недоказан факта на наличието на формално или неформално правоотношение между ищеца и ответника по повод доставка и продажба на ел.енергия в присъединен обект на потребление на К. К., по отношение на който той да е 2 собственик или ползвател. Излага, че липсват доказателства както за подадено заявление от абоната за сключване на договор за доставка, така и заявление, с което да е заявена мощност от 62 кВТч за обект с аб.№ 1621111. На това основание счита изводите на първоинстанционния съд за липса на основание за начисляване на процесните суми като парично задължение на ответника за правилни и законосъобразни. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ВРС да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна - К. К., чрез процесуалния си представител поддържа заявеното оспорване на жалбата предвид недоказаното му качество на собственик и небитов клиент, поради което моли да бъде оставена без уважение. Заявява, че не претендира за присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД срещу ответника К. Н. К. искове с правно основание чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 245,92 лева, представляваща сбор от дължими суми за предоставена мрежова услуга – достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност за обект с аб.№ 1621111 находящ се в гр. Б., област Варна, за които са издадени фактури както следва: № 0305342209/04.03.2021г.; № **********/05.04.2021г.; № 0307644610/05.05.2021г.; № **********/19.05.2021г.; № 0322933458/20.05.2022г., сумата от 20,23 лева, представляваща сбор от мораторната лихва по посочените фактури за периода от датата на падежа на вземането по всяка до 03.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК в съда – 22.06.2022г. до окончателно изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 3820/23.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7931/2022г. по описа на ВРС.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника К. К. са в облигационни отношения по продажба на ел.енергия за обект в гр.Б. с аб.№ 1621111. Посочва се, че обектът е небитов и е присъединен при резервирана мощност от капацитета на електроразпределителната мрежа в размер на 62 кВтч, поради което за процесния период е фактурирана стойността на предоставената услуга в общ размер от 245,92 лева. Излага, че след 01.10.2020г. ищецът като краен снабдител е преустановил снабдяването на небитови клиенти, поради което е прекратен договорът за обекта с аб.№ 1621111. Посочва, че ответникът няма сключен договор с търговец на ел.енергия по свободно договорени цени, нито е сключен типов договор, поради което ответникът е преминал служебно към ищеца в качеството му на търговец на свободния пазар. За процесния периода на ответника не са начислявани суми за 3 потребена ел.енергия, а единствено суми за мрежовата услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ изчислена на база предоставена мощност съобразно резервираната мощност от 62 кВтч. Поради незаплащане в срок на дължимите суми за начислената такса от ищеца се претендира и лихва за забава в размер на 20,23 лева. Моли съда да уважи предявените искове и да установи дължимостта на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение № 3820/23.06.2022г. по ч.гр.дело № 7931/2022г. по описа на ВРС.
Ответникът К. Н. К., чрез процесуалния си представител е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. Оспорва предявените искове като неоснователни и твърди, че за процесния период от 15.03.2021г. до 30.05.2022г. не е бил титуляр на партида в гр.Б., не е ползвал предоставени от ищцовото дружество услуги, тъй като още през 2012г. е продал собствени имоти в гр.Б.. На това основание моли предявените срещу него установителни искове за дължимост на сумите по заповедта за изпълнение да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, че по заявление на „Енерго-Про Продажби“ АД по чл.410 от ГПК в полза на дружеството срещу ответника К. Н. К., ЕГН ********** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3820/23.06.2022г. по ч.гр.д.№ 7931/2022г. по описа на ВРС, с която е разпоредено длъжникът да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 245,92 лева, представляваща главница за незаплатена ел.енергия и мрежови услуги по фактури издадени за периода от 04.03.2021г. до 20.05.2022г. за обект с абонатен номер 1621111 за адрес: Б. – Варна, 210 и клиентски номер 1100112495; сума в размер от 20,23 лева, представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка една от фактурите до 03.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 22.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и за сторените по делото съдебно деловодни разноски в размер на общо 75 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
В предоставеният срок по чл.414 от ГПК длъжникът К. К. е оспорил дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение, в следствие на което с разпореждане № 30411/23.08.2022г. съдът е дал на заявителя указания за предявяване на иск за установяване на вземането.
Видно от представените по делото констативни протоколи № 2012219/26.08.2020г. и протокол № 6107821/18.05.2021г., на 26.08.2020г. на обект с аб.№ 2621111 в гр.Б., ул.“Х. Т.“ е монтиран нов електромер с № 1127031900457920. На 18.05.2021г. същият е демонтиран и на неговото място не е монтиран друг. С констативен протокол № 6202197/16.05.2022г. е отразено монтирането на електромер № 1127032100541601 и възстановяването на захранването на обекта. Т.е в периода от 18.05.2021г. до 16.05.2022г. на обекта с аб.№ 1621111 не е имало СТИ, което да измерва потребление на ел.енергия.
4
По делото са представени и приети като доказателство процесните фактури № 0305342209/04.03.2021г. на стойност 45,83 лева; № **********/05.04.2021г. на стойност 44,29 лева; № 0307644610/15.05.2021г. на стойност 47,35 лева; № **********/19.05.2021г. на стойност 42,77 лева; № 0322933458/20.05.2022г. на стойност 65,68 лева – всички издадени за аб.№ 1621111, обект в гр.Б. и получател ответника К. К..
Представена е справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 26.08.2022г. за аб. № 1621111, видно от която не са начислявани суми за потребявана в мястото на потребление ел.енергия.
По делото е представен нот.акт № 30, том 6, рег.№ 10534, дело № 832/19.12.2012г., с който К. К. е продал на „Волжани“ ООД четири недвижими имота находящи се в гр.Б., сред които имоти с ид.***; № ***; № *** и № *** всички по Кадастралната карта на гр.Б., област Варна. С нот.акт № 29, том 1, рег.№ 1055, дело № 27/09.06.2021г. К. К. е продал на Р.Х. ПИ с ид.*** по КК на гр.Б., ул.“Х.