Решение № 61 от 21.03.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Елин Пелин, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20241820100890 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата си молба Л. В. Т., ЕГН ********** от с...., Община Елин Пелин, Софийска област, ул. „....“ № 13 чрез пълномощника си адв.Б. Й. - САК със съдебен адрес: гр.София, бул.“.....“ № 55 е предявил срещу ответника „.......“ ЕАД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. София, район ....., бул. ”...... ” № 21, бизнес център „..... 6“, ет.2 иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.439 от ГПК. Иска се съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът в качеството на наследник на В.Т.А., не дължи следните суми по изпълнителен лист от 13.05.2013 г. посочени в изпълнително дело № 20179270400114 по описа на ЧСИ .... с рег. № 927 в КЧСИ с район на действие Софийски окръжен съд: 152,90 лева главница ведно със законната лихва считано от 12.07.2010 г. до погасяване на вземането, 57,32 лева неолихвяеми вземания и 62,50 лева присъдени разноски, поради изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД от момента на изискуемост на вземането до завеждане на изпълнително дело № 20179270400114 по описа на ЧСИ .... и извършване на първото по него изпълнително действие.

1

Излагат се твърдения, че в края на месец май 2021 г. ищецът получил Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20179270400114 по описа на ЧСИ .... в качеството на наследник на В.Т.А., ЕГН ********** за сума в общ размер от 957,75 лева включваща и разноски по изпълнителното дело. След запознаване с делото установил, че същото е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.11.2011 г. по гр.д. № 656 по описа на Районен съд гр..... и изпълнителен лист издаден на 13.05.2013 г. по гр.д. № 656 по описа на Районен съд гр....., като констатирал, че първият изпълнителен лист е издаден повече от пет години преди завеждане на изпълнително дело № 20179270400114 и съгласно чл.110 от ЗЗД вземането по него е погасено по давност.

Що се касае до изпълнителен лист издаден на 13.05.2013 г. по гр.д. № 656 по описа на Районен съд ...., същият е издаден във връзка с Решение № 42/21.04.2011 г. постановено по гр.д. № 656 по описа на Районен съд .... и Решение № 494 от 08.11.2011 г. постановено по в.гр.д. № 742/2011 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд. Погасителната давност по вземането, посочено в изпълнителния лист издаден на 13.05.2013 г. започва да тече не от издаване на изпълнителния лист от съда, а от влизане в сила на Решението въз основа на което е издаден, а именно – Решение № 494 от 08.11.2011 г. постановено по в.гр.д. № 742/2011 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд е влязло в сила на датата на издаването му - 08.11.2011 г. тъй като не подлежи на обжалване пред ВКС съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. Издаването на изпълнителен лист не попада в кръга на действията, водещи до спиране на давността по чл.110 от ЗЗД.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „.......“ ЕАД с указанията по чл.131-133 от ГПК, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същият е депозирал писмен отговор, в който сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Излагат се твърдения, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ в качеството на кредитор и В.Т.А. в качеството му на кредитополучател е подписан Договор за кредит № CREX-01622468, съгласно който за Валентин Андров е възникнало задължение срещу отпуснатата в заем сума да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по същия. Поради неспазване на поетия от кредитополучателя ангажимент по договора за кредит, предишният взискател е пристъпил към принудително изпълнение, за което е образувано 2 изпълнително дело № 239/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Т. по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и са приведени в изпълнение изпълнителните листове, вземанията по които ищецът претендира да са погасени по давност.

След като изпълнителните листове били издадени през 2011 г. и 2013 г. от РС ...., възможността за погасяване по давност на присъдените с тях суми е препятствана с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, с която първоначалният взискател е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Г.Т. по образуваното изп. дело № 239/2016 г.. По този начин на 05.04.2016 г. е прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС „е нередовна молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл.18 ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ /чл.426 ал.2 от ГПК/ и такава молба подлежи на връщане съгласно чл.426, ал.3 вр. чл.129 от ГПК“. По аргумент на противното, следва да се заключи, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл.18 от ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на започналата да тече с издаването на изпълнителен лист в полза на кредитора погасителна давност.

Относно твърденията на ищеца, че вземането е погасено по давност в рамките на образувания изпълнителен процес, следва да се съобразят задължителните тълкувания на законовите разпоредби, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и последното постановено ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.дело № 3/2020 г. на ОСГТК. В ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че задължителните указания, дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила предвид новите обществени реалности и промените в процесуалната уредба. Така с постановяването на решение № 2/2013 г. по задължителен начин е уредено, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа“ или да „не действа“. Относно прекъсването на давността е прието, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

В случая след образуването на делото висящността на делото е била поддържана с действия, прекъсващи както сроковете по ЗЗД, така също и тези 3 по ГПК. Такива се явяват следните действия:

1. На 05.04.2016 г. е образувано изп.дело № 239/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Т. с възложен чл.18 от ЗЧСИ;

2. На 21.02.2017 г. делото е прието за продължаване от ЧСИ .... и е образувано под № 114/2017 г.;

3. На 28.01.2019 г. е депозирана молба за конституиране от взискателя „.......“ ЕАД. „.......“ ЕАД освен, че е възложило правомощията по чл.18 от ЗЧСИ – действие, което е годно да прекъсне давността, съгласно цитираната по-горе практика, така също е изискало и налагането на запори и възбрани като независимо от това дали са наложени такива, фактът на манифестиране желанието на взискателя по категоричен начин показва, че същият проявява интерес към висящността на процеса и желае същата да се поддържа и занапред.

4. На 05.02.2020 г. е депозирана молба с искане за издаване на удостоверение за наследници на починалия длъжник, както и искане за извършване на справки в регистъра на БНБ и налагането на запори върху откритото имущество на наследниците, с което давността отново е била прекъсната;

5. На 21.03.2021 г. Л. В. Т. е конституиран в качеството му на длъжник по делото с разпореждане на ЧСИ .....

Релевантно към делото е и приемането разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците /в сила от 14.05.2020 г./, с която е прието, че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла. Съгласно §13 от посочения закон сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в „Държавен вестник“. В случая давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020 г.. Ето защо давността за вземанията е била спряна за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. или за общо 68 дни, които влизат в процесния период. След отпадане на това спиране на срока, давностният срок продължава да тече и този срок се събира със срока, изтекъл до настъпването на обстоятелството, поради което от общия срок, в който давност е текла по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист, следва да бъде приспаднат периодът от общо 4

68 дни.

Всичко изложено сочи, че твърденията на ищеца са неоснователни и извършените изпълнителни действия са годни основания за прекъсване на давността.

Относно сроковете по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК следва да се изтъкне константната съдебна практика, която приема, че „настъпилата перемция на изпълнителното дело е без правно значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното дело не се отразява на настъпилата по същото прекъсване на погасителната давност съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД. Прието е също, че когато в хода на изпълнението е направено искане за прилагане на изпълнителен способ, след настъпване на перемцията, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, а следва да образува ново изпълнително производство, като искането прекъсва давността независимо дали е било образувано ново дело. Разяснено е, че ако искането на кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е било предприето от надлежния орган преди изтичане на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, то давността се счита за прекъсната с искането.

Следва да се има предвид също, че така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока за възражение по чл.414, ал.2 от ГПК. Ако вземането бъде признато, новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува. В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Всичко изложено сочи, че моментът от който започва да тече 5-годишната давност за вземанията е крайният акт на съда, издаването на изпълнителен лист на 13.05.2013 г. издаден по гр.д. № 656/2010 г.

Всички изброени изпълнителни действия са прекъснали течащата относно вземането погасителна давност, тъй като изтичането на същата е препятствано многократно с предприемането и/или осъществяването на 5 описаните изпълнителни действия, с което се доказва че предишният взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, както и ответникът, а също и съдебните изпълнители не са бездействали, а напротив са предприемали необходимите действия в хода на водения изпълнителен процес.

Относно процесното вземане е било водено производство по гр.д. № 55386/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 124 състав, като от образуването на делото на 28.09.2021 г. на основание чл.115, б. „ж“ от ЗЗД давност не е текла до приключване на съдебния процес, което може да бъде датирано на 04.11.2022 г. – датата на постановяване на решение, с което ищцовата претенция е отхвърлена. В продължение на тази теза следва да се приеме, че от общия давностен срок, относим към процесното вземане следва да бъде отчислен периодът, през който горепосоченото гражданско дело е било висящо пред СРС.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, а и от представените по делото доказателства се установява, че изпълнително дело № 20179270400114 по описа на ЧСИ .... е образувано въз основа на прекратено изпълнително дело № 20168820400239 по описа на ЧСИ Г.Т. с район на действие Окръжен съд – Пазарджик въз основа на изпълнителни листа издадени на 10.11.2011 г. и 13.05.2013 г. по гр.д. № 656 по описа на Районен съд .... във връзка с Решение № 42/21.04.2011 г. постановено по гр.д. № 656 по описа на Районен съд .... и Решение № 494 от 08.11.2011 г. постановено по в.гр.д. № 742/2011 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд влязло в сила на 08.11.2011 г..