Решение № 106 от 15.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. София, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

С. Б. Русева

Петя Попова при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора Р. Хр. Ч. като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100604459 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 30.03.2022 г. по н.о.х.д. № 5172/2020 г. по описа на СРС, 111-ти състав е признал подсъдимия К. П. Щ. за виновен по повдигнатите му три обвинения за извършени престъпления в условията на реална съвкупност по чл. 183, ал. 1 от НПК, за които на осн. чл. 23, ал.1 от НК е наложено общо най-тежко наказание „пробация“, включващо следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител 2 пъти седмично за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към същата от подсъдимия Щ., подадена чрез защитника му – адв. П., с които първоинстанционният акт се оспорва като неправилен. Релевират се възражения срещу обективната и субективната съставомерност на повдигнатите спрямо подсъдимия Щ. обвинения. Защитата излага аргументи относно наличие на обективна невъзможност подсъдимият Щ. да заплаща издръжката, от една страна, поради наложени запори на банковите му сметки за периода инкриминиран с обвинителния акт. От друга страна, обосновава невъзможността с липса на съдействие от страна на законния представител на пострадалите, изразяващо се в непредоставяне на банкова сметка, по която подсъдимият би могъл да преведе съответната дължима сума. На следващо място, се развива тезата, че предвид липсата на специални юридически познания и с оглед извършената нотариална заверка на споразумението подсъдимият е бил субективно убеден, че отказът от правото на издръжка, направен от законния представител на децата – свидетелката Х., е бил законен, произвел е действие, поради което за него било отпаднало задължението да изплаща такава в 1 полза на децата си. С тези аргументи защитата твърди, че описаните в обвинителния акт деяния са несъставомерни, поради което моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимият Щ. да бъде оправдан изцяло.

Защитата алтернативно оспорва наложеното наказание. С оглед трайната уседналост на подсъдимия на територията на Република Гърция се твърди, че наложеното наказание „пробация“ се явява несъразмерно тежко, поради което се моли същото да бъде изменено и да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер от 1 месец, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание подсъдимият редовно уведомен, не се явява. Не се явява и адв. П., която с молба е уведомила съда, че е била пред залата, но поради неотложен ангажимент си е тръгнала, като поддържа изложените във въззивната жалба и допълнението аргументи и моли за чпроизнасяне в посочения там смисъл.

Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение оспорва въззивната жалба, като намира същата за неоснователна, поради което моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна, обоснована и справедлива.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:

След проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството на същото и виновността на подсъдимия Щ.. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият Щ. и свидетелката Н. Х. сключили граждански брак през месец октомври 2002 година. По време на брака им се родили три децата – М. К. Щ.а и П. К. Щ. – родени на ******* г., и Б. К. Щ. – роден на ******* година. До месец юни 2013 г. семейството живеело на квартира гр. София ж.к. ******* ******* През 2014 година свидетелката Х. подала искова молба за развод, по която била образувано гражданското дело № 38813/2014 г. по описа на СРС, в хода на което било одобрено споразумение. С Решение № III- 84 - 222/ 14.07.2015 г. в сила от 14.07.2015 г. бракът между свидетелката Х. и подсъдимия Щ. бил прекратен, а родителските права били предоставени на майката. Съгласно решението семейното жилище в гр. София ж.к.

„******* останало да се ползва от майката и децата. Бащата – подсъдимият К. П. Щ. се задължил да изплаща всички изтеглени по време на брака кредити, както и бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 (сто) лева за всяко едно от трите деца.

Плащането следвало да става чрез майката, която е техен законен представител. Не бил посочен начина на плащане, в това число такова плащане било възможно по банков път, по пощата, на ръка или по друг начин.

След развода Х. получила предложение за започване на добре платена работа в гр.

2

Лондон, Кралство Великобритания, поради което поискала бащата да подпише декларация, с която да разреши децата да заминат с нея. Подсъдимият Щ. отказал. По това време, доколкото той не плащал месечна издръжка, на Х. бил издаден изпълнителен лист. С цел децата да могат да заминат за гр. Лондон на 30.05.2016 г. подсъдимият Щ. се явил пред нотариус Ц.Д. и удостоверил, че дава съгласие децата да пътуват в чужбина при условие, че свидетелката Х. му предаде лек автомобил марка „Пежо“, откаже се от издръжката на децата и се съгласи същите да прекарват три ваканции с него. Пълномощното било издадено за срок на действие до 01.01.2016 година. Пред същия нотариус на 02.09.2017 г. подсъдимият подписал декларация, чрез която децата са можели да пътуват с майката в чужбина в периода 02.09.2017 г. – 31.12.2017 година.

На 30.08.2016 г. свидетелката Х. и децата и М. К. Щ.а, ЕГН **********, П. К. Щ., ЕГН ********** и Б. К. Щ., ЕГН ********** напуснали пределите на Р. България и се преместил да живеят в гр. Лондон „Kingston vale 2 Ebor Cottages”.

Ha 28.02.2018 г. подсъдимият Щ. пътувал до гр. Лондон, откъдето взел дъщеря си М.

К. Щ.а, която започнала да живее при него и родителите му, първоначално в гр. Дупница, където завършила трети клас. След това подсъдимият К. П. Щ. и дъщеря му М. К. Щ.а се преместили да живеят на неустановен по делото адрес в гр. Солун.

За периода 01.08.2015 г. до 28.02.2018 г. включително подсъдимият не изпълнил задължението си за плащане на издръжка по отношение на детето М. К. Щ.а, а именно 32 (тридесет и две) месечни вноски всяка в размер на 100 (сто) лева, като общият размер на дължимата сума за издръжка за периода е 3200 ( три хиляди и двеста) лева. В периода 01.08.2015 г. до 30.11.2019 г. включително не изпълнил задължението си за издръжка на своя низходящ П. К. Щ. в размер на 52 (петдесет и две) месечни вноски всяка в размер на 100 (сто) лева, като общият размер на дължимата сума за издръжка възлиза на 5200 ( пет хиляди и двеста) лева. В периода 01.08.2015 г. до 30.11.2019 г. включително подсъдимият не изпълнил задължението си да издържа свой низходящ Б. К. Щ., а именно 52 (петдесет и две) месечни вноски всяка в размер на 100 (сто) лева, като общия размер на дължимата сума е 5200 (пет хиляди и двеста) лева.

Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Н.

М. Х. и М.Н. Х.; писмени доказателства и доказателствени средства – споразумение между Н. Х. и К. Щ., пълномощно и декларация от 14.02.2018 година, изпълнителен лист от 12.03.2016 година, два броя удостоверения от нотариус № 633 в РНК, нотариално заверени декларации, справки от ТД на НАП, АИС-БДС и ГРАО, Решение № III- 84- 222 от 14.07.2015 г. по гр. д. № 38813 по описа за 2014 г. на СРС, ГО, 84 - ти състав, влязло в сила на 14.07.2015 година, справка за съдимост; способи за доказване: заключение на съдебнооценителна експертиза.

Въззивният съд счита, че в настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, достатъчни за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото. Събраният доказателствен материал в своята съвкупност не съдържа съществени противоречия, напротив наличните доказателства се намират във вътрешно логическа връзка, намират опора помежду си и взаимно се допълват, като въз основа на тях може да се изгради пълна представа за събитията относно процесното деяние. Преценени поотделно и в своята съвкупност, доказателствените източници са еднопосочни, непротиворечиви и изграждащи една и съща фактическа обстановка.

Въззивният съд напълно споделя доказателствения анализ на първата инстанция.

Събрания и проверен доказателствен материал в своята съвкупност се явява непротиворечив касателно относимите към главния факт на доказване обстоятелства. Напълно обосновано 3 районният съд е кредитирал в цялост показанията на свидетелите Н. Х. и на М. Х., които са логични, последователни, взаимно допълващи се и намиращи подкрепа в останалия събран и проверен по делото доказателствен материал. От така разгледаната доказателствена съвкупност по един непротиворечив начин се установяват обстоятелствата около брачното правоотношение между свидетелката Х. и подсъдимия Щ., родените по време на брака деца, постигнатото споразумение относно прекратяването на брака, упражняването на родителски права и размера на издръжката за всяко едно от децата – частни обвинители по делото, одобрено с решение на № III- 84- 222 от 14.07.2015 г. по гр. д. № 38813 по описа за 2014 г. на СРС, ГО, 84-ти състав, влязло в сила на 14.07.2015 г.; неизпълнение на задължението от страна на подсъдимия Щ. да изплаща издръжка, както и периода, през който частната обвинителка М. Щ.а е живеела при баща си - подсъдимия Щ.. Така посочените обстоятелства освен че непротиворечиво се установяват от събрания и проверен доказателствен материал, не се оспорват и от защитата. Изложените възражения касаят съставомерността на деянията на подсъдимия Щ., поради което същите ще бъдат обсъдени по-долу.

По делото не се спори, а и доказателствата в тази насока са категорични относно подписано споразумение, в което е закрепен отказ от страна на Н. Х. да получава издръжка.

В тази насока въззивният съд се довери на издаденото удостоверение, издадено от нотариус Д., с рег. № 633, находящо се на л. 15, т. 1 от досъдебното производство, от което се установява, че в регистъра на нотариуса на 30.05.2016 г. е извършено вписване на удостоверяване на подпис на К. Щ., с общ рег. № 3720, в което е посочено и подписната декларация.

Съдът в този си състав кредитира съдебнооценителна експертиза като изготвена от компетентно вещо лице, отговорило обективно, пълно и точно на зададените въпроси, поради което кредитира същата.

Разпечатката съдържа 35 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb1de1a7-b68e-4920-86ae-f3bebf76712f