Решение № 10328 от 03.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 63228/2024
- Вид
- Решение № 10328
- Подписан
- 03.06.2025
- В сила
- 16.07.2026
- Състав
- КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.299 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 10328 гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20241110163228 по описа за 2024 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ ... / ...
03.06.2025 г., гр.София
В
ИМЕТО
НА
НАРОДА
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на петнадесети май две хиляди двадесет и пета година, в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Ружа Александрова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №63228 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на по 55 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от ....., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от .....- Управители, срещу EЕ. В..
Т., с искане за осъждане на ответника да заплати следните суми: сума от 1 184,24 лв., 1 представляваща главница по Договор за потребителски кредит №.....г., сключен между страните и сума от 705,89 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
21.06.2019г.- 23.10.2024г., дадени без основание, като за сумите, дължими по кредита е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и е постановено влязло в законна сила на 18.01.2024г. отхвърлително Решение №4353/02.12.2021г. по гр.д. №36206/2021г. на СРС, 177 състав, поради което се претендира изпълнение по сключения договор за кредит като дадено без основание.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез адв.П.
Г. от САК, с който се оспорват предявения иск като недопустим и като неоснователен.
Оспорва се да са дадени указания на ищеца по реда на чл.415 от ГПК. Оспорва да е налице сключено дог. правоотношение между страните през 2019г. и да е получавала парични суми от ищцовия кредитодател, вкл. прави възражение за нищожност на горепосочения договор, поради липса на съгласие.. Изложени са подробни аргументи в тази насока. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за неоснователни. Съображенията за това са следните:
Служебно е изискано гр.д. №36206/2021г. на СРС, 177 състав, по което е постановено Решение №4353/02.12.2021г., влязло в законна сила на 18.01.2024г., с което е отхвърлен иск по реда на чл.422 от ГПК във връзка с издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като недоказан, поради непредставяне от ищеца в оригинал на приложени към ИМ преписи на сключения договор за кредит и допълнит. документи към него.
Приложени към исковата молба са препис на горния договор за потребителски кредит, сключен между страните по делото по ел. път, за сумата от 1 500 лв., със срок за връщане: 36 мес. и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, изключени от доказат. съвкупност в о.с.з. от 15.05.2025г.
В ИМ е включено платежно нареждане №.....г. за изпълнение по банкова сметка в полза на ответницата, като са дадени указания да се представи оригинала от него. Ищецът посочва, че е плат. нареждане е изпълнено по ел. път.
Приложени към ОИМ са 2 бр. у- ния за липса на задължения на отв. Е. Т., подписани от представител на ищеца от 24.09.2020г. и от 09.10.2020г., както и извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит №......., платим на 37 вноски, с краен срок за изпълнение:
27.01.2017г.
Съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Валидността на договора за заем не е обусловена от спазването на форма за действителност. Заемът за потребление е реален договор, който се счита за сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между съконтрагентите едната страна по него, заемодателят даде, а другата, заемополучателят получи в заем парична сума. Фактическият състав за заема за потребление включва предаването в собственост на пари, което е реалния елемент от фактическия състав и съгласие на насрещната страна за връщането им. Тежестта да се докаже съществуването на заемното правоотношение е на страната, която търси изпълнение по него. Презюмирането на заемно правоотношение между страните е недопустимо. При условията на пълно и главно доказване ищецът- заемодател следва да установи горните два елемента от фактическия състав на заемното правоотношение, а именно съгласие на насрещната страна за сключване на сделката и предаване на заемната сума. При ненадлежно доказване по реда на гражданския процес на реалния елемент на сделката е налице обещание за заем, а при 2 невъзможност да се докаже съгласието на страните- не е налице договорна обвързаност между страните, като даденото е без основание. Ответникът може да проведе насрещно доказване, като установи правоизключващи или правопогасяващи възражения.
Вземането от неоснователно обогатяване възниква при доказано разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува обвързаност от договорен източник на задължения. В случаите на разместване на имуществени блага при неосъществяването на валиден юридически факт, който да оправдае това, е налице основание за приложението на втората хипотеза от разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД. Основанието, по смисъла на горната законова разпоредба, е конкретният източник на права и задължения, при липсата на който или при неосъществяването му е налице неоснователно обогатяване. Горните две претенции се предявяват като евентуално съединени в рамките на едно съд. производство. При наличие на отхвърлително решение на дог. основание в полза на отв. кредитополучател, за кредитора не съществува проц. възможност да иска даденото в последващ процес на извъндоговорно основание, позовавайки се на сключения договор, тъй като се пререшава приключил спор, разгледан от СРС, 177 състав. Следва да се посочи, че ответникът представя с ОИМ 2 бр. подписани от служител на кредитора, у-ния за липса на задължения, последващи датата на горепосочения Договор за потребителски кредит №.....г. В последващ процес не следва да се разглеждат възражения за нищожност на дог. правоотношение или за липса на основание за изпълнение по дог. правоотношение, на осн. чл.299 от ГПК. Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
Обективните предели на силата на присъдено нещо обхващат предмета на делото.
Предметът на делото е спорното материално субективно право. Основанието и петитумът на иска индивидуализират спорното право. Всяко такова право се индивидуализира чрез юридическия факт, от който се поражда, чрез съдържанието си и чрез субектите на правоотношението. Обективно тъждество между делата би имало тогава, когато повторно се иска да се потвърди съдебно признатото право или пък неговата противоположност, така и когато се цели да бъде признато такова право, което е несъвместимо със съдебно отреченото.
Непредставянето на доказателства и изпълнение на проц. задължения пред СРС, 177 състав, не може да бъде санирано в последващ процес, на извъндоговорно основание, в който да се разгледа престирането по твърдения договор за кредит, респ. неговата нищожност. Поради това исковите претенции следва да се приемат за неоснователни и подлежат на цялостно отхвърляне
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в тежест на ищеца в размер на 500 лв., представляващи заплатено за исковото производство адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ......- Управители, срещу EЕ. В.. Т., ЕГН:5**********, осъдителни искове за заплащане на следните суми: сума от 1 184,24 /хиляда сто осемдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/ лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №.....г., сключен между страните от разстояние и сума от 705,89 /седемстотин и пет лева и осемдесет и девет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
21.06.2019г.- 23.10.2024г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано 3 от ......- Управител, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на EЕ. В.. Т., ЕГН:5**********, сума в размер на 500 /петстотин/ лв., представляваща сторени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4