Определение № 708 от 06.03.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 708 гр. София, 06.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20248002902158 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника в производството „Комплексни строежи“ ООД, ЕИК: 203315576 срещу въззивно решение № 235 от 11.06.2024 г., постановено от Апелативен съд – Пловдив по в.т.д. № 164 по описа на съда за 2024 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 14 от 10.01.2024 г., постановено от Окръжен съд - Пловдив по т.д. № 543 по описа на съда за 2022 г., с което е осъден касаторът да заплати на „ЗИГЗАГ ЦЕНТЪР“ ООД, ЕИК: 205223614, сумата 76 920 лв. (седемдесет и шест хиляди деветстотин и двадесет лева) – неустойка за забава на изпълнителя в размер 10 % от стойността на обекта, дължима по силата на т. 5.2. от договор № А190403/18.04.2019 г. за строително-монтажни работи /СМР/ на обект „Административноскладова база УПИ L539.702, производствени и обслужващи дейности, кв. 4 по плана на ЮИПЗ, ***А, гр. Пловдив“, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на процесуални правила и материалноправни норми, както и в противоречие със събраните по делото доказателства, и при неправилното им кредитиране, което е довело до грешни изводи.

1

Оспорва се изводът на съда, че касаторът е неизправна страна по процесния договор, както и че с извършеното плащане от страна на противната страна по делото „ЗИГЗАГ ЦЕНТЪР“ ООД по договора е изпълнено задължението му да плати извършването на необходимите СМР, за да е възможно за сградата – предмет на договора да бъдат издадени актове обр. 15 и 16. Твърди се, че приетата по делото КСС съдържа в себе си СМР, които не са достатъчни за довършването на сградата до етап „груб строеж“, поради което и на обекта са работели и други изпълнители.

Излага се, че в производството е установено, а и съдът го сочи в мотивите си, че е издадена фактура с № **********/17.12.2021 г. на стойност от 175 358,80 лева, която и към настоящия момент не е платена в пълен размер, което обстоятелство е признато от страна на „ЗИГЗАГ ЦЕНТЪР“ ООД.

Подчертава се, че СМР, които е следвало да бъдат извършени от „Комплексни строежи“ ООД, макар и да не са част от договора, а са допълнително поискани за извършване, са необходими за издаването на актове обр. 15 и 16, като изводът е, че изначално с посочените в договора СМР за извършване не е било възможно сградата да бъде довършена, т.е. дори „Комплексни строежи“ ООД да извърши тези СМР, то няма да е възможно въвеждането на сградата в експлоатация. Според касатора в същия смисъл следва да се разглежда и изпратената до него покана за съставяне и подписване на акт обр. 15, която е изпратена една година и пет месеца след датата на приключване на строителството, а изводът в тази насока е отново, че СМР, възложени на „Комплексни строежи“ ООД с процесния договор не са били достатъчни за съставянето на акт. обр. 15 за сградата. Това е така, тъй като допълнително възложените СМР /извън договора/ по сградата не са били извършени от изпълнителя, поради липса на заплащане по фактура с № **********/17.12.2021 г., и това е забавата на кредитора, който с бездействието си възпрепятства изпълнението на СМР.

Отново в насока неизправността на възложителя се твърди, че въззивният съд не е обсъдил стойността на СМР, необходими за изграждането на сградата. Според касатора в т. 1.2. е посочена стойността - 769 201,88 лева с ДДС, тази сума е с 255 000 лева по-малко от стойността, и е явно, че представената КСС не обхваща всички необходими СМР, и че са необходими допълнителни СМР на стойност от 255 000 лева.

Тези възложени допълнителни СМР не са заплатени, при условията на 2 договора /съгласно т. 1.4./ и поради тази причина е налице забава на възложителя, което изключва неустоечната отговорност на „Комплексни строежи“ ООД.

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и отхвърлянето на предявения срещу касатора иск, претендират се разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа наличието на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Поставят се въпросите:

Има ли процесуално задължение въззивният съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси посочени във въззивната жалба и в тази връзка длъжен ли е въззивния съд да коментира неоспорено и прието заключение на вещо лице за начина на осчетоводяване на процесните суми.

Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил в мотивите си дали условията на договора, са относими и приложими и към допълнително възложените СМР по обекта. Според касатора явно е, че след като тези допълнително извършени СМР не са платени, то забавата е у възложителя. Не е обсъдено, че именно тези допълнително възложени СМР са необходими за довършването на сградата до етап акт обр. 15, като следва да се отчете, а това не е направено, че тези допълнителни СМР са възложени след определения срок за изграждане на обекта, поради което отново е явно, че забавата е у възложителя.

Твърди се противоречие на въззивното решение с практиката, обективирана в множество решения на ВКС /решение № 57/02.03.2011 г. по гр.д. № 1416/2010 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 34/22.02.2012 г. по гр.д. № 652/2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 37/29.03.2012 г. по гр.д. № 241/2011 г. на ВКС, ГК, 1 г.о., решение № 536/19.12.2012 г. по гр.д. № 89/2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о./, съгласно която съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК.

Следва ли въззивният съд при постановяване на решението да обсъди 3 всички релевантни доказателства и доводи на страните.

Твърди се, че АС – Пловдив не е възприел, че като въззивен съд следва при постановяване на решението си да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните, което съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3, влиза в обхвата на дейността на въззивната инстанция съгласно чл. 269, изр.

2 ГПК. Излага се, че въззивният съд може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. В тези случаи, както и при обосновано оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на събрани относими и допустими доказателства и релевирани доводи и възражения от страните, въззивният съд е длъжен да установи фактическата обстановка като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. Сочи се, че е налице съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 43 от 4.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 213/2012 г., II т.о., ТК. Излага се, че в производството е установено, че до касатора е изпратена покана една година и пет месеца след датата на приключване на строителството, в която е посочено, че ако не се яви представител на изпълнителя, то възложителят ще се ползва от правата си по чл. 170, ал. 2 от ЗУТ. Това е право, което дава възможност за издаване на акт обр. 15 без участието на изпълнителя или негов представител. Сочи се, че възложителят не се е ползвал от това си право цяла година и половина, тъй като сградата не е била годна за приемане, тъй като възложителят не е платил допълнителни СМР, които са необходими за достигане на етап за приемане. Настоява се, че въззивният съд не е направил такава преценка и е достигнал погрешния извод, че възложителят е изправна страна, а изпълнителят е неизправен, който извод е мотивирал въззивната инстанция да постанови решението си. Според касатора е налице съдебна практика на ВКС, в която е посочено, че въззивната инстанция дължи такава преценка - решение № 134 от 5.08.2019 г. на ВКС по гр.д. № 3482/2018 г., IV г.о., ГК.

Ответникът по касация в писмен отговор оспорва наличието на 4 основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество намира жалбата за неоснователна, претендира разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

За да стигне до крайните си изводи относно основателността на предявения срещу касатора иск, въззивният съд е приел в относимата си към оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване, част от мотивите си към обжалваното решение, че:

Наличието на договорни правоотношения между страните се установява от представените по делото договор и съставените във връзка с неговото изпълнение документи - протоколи и фактури, както и от преводните нареждания за извършени плащания по тези фактури от страна на ищеца.

Видно от договора „Зигзаг център“ ООД в качеството на възложител е възложило, а „Комплексни строежи“ ООД в качеството на изпълнител е приел да изпълни СМР на процесния обект съгласно подробна количественостойностна сметка /КСС/ - Приложение № 1 - неразделна част от договора.

Уговорено е, че общата стойност на СМР - предмет на договора е 769 201.88 лева с ДДС. Предвидено е, че цената е сбор от цените на отделните видове СМР съгласно цитираното Приложение № 1. Количествата подлежат на окончателно потвърждаване след приключване на работите и подписване на приемо-предавателния протокол за издаване на обекта. В случай на възлагане на допълнителни СМР, които не са включени в договора, те подлежат на допълнително заплащане - съгласно двустранно подписан протокол между страните. Предвидено е обектът и отделните видове СМР да бъдат изпълнени съгласно условията и проекта на възложителя с материали, работна сила и механизация на изпълнителя. Съгласно уговорката в чл. 1.6. от договора уговореното възнаграждение е предвидено да бъде заплатено чрез авансово плащане в размер на 192 300.48 лева без ДДС, представляващи 30 % от общата стойност на възнаграждението в срок от 10 дни от подписване на 5 договора и чрез междинни/етапни плащания, които се извършват в срок от 7 дни от датата на подписване на протокол /акт обр. 19/ и издаване на проформа фактура. Заплащането на извършените поетапно работи е предвидено да се извършва периодично /при завършване на всяка кота от обекта/ след замерване, приемане на СМР и подписване на акт обр. 19 за завършени СМР.

Предвидено е също от всяко междинно плащане да се приспада пропорционална част от авансовото плащане. Съгласно чл. 2.1. от договора изпълнителят се задължава да изработи и предаде обекта и отделните СМР в срок от 18 месеца, считано от датата на постъпване на авансовото плащане и издаването на акт обр. 2 - Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Уговорена е възможност при поява на пречки, независещи от изпълнителя, условията и сроковете за изпълнение да бъдат променени чрез анекс. Такава възможност е предвидена и при възлагане на допълнителни видове СМР от страна на възложителя.

Според съда видно от представения Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, същият е съставен на 27.05.2019 г. С платежно нареждане за кредитен превод от 27.08.2019 г. „Зигзаг център“ ООД е превел на „Комплексни строежи“ ООД сумата 226 200 лева, която сума представлява авансово плащане по договора.