Решение № 159 от 13.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Пловдив, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20225300501433 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Протаргет лоджистик“ЕООД против решение № 260159/17.02.2022г. по гр.д.№ 6584/2020г. на ПдРС, І гр.с., с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на въззиваемата И. М. М., извършено със Заповед № 21/13.04.2020г., същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „*****“ и дружеството- жалбоподател е осъдено да й заплати сумата от 6600 леваобезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение през периода от 13.03.2020г. до 13.10.202 г.; сумата от 47,83 лева- обезщетение за неползван годишен отпуск за 2020г., ведно със законната лихви върху горепосочените суми, считано от 10.06.2020г. до окончателното им изплащане. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че решението е постановено при наличие на съществено процесуално нарушение и по- конкретно, че при наличие на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 отГПК за спиране на производството по делото поради престъпно обстоятелство, същото не е било спряно и това е довело до невъзможност да бъде отчетено соченото обстоятелство. В тази връзка се твърди, че от въззиваемата действително са допуснати нарушенията, с оглед на които е издадена Заповед за дисциплинарно уволнение. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете по чл. 344 КТ.

От въззиваемата И. М. М. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е изцяло правилно и законосъобразно.

Оспорват се твърденията за допуснати нарушения от въззиваемата и съответно за наличие на престъпно обстоятелство.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 6584/2020г. на ПдРС, І гр.с. е образувано по искова молба от И. М. против „Протаргет лоджистик“ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ, а именно да бъде признато за незаконно уволнението на ищцата- въззиваема в настоящето производство, 1 извършено със Заповед № 21/13.04.2020г., като същото се отмени, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „*****”, и работодателят да бъде осъден да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода от 13.04.2020г.- 13.10.2020г. в размер от 6600 лева, ведно с обезщетение за забава в размер от 111,84 лева за периода 13.04.2020г.- 12.06.2020г., както и да й заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020г. от 45,83 лева, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. В исковата молба се твърди, че И. М. имала сключен трудов договор с „Протаргет лоджистик“ЕООД, по силата на който работила на длъжността „*****“. С горепосочената заповед била дисциплинарно уволнена, поради създаване на разходни счетовони документи с невярно съдържание на дати 27.01.2020г. и на 25.03.2020г. , с цел прикриване липсата на парични средства в касата на „Пауърмарк“ООД и причинена финансова щета в особено големи размери. С исковата молба се отрича М. да е извършила такива действия, а отделно от това се сочи, че ако и да са налице щети, то те са в ущърб на дружество, с което тя не била в трудово правоотношение. В резултат от уволнението ищцата останала без работа през периода 13.04.2020г.- 13.10.2020г., като претендира обезщетение в размер от 6600 лева. Претендира се и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020г. от 1 ден в размер от 45,83 лева.

В подадения от „Протаргет лоджистик“ЕООД отговор на исковата молба се сочи, че И. М. първоначално имала подписан трудов договор с „ П ауърмарк“ООД на длъжността „*****“, като този договор бил прекратен по взаимно съгласие. Трудовият договор с ответника бил сключен по молба на ищцата с цел получаване на по-високи доходи, с оглед кандидатстване за кредит. Като служител на „Пауърмарк“ООД тя работила с компютърната система на дружеството със специална парола ***** за достъп за ежедневно отчитане и приемане на парични средства от дневните отчети, от търговците и шофьорите, като същата въвеждала записи в системата. На 03.01.2020г. между „П ауърмарк“ООД, като възложител, и „Протаргет лоджистик“ЕООД, като изпълнител, б и л сключен договор за аутсорсинг, съгласно който изпълнителят се задължил да обслужва възложителя, като извършва сортиране, класиране и обработка на парични счетоводни документи. На М. също било възложено изпълнение по този договор, което тя продължила да извършва на същото работно място, тъй като офисът и на двете дружества се помещавал в една стая. През месец април 2020г. в касата на „Пауърмарк“ООД били открити липси в размер от 35828 лева, като при извършена проверка било установено, че на 27.01.2020г. и 25.03.2020г. ищцата била съставила два броя първични документи, с които в компютърната система били отчетени несъществуващи разходи на дружеството. Освен това на 27.01.2020г. тя била съставила разписка, съгласно която на „ДИД – Комерс – Д . и Сие“СД бил а изплатена сумата от 29429 лева в брой за доставка на консумативи, като записът бил създаден с нейното потребителско име с нейната парола. На 27.01.2020г., в 15,19 часа записът бил анулиран от управителя на офиса И.Ш., с неговата парола, но в 15,20 часа същият запис е бил въведен наново със същата парола. След извършено разследване и снети обяснения от ищцата и управителя на офиса, било установено, че достъп до компютърната система на „Пауърмарк“ООД са имали те двамата, като М. знаела паролата на И.Ш.. На 27.01.2020г., между 13 часа и 16 часа, както и до обяд на 25.03.2020г. той отсъствал от офиса, като това обстоятелство било потвърдено от множество свидетели „ДИД – Комерс – Д. и Сие“СД не било доставило консумативи на „Пауълмарк“ООД и било фактурирало доставка на посочената стойност от 35828 лева. В края на 2019г. ищцата имала финансов проблем и била прибегнала до високолихвени микрокредити, като при това станала кредитен дистрибутор и посредник на „Ти Би Ай Кредит“. Горните обстоятелства били предмет на наказателно производство, с оглед на което било поискано спиране на производството по първоинстанционното дело.

Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че между тях е била налице трудово правоотношение, по което въвзиваемата е работила на длъжността „*****“.

Преди това тя е работила по трудов договор с „Пауър марк“ООД. В Заповед № 21/13.04.2020г. фактическите обстоятелства по нарушението, с оглед на което й е наложено наказанието „Дисциплинарно уволнение“ са описани по следния начин „Създаване на 2 първични документи с невярно съдържание на 27 януари 2020г. на стойност 29429 лева и на 25 март 2020г. на стойност 6399 лева, с цел прикриване на липса на парични средства от касата на Дружеството Пауърмарк ООД. В мотивите на заповедта е записано също така „Причинена финансова щета в особено големи размери“. Като основание за наложеното дисциплинарно уволнение е посочена разпоредбата на чл.190, ал.4 от КТ / явно, че се има предвид чл.190, ал.1, т.4 от КТ/. Съгласно чл.190, ал.1, т.4 от КТ, дисциплинарно уволнение може да бъде наложено за злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения. Следва да се приеме, че наказанието на въззиваемата е наложено в първата хипотеза на посочената разпоредба- злоупотреба с доверието на работодателя.

На 03.01.2020г. между „Пауърмарк“ООД, в качеството му на възложител, и „Протаргет лоджистик“ЕООД, в качеството му на изпълнител, е сключен договор за аутсорсинг, имащ за предмет описаните в Приложение № 1 към същия дейности, а именно: сортиране, класиране и обработка на първични счетоводни документи; контрол на съответствията на първичните счетоводни документи с националното счетоводно и данъчно законодателство; изготвяне на необходимите фактури, стокови разходи, вътрешни и вторични счетоводни документи във връзка с дейността на възложителя; осчетоводяване и отразяване на стопански операции в офис **** в операционната система, съгласно разпоредбите на счетоводното законодателство; изготвяне на справки и предоставяне на информация за нуждите на възложителя; счетоводно отчитане на подотчетните лица на възложителя; ежедневно отчитане и приемане на паричните средства от дневните отчети на търговците и шофьорите на възложителя в офис ****. Със заповед № 001/03.01.2020г. на управителя на „Протаргет лоджистик“ЕООД на въззиваемата е възложено да изпълнява функциите на лице, изпълняващо дейностите по договора за аутсорсинг.

Както се сочи в мотивите към Решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о., ГК, „ Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено“. В същия смисъл са Решение № 232 от 2.V.1995 г. по гр. д. № 1209/94 г., IIIг. о., Решение № 129 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4280/2018 г., III г. о., Решение № 56 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4607/2013 г., IV г. о., ГК и др., като в посочените решения се приема, че нарушението на трудовата дисциплина следва да се извършено виновно. В мотивите към Решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о., се приема, че злоупотреба с доверието на работодателя е налице и когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица. В конкретния случай, съобразно с описаните в заповедта за уволнение фактическите обстоятелства и мотиви, следва да се приеме, че злоупотребата с доверие следва да се изразява в злепоставяне на работодателя пред възложителя по договора за аутсорсинг чрез причиняване на щета на последния в особено големи размери- липса на парични средства в касата на дружеството, и опит същото да бъде прикрита чрез съставяне на два неистински първични счетоводни документа от дати 27.01.2020г. и 25.03.2020г..

В отговора на исковата молба се сочи, че на 27.01.2020г. въззиваемата съставила и отчела разписка от дата 27.01.2019г. за изплатени на „ДИД- Комерс- Д. и Сие“СД 29429 лева за доставени консумативи. На 25.03.2020г. била съставена и отчетена разписка от 17.01.2019г. за изплатени на същото дружество 6399 лева за доставка на консумативи.

Съгласно с изискването на чл.193, ал.1 от КТ, на 13.04.2020г. от въззиваемата са поискани и приети писмени обяснения, в които тя най- общо сочи, че не е й е известно, защо липсват пари от касата и как са въведени разходи за същите в програмата. По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите И. Ш. и Е. А.. Свидетелят Ш. сочи, че към 2020г. работел на длъжност „*****“ в „Пауърмарк“ООД в офиса на дружеството в гр.****. Работели в една 3 стая с въззиваемата. И двамата имали достъп до касата на „Пауърмарк“ООД, в която обикновено имало между 2000 лева и 8000 лева, както и до счетоводната програма. До края на 2019г. И. М. работела по трудов договор с „Пауърмарк“ООД, след което се прехвърлила на работа в „Протаргет лоджистик“ЕООД, но продължила да работи в същото стая и изпълнявала същите функции спрямо предишния си работодател- изготвяне на финансови отчети, разплащания, разходи в програмата, подготовка на заявките, товарителници, стокови разписки и др. Тя имала достъп до компютъра му. За влизане в операционната система не се изисквала парола. Когато свидетелят идвал сутрин на работа пускал компютъра, правел справки, след което излизал от офиса, а компютърът оставал включен.