Решение № 6150 от 31.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6150 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110120884 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Л. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в ..., чрез пълномощника й адв. Б. Д. К., АК – Хасково, със съдебен адрес в гр. Пловдив, ул. „Нестор Абаджиев" № 57 против „Кредито" ООД, ЕИК 204554530, седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Черни връх“ 51Г, офис 32, представлявано от управителя Р.Н.Т..

Ищцата твърди, че на 12.12.2022 г. между нея и ответното дружество „Кредито“ ООД е сключен договор за кредит № OL00072059. В изпълнение на задълженията си по договора ответното дружество е предоставило на ищцата в заем сумата от 500 лв. Условията по договора по кредит са както следва: лихвен процент по кредита - 0.00%, годишен процент на разходите - 0.00%, лихва - 0.00 лева, такса експресно разглеждане - 209.53 лева, брой погасителни вноски – 1, срок на кредита – 45 дни.

На 27.01.2023 г. Л. В. е заплатила на ответното дружество сумата от 709,53 лева.

Ищцата твърди, че договорът за кредит е нищожен, тъй като неправилно в него е посочено, че годишният процент на разходите е 0%, тъй като в него следва да се включи таксата за експресно разглеждане. В този смисъл, Л. В. претендира, че ответното дружество е получило без основание сумата от 209,53 лв.

Като излага горните фактически твърдения, ищцата моли да бъде осъден ответника, да й заплати сумата от 209,53 лв. (двеста и девет лева и петдесет и три стотинки), платена на нищожно основание.

С исковата молба се поддържа, че неправилното посочване на ГПР в договора е в противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Позовава се още на чл. 22 ЗПК – когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.7-12 и т.20 и (2), чл. 12, ал. 1, т. 7-9 – договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато е обявен за такъв – потребителя връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства.

За датата на откритото съдебно заседание ищцата не се явява, както и не се 1 представлява.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, чрез процесуалния представител адв. П. А., с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Ответникът не оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата молба относно сключването на договор за кредит № OL00072059 и неговото съдържание, както и обстоятелството, че ищцата е погасила изцяло задълженията си по договора. Твърди се в отговора, обаче, че договорът не е нищожен на изложените от ищцата основания.

Посочените ГПР и ГЛП съответстват на реалните такива и не надвишават законово определения максимален размер. Ответникът сочи, че не са налице основанията на чл. 22 от ЗПК за недействителност на договора за кредит. Излага подробни съображения, обосноваващи валидността на процесния договор за кредит.

Моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски. Ответника не ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответника не изпраща законен или договорен представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е подадена от заинтересовано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител срещу пасивно процесуално легитимиран ответник. Към нея е представен документ за заплатена държавна такса в необходимия размер и същата отговаря на формалните изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което е редовна, а предявения с нея иск – допустим. Исковата молба е с предмет осъдителен иск за връщане на платено без правно основание, а самото установяване на нищожността на договорите имат единствено преюдициален характер, като такова искане не е заявено в исковата молба.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП вр. чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция по исковете с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД вр. чл.

26 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на пълно и главно доказване, обстоятелството, че таксата за експресно разглеждане е част от разходите по договора за кредит.

В тежест на ответника е да установи действителността на процесният договор за кредит.

Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 12.12.2022 г. между ищцата Л. В. В., като заемател и ответника „Кредито“ ООД, като заемодател е сключен договор за кредит № OL00072059. В изпълнение на задълженията си по договора, ответното дружество е предоставило на ищцата в заем сумата от 500 лв, условията по договора за кредит са както следва: лихвен % по кредита – 0.00%, ГПР – 0.00%, лихва – 0.00%, такса експресно разглеждане – 209.53 лева, брой погасителни вноски – 1, срок на кредита – 45 дни, както и че на 27.01.2023 г. Л. В. е заплатила на ответното дружество сумата от 709.53 лв.

Уговорено е по процесния договор, заплащане на "такса за експресно разглеждане" в размер на 209.53 лева. В договора е посочено, че таксата се дължи "за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя, в срок до 20 минути от постъпването му при кредитора, ако искането е постъпило в работен ден от 09,00 часа до 18 часа. Ако искането е постъпило след този срок, искането за кредит се разглежда с приоритет в първия следващ работен ден."

2

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна намира следното:

"Кредито" ООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, поради което за валидност на процесните договори и последиците им приложение ще намерят изискванията на ЗПК и ЗЗП. При това положение съдът следи и служебно за наличие на неравноправни клаузи в сключените договори.

При този предмет на исковете, получаването на сумите се явява установено, с което ищецът е изпълнил доказателствената си тежест. Други обстоятелства по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД той не е длъжен да доказва. По този иск в тежест на ответниците е да докажат основанието, на което са получили плащанията. (Решение № 9 от 3.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2656/2016 г., IV г. о., ГК).

Клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, е нищожна.

Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК разкрива волята на законодателя да бъде прокарана разделителна линия между таксите, дължими за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и таксите, предвиждани за действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и забранява вторите. Услугата "експресно разглеждане" поставя потребителя в привилегировано положение, като документите му се разглеждат експресно. Същата не спада към групата на допълнителните услуги, за които е разрешено събирането на такси и комисионни. Това е така, защото допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към съществените престации, които при договора за кредит са предоставяне на парична сума (от банката) и връщане на същата, заедно с уговорената възнаградителна лихва на определения падеж (от кредитополучателя). Такива са издаването на различни удостоверения от банката, включително заверени копия от договора/погасителен план, известяване със СМС или по телефон за получено плащане, дължимо плащане, срок за плащане, и др. Всички тези действия са свързани с кредита, но не попадат в съществените задължения на страните, нито са задължително присъщи на договора за кредит, поради което е обосновано за предоставянето им банката да въведе такса, тъй като не са предвидени или предвидими при калкулиране на обичайните административни разходи по отпускането или управлението на един кредит. Завишаването на възнаградителната лихва по скрит начин води до извод и за противоречие на добрите нрави, тъй като е налице неравноправие между двете страни, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, последният от които е задължен да заплати неоправдано високи разход за предоставения му финансов ресурс и възнаграждение за кредитора. Коментираната услуга има пряко отношение към съществените престации при договора за кредит и от тази гледна точка не може да бъде определена като допълнителна услуга. Освен това експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на кредита, тъй като предхожда сключването му в темпорален аспект. Поради тази причина уговарянето на такса за експресно разглеждане е извършено в нарушение на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.

В тази насока съдът приема разглежданата клауза за недействителна поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски 3 кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази дефиниция съдът намира, че уговорената таксата за експресно разглеждане реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР.

Съгласно изричния текст на договора разглежданата такса се дължи за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, т. е. пряко свързана с договора и съществуваща единствено във връзка с него. Липсват и писмени данни кредитополучателят доброволно да е избрал тази "услуга", чието конкретно съдържание не е посочено в договора за кредит. Налице е единствено бланкетно посочване на това обстоятелство в текста договора, без реално да са представени доказателства за заявен избор. Следователно разходите за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на заема, е трябвало да се включи в ГПР по кредита. Не се оспорва от ответното дружество, че начислената такса за експресно разглеждане в общ размер от 209.53 лв. не е отчетена като разход по кредита при изчисляването на ГПР, посочен в договора за кредит. По този начин потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита - нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Предвид недействителност на кредитното правоотношение на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК то и за нищожна се намира клаузата, предвиждаща начисляване на такса експресно разглеждане.

С оглед установеното по делото противоречие със закона и с добрите нрави на клаузата на договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане съдът приема, че на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, във връзка с чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК същата е нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби, а на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави.