Решение № 13277 от 22.11.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 65709/2021
- Вид
- Решение № 13277
- Подписан
- 22.11.2022
- Състав
- ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 13277 гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20211110165709 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл.ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 89841/17.11.2021 г. на М. Т. К. с ЕГН: **********, с адрес гр. Габрово, ***, със съдебен адрес: гр. София, ***, ет. 2, ап. 5, чрез адвокат А. С. С., срещу А. Х. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София ж.к. Хиподрума, блок 4, вход „Б“, ет. 1, ап. 9, и Х. Т. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
София, ж.к. Изток, ***А, ет. 2, ап. 4, със съдебен адрес: гр. София, ул.
Владайска № 99, вх. А, ап. А-22, чрез адвокат Х. М., с която са предявени в условията на обективно съединяване искове по чл. 109 от ЗС за осъждане ответницата А. К. да прекрати неоснователни действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост по отношение на недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***., съгласно одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри на гр. София, представляващ апартамент №9, находящ се в гр. София, Столична община, район Красно село, ж.к. Хиподрума, в жилищна сграда №4, във вход „Б“, на 1-вия етаж, с обща квадратура на апартамента по одобрения план от 79,50 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, при граници (съседи) на апартамента: стълбище, двор, Владимир Първанов, двор и Калчо и Невена Калчеви, заедно със зимнично помещение № 10, с квадратура от 5,50 кв.м. при граници на зимничното помещение: коридор, помещение за колички, двор и Георги Иванов и Николина Янева, заедно с 5,83% идеални части от общите части на сградата, включително и портиерско помещение, и заедно със съответното право на строеж върху мястото, в което е построена сградата от комплекс „Хиподрума“ на бул. „9-ти септември“, както и иск по чл.
59 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 914.51 лв., представляваща обезщетение за лишаването от ползването на ½ идеални части от имота за периода от 12.08.2021 г. до 01.11.2021 г., както и по 350 лв. за всеки месец забава до момента на преустановяване на действията, възпрепятстващи ищеца да упражнява правото си на собственост върху процесния имот в пълен размер, ведно с 1 лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, които искове са съединени с иск при условията на евентуалност срещу Х. Т. К. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС (обективиран в доклада по чл. 140 от ГПК като иск по чл. 59 от ЗЗД) да заплати на ищеца сумата от 914.51 лв., представляваща обезщетение за лишаването от ползването на ½ идеални части от имота за периода от 12.08.2021 г. до 01.11.2021 г., както и по 350 лв. за всеки месец забава до момента на преустановяване на действията, възпрепятстващи ищеца да упражнява правото си на собственост върху процесния имот в пълен размер, ведно с лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В частта, с която са предявени искове по чл. 59 от ГПК срещу ответниците, в условията на евентуалност срещу втория ответник, за присъждане на обезщетение за лишаване от правото на ползване на собствената идеална част на ищеца от процесния имот в размер на 350 лв. за всеки месец забава до момента на преустановяване на действията, възпрепятстващи ищеца да упражнява правото си на собственост върху процесния имот в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, производството е прекратено, като исковата молба е върната с Определението по чл. 140 от ГПК, влязло в сила на 30.06.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 12.12.2008 г. ищецът и Х. Т. К. (ответникът) са закупили в равни дялове недвижим имот съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 56, том 8, рег. № 10783, дело 1360 от 2008 г. по описа на нотариус Ивайло Иванов, нотариус район на действие – СРС и вписан в НК по рег.№ 384, който нотариален акт е вписан в Служба по вписванията по вх. рег. № 92524 от 12.12.2008 г., акт №152, том 237 от 2008 г.
С нотариален акт за учредяване на право на ползване върху една втора идеална част от недвижим имот № 109, том 1, рег. № 1407, дело 86/2020, съсобственикът Х. Т. К. е учредил в полза на А. Т.а К. пожизнено право на ползване върху притежаваните от него една втора идеални части от имота с идентификатор ***. Ищецът твърди, че е възпрепятстван да упражнява в пълен обем правото си на собственост по отношение на притежаваните от него една втора идеални части, доколкото няма достъп до имота. На 24.06.2021 г. е изпратил нотариална покана чрез нотариус, с която ги кани да му осигурят достъп до притежаваните от него части от имота, като му предадат ключовете и кодовете за достъп до алармената система, ако има такава. Поканата е получена на 09.08.2021 г. от Х. Т. К. и на 12.08.2021 г. от А. Х. К.. Ищецът твърди, че до датата на депозиране на исковата молба ползвателят на имота продължава да бездейства по отношение на осигуряване на достъп до апартамента. М. Т. К. претендира, че ако съдът прецени, че по претенцията за обезщетение за лишаване от правото да ползва имота не отговаря ползвателят на имота, а притежателят на голата собственост - Х. К., ще възникне правото на иск при условията на евентуалност срещу Х. К., като претенцията ще се основава на същата фактическа обстановка.
Ищецът в исковата си молба моли съда да постанови решение, с което да осъди А. Х. К., да преустанови занапред действията си, с които възпрепятства М. Т. К. да упражнява правото си собственост и ответницата да му предаде ключовете за апартамента. Претендира още ответницата да заплати обезщетение в размер на 914,51 лв. за лишаване от ползване на една втора от идеалните части на апартамента, както и 350 лв. за всеки месец забава до момента на преустановяване на действията, възпрепятстващи ищеца да упражни правото си на собственост върху процесния имот в пълен размер, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на дължимото обезщетение. Моли да бъде осъден Х. К. в условията на евентуален иск, в случай че бъде отхвърлен съда иска срещу А. К..
Ответниците са подали отговор на исковата молба в срок по чл. 131 ал.1 ГПК, като 2 оспорват исковата претенция като неоснователна, недопустима и недоказана. В отговора на исковата си молба А. Х. К. твърди, че искът подаден от М. Т. К. е недопустим в частта относно присъждането на обезщетение от 350 лв. за всеки месец забава до въвода във владение или доброволно предоставяне на достъп до процесния имот, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на дължимото обезщетение. Ответницата твърди, че исковата претенция е неоснователна и недоказана относно иска за преустановяване възпрепятстване на ищеца да упражнява правото си на собственост и относно осъдителния иск – 914,51 лв. обезщетение за лишаване от ползването върху недвижим имот за периода от 12.08.2021 г. до 01.11.2021 г., както и обезщетение от 350 лв. за всеки месец забава до въвода във ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на дължимото обезщетение. Ответниците твърдят, че искът е неоснователен и недоказан и относно осъдителния иск срещу Х. Т. К., който е предявен в условията на евентуалност, в случай че се отхвърли иска срещу А. Х. К. за обезщетение в размер на 914,51 лв. за лишаване от ползване на идеалните части от апартамента, както и 350 лв. за всеки месец забава до въвода във владение или доброволно предоставяне на достъп до процесния имот, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на дължимото обезщетение. Ответниците още твърдят, че ищецът притежава свой комплект на ключове от вратите в апартамента, както и че алармената система не е сменяна. Молят съда да отхвърли исковите претенции и да има присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От представеното заверено копие на Нотариален акт № 56 , том 8, рег. № 10783, дело 1360 от 2008 г. по описа на нотариус Ивайло Иванов, нотариус район на действие – СРС и вписан в НК по рег.№ 384 е видно, че М. Т. К. и Х. Т. К. са придобили процесния недвижим имот, а именно:
Апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. Хиподрума, бл. 4, вход Б, ет. 1 от 79.50 кв.м., ведно със зимнично помещение № 10 от 5.50 кв.м., ведно с 5.83 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в което е построена същата, при равни квоти на двамата приобретатели. С нотариален акт за учредяване на право на ползване върху една втора идеална част от недвижим имот № 109, том 1, рег. № 1407, дело 86/2020, съсобственикът Х. Т. К. е учредил в полза на А. Т.а К. пожизнено право на ползване върху притежаваните от него една втора идеални части от посочения имот.
Ищецът е отправил нотариална покана към ответниците, връчена на ответницата на 09.08.2021 г. срещу разписка № 8, а на ответника – на 12.08.2021 г.
Ответниците са представили Договор № 178193/02.10.2020 г., сключен между А. К. и “СОТ – сигнално-охранителна техника“ ЕООД за охрана на процесния имот.
Изслушана е съдебно-оценителна експертиза, която е дала отговор за средната пазарна стойност на ½ идеална част от процесния имот за периода от 12.08.2021 г. до 01.11.2021 г., а именно в размер на 337 лв., но при условие, че целият имот се отдава под наем.
От изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза се установява, че от деня на монтирането на алармената система, съгласно Договор № 178193/02.10.2020 г., сключен между А.
К. и “СОТ – сигнално-охранителна техника“ ЕООД за охрана на имот, находящ се в гр.София, ж.к.
Хиподрума, бл. 4, вх. 2, ет. 1, ап. 9 до 12.10.2022 г. няма данни в дежурния оперативен център на фирмата-изпълнител и в централата на обекта за наличие на смяна на генерирания код за достъп в 3 деня на монтажа.
По иска по чл. 109 от ЗС, предявен срещу А. К.:
Искът по чл.109 от ЗС, или така нареченият негаторен иск, дава правна защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на титуляра на едно вещно право (пълно или ограничено) да осъществява правомощията, които съставляват неговото съдържание.
Уважаването на исковата претенция с правна квалификация чл. 109 от ЗС е обусловено от положителното установяване от ищеца, че е титуляр на претендираното от него вещно право, както и че е налице неоснователно противоправно поведение от страна на ответника или поддържано от него състояние в този имот, с което му пречи да го упражнява в пълен обем. В конкретния случай уважаването на исковата претенция зависи от установяването, че ответникът ползва собствените идеални части на ищeца от процесния недвижим имот, без неговото съгласие и по начин, който затруднява същия като собственик да ползва идеалните си части необезпокоявано, тъй като по делото е безспорно, че ищецът е собственик на ½ идеални части от имота.
Ответницата от своя страна има учредено, от другия съсобственик в имота и ответник по делото, безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху ½ идеални части от същия имот.
Ответната страна оспорва предявения иск, като твърди, че ищецът не е лишен от възможността да упражнява правото си на собственост върху собствените му идеални части от имота, тъй като разполага с ключове от имота и код до алармената система, инсталирана за охрана на същия. Тези твърдения, наведени в отговора на исковата молба, не се оспорват от ищеца и не са оборени със събраните доказателства по делото. Видно от представения договор за охрана, ищецът фигурира в същия като отговорник и са посочени два негови телефонни номера, а от изслушаната и приета техническа експертиза се установява, че кодът за достъп до алармата не е променян от момента на инсталирането й в имота. В тежест на ищеца е да докаже наличието на неоснователно действие, с което ответникът го препятства да упражнява правото си на собственост върху идеалните си части от имота, по необезпокояван начин. Такива доказателства в случая не са налице. В случая такива доказателства не са ангажирани, поради което съдът счита, че искът е неоснователен.