Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 51 от 04.03.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 909/2020
Вид
Решение № 51
Подписан
04.03.2021
В сила
09.09.2021
Състав
Цветелина Георгиева Хекимова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, 419 и 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, 419 и 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, 419 и 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Варна , 04.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20203100900909 по описа за 2020 година

Предявен е иск от "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Московска" №19 срещу М. М.

В., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *****, с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК за установяване вземанията на ищеца "Банка ДСК" ЕАД от ответника в качеството на кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от 09.12.2014г., съгласно издадената по ч.гр.д.

№ 13819/2019 г. по описа на PC-Варна Заповед за изпълнение, а именно: 30 484.49 лева - главница по договора за кредит, 1 264.30 лева - неплатена договорна лихва за периода от 09/02/2019г. до 22/07/2019г.; 50.48 лева обезщетение за забава, натрупано за периода от 10/09/2018 г. до 22/07/2019г.;

120.44 лева - размер на законната лихва за периода от 23.07.2019- 28.08.2019г. и 120,00 лева - разходи по изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2019г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане. С изявление на проц.представител на ищеца в съдебно заседание е оттеглен иска в частта за главницата за сумата от 125 лв., като след постановеното частично прекратяване претенцията се поддържа в размер на 30 359,49 лв.

В условията на евентуалност, при отхвърляне на установителния иск по чл.422, вр. с чл.415 от ГПК поради липса на предсрочна изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е предявен осъдителен иск за следните суми, представляващи предсрочно изискуеми вземания по Договор за кредит за текущо потребление от 09.12.2014г. и Допълнително споразумение от 19.07.2018г., а именно: 30 484.49 лева - главница по договора за кредит; 1 264.30 лева - неплатена договорна лихва за периода от 09/02/2019г. до 22/07/2019г.; 50.48 лева обезщетение за забава, натрупано за периода от 10/09/2018 г. до 22/07/2019г.;

120.44 лева - размер на законната лихва за периода от 23.07.2019-28.08.2019г.;

120.00 лева - разходи по изискуем кредит, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното му изплащане.

1

Твърди се в исковата молба, че по силата на сключен Договор за кредит за текущо потребление от 09.12.2014г., „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на ответника като кредитополучател кредит в размер на 40 000 лева. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, чрез разплащателна сметка на кредитополучателя. Сочи се, че съгласно договора кредитополучателят следва да заплаща лихва с преференциален променлив лихвен процент, формирана от стойността на 6месечен СОФИБОР и надбавка в размер на 7,649 п.п. при изпълнение на Условията по Договор за ползване на пакет Частно банкиране на Банка ДСК ЕАД и приложенията към него. При нарушаване на условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията.

Поради затруднения на кредитополучателя в плащането на погасителните вноски, на 19.07.2018г. към Договора за кредит било подписано Допълнително споразумение, в което страните са се съгласили и са приели за установено, че към датата на сключването му дългът по кредита е в размер на 30 625.09 лева, от които остатък по главницата 30 042,16 лева, дължима редовна лихва 565,79 лева и дължима лихва за забава 17,41 лева, от която кредиторът се е отказал. Кредитополучателят внесъл сумата от 107,95 лева. Към главницата била капитализирана редовна лихва в размер на 457,84 лева и договорен гратисен период по главница. Договорено било изплащането на остатъка от задължението по нов погасителен план в рамките на нов срок, с текущ размер на лихвата - 7,812 %.

Вследствие неплащане на задължението, „Банка ДСК“ ЕАД е депозирала в Районен съд гр.Варна заявление по чл.417 т.2 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя за посочените в извлечението от счетоводните книги на банката суми по главница, лихви и такси. В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК, на 17.09.2018г. е депозирано от длъжниците възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, обективирано в жалба с правно основание чл.414, 419 и 410 от ГПК , поради което и на основание чл. 415 ГПК съдът е указал на „Банка ДСК“ ЕАД, че в едномесечен срок може да предяви установителен иск. С изложеното ищецът обосновава правния си интересв законоустановения срок да предяви иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземането си срещу длъжника М. М. В..

С допълнителната искова молба се оспорват наведените в отговора възражения, като се твърди, че извлечението от счетоводни сметки е подписано от надлежно упълномощен служител, налице е забава в плащанията над 90 дни.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът М. М. В. е депозирала писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Твърди се, че не са 2 налице предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит поради липса на редовно извършено уведомяване на длъжника, изтекъл 90-дневен срок на забава, както и поради несъответствие с приложените удостоверяващи документи. Твърди се, че извлечението от счетоводни сметки не е надлежно подписано от оправомощено лице, както и че е налице разминаване между заявената претенция в заповедното и исковото производство. Твърди се наличието на неравноправни клаузи в допълнителното споразумение – т.4 и т.12 от споразумението.

С подадения допълнителен релевираните в отговора възражения. отговор ответниците поддържат

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№13819/2019г. на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, уп.

"Московска" №19 заявление срещу М. М. В., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***** за следните суми: 30 484.49 лева - главница по договор за кредит за текущо потребление от 09.12.2014г., 1 264.30 лева - неплатена договорна лихва за периода от 09/02/2019г. до 22/07/2019г.; 50.48 лева обезщетение за забава, натрупано за периода от 10/09/2018 г. до 22/07/2019г.;

120.44 лева - размер на законната лихва за периода от 23.07.2019 28.08.2019г. и 120,00 лева - разходи по изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2019г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 13819/2019 г. по описа на PC-Варна.

Поканата за доброволно изпълнение по образуваното изп.дело е връчена на длъжника по издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК заповедният съд е дал указания на заявителя, че може да предяви иск за вземането си.

От приетия като доказателство по делото договор за кредит за текущо потребление от 09.12.2014г. се установява, че страните са се споразумели ищцовото дружество да предостави на кредитополучателя М. М.

В. ползването на кредит в размер на 40000 лв. Договорени са условията, при които ползваният кредит се олихвява, както и начина на погасяване на задълженията по договора, съгласно приложен погасителен план. В т.19.1 от общите условия е предвидено право на кредитора да превърне кредита в 3 предсрочно изискуем в определени, изрично изброени случаи, като правото се упражнява с отправяне на покана за плащане на непогасените суми в срок от 2 седмици. Към договора са приложени общи условия, погасителен план и договор за залог на вземане по сметка в „Банка ДСК“ ЕАД.

Приета е като доказателство по делото нотариална покана, отправена до М. М. В. за обявяване задълженията на адресата по договора за банков кредит за предсрочно изискуеми, както и констативен протокол за удостоверяване на връчването на поканата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Представена е и нотариална покана от 05.07.2019г., която е получена от адресата лично, както е видно от приложения протокол от 11.07.2019г.

При така установените факти и обстоятелства по делото на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за жилищен и ипотечен кредит, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предаде реално уговорената сума на ответника, както и размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на кредита.

Съдът намира, че събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят безспорния извод, че страните са обвързани по силата на валидно сключен договор за банков кредит от 09.12.2014г. Въз основа на представените писмени доказателства, при липсата на възражения за нищожност на договора или отделни негови клаузи, следва да се приеме за установено наличието и действителността на сключения договор и допълнителното споразумение, както и обстоятелството, че ищецът е изпълнил задължението си реално да предаде сумата по кредита на кредитополучателя, което се установява и от заключението на вещото лице.

От представения писмен договор от 09.12.2014г. и приложимите към него 4

Общи условия се установява размера на договорения кредит, срока за издължаването му, уговорения лихвен процент на осн. чл.8 от договора, предвидените предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и дължимостта на такси на осн. чл.15, несвързани с усвояване и управление на кредита, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионите. С допълнителното споразумение от 19.07.2018г. е договорена промяна в условията за издължаване на кредита, като е предвиден гратисен период от 6 месеца,

В настоящия случай не са ангажирани твърдения, както и доказателства за увеличаване на лихвения процент едностранно от кредитора, поради което липсва и основание за служебна проверка от съда за неравноправност на договорните клаузи относно олихвяването на кредита, дължима поради повелителния характер на нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неправноправния характер на клаузи в потребителски договор, дори ако тяхното нарушение не е въведено като възражение от ответника.

С отговора на исковата молба са релевирани възражения за неравноправност на клаузите от допълнителното споразумение, предвиждащи промяна на лихвения процент, които съдът намира за неоснователни. С оспорената клауза е предвиден лихвен процент, по-нисък от първоначално определения с договора, като същевременно липсват твърдения и данни през периода на действие на допълнителното споразумение да е извършвано увеличение на лихвения процент съобразно предвидения в клаузата механизъм.

Спорен между страните е въпросът дали е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. Съобразно постановките на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Банката кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл. 417, т. 2 ГПК.