Решение № 5727 от 09.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5727 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100505129 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 812/18.01.2023 г., постановено по гр.д. № 3110/2022 г. по описа на СРС, ГО, 69-ти състав, са уважен изцяло предявените К. Й. С. срещу ответника „Т.Е.Б.“ ЕООД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, ал. 2 КТ за сумата от 325.91 лева, представляваща незаплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2019 г., както и сумата от 147.11 лева – незаплатено в брутен размер трудово възнаграждение за месец април 2020 г., заедно със законната лихва върху дължимите суми за незаплатени трудови възнаграждения от датата на исковата молба – 24.01.2022 г. до изплащането им; чл. 224, ал. 1 КТ сумата 732 лева – брутен размер на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г., заедно със законната лихва от 24.01.2022 г. до погасяване на задължението, както и на основание чл. 220, ал. 1 КТ за сумата от 423.61 лева – брутен размер на обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение при неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 24.01.2022 г. до погасяване на задължението. С решението е отхвърлено и възражението за съдебно прихващане, предявено от „Т.Е.Б.“ ЕООД, за сумата от 811.31 лева –платена без основание от ответника на ищеца сума, с която ищецът се е обогатил за сметка на ответника и подлежаща на възстановяване.

С решението районният съд е разпределил отговорността за разноски.

Срещу първоинстанционния акт, в срока по чл. 259 ГПК е депозирана жалба от ответника „Т.Е.Б.“ ЕООД, с която са наведени доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт в цялост. Изразено е несъгласие с извода на СРС да постанови несъответстващ на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно1 икономическа експертиза акт. Критикува се и отхвърлянето на заявеното прихващане в размер от 811.31 лева, тъй като последната сума е била недължимо платена на ищеца.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което насрещният иск да бъде уважен изцяло, а на ищеца да бъде присъден доказания размер. Алтернативно, да се измени решението и на ищеца да се присъди сумата от 701.76 лева, като претенцията бъде отхвърлена за разликата над този размер и насрещният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна – К. Й. С., в който се сочат твърдения за неоснователност на въззивната жалба.

Изтъква се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Първоинстационният съд е сезиран от К. Й. С. с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ. Ищецът твърди, че в периода м. март 2019г. – април 2020г. е бил в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е полагал труд на длъжността „шофьор-автобус“ по силата на трудов договор № 05/08.03.2019г. Поддържа, че основното му месечно трудово възнаграждение било в размер на 560лв., като имал право на 20 дни платен годишен отпуск. Трудовото правоотношение между страните било прекратено със Заповед № 1/24.04.2020г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ.

Твърди, че след прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят не му е заплатил следващото се обезщетение за неспазено предизвестие от 13 работни дни в размер на 423,61 лв., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 24 дни в размер на 723 лв., както и трудово възнаграждение за 15 отработени дни през м. март 2019г. в размер на 325,91 лв. и трудово възнаграждение за 6 отработени дни през м. април 2020г. в размер на 147,11 лв. Ето защо претендира осъждане на ответника да му заплати горните суми, включително законната лихва от датата на исковата молба до датата на плащането върху незаплатените суми.

В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответното дружество не оспорва, че ищецът е бил негов служител. Оспорва исковете по основание и размер, като твърди, че е налице извършено заплащане на претендираните с исковата молба суми. Излага доводи и съображения, че за процесния период дружеството е имало друг управител, като към момента на предявяване на исковата молба управителят на дружеството е заличен и не разполага с пълната документация относно извършените разплащания в полза на ищеца. Моли за отхвърляне на исковете.

Предявява възражение за прихващане със сумата от 811,31лева – заплатена в повече сума от ответника на ищеца при липса на основание, с която сума се твърди ищецът да се е обогатил неоснователно за сметка на ответника.

По делото не е спорно, че въз основа на трудов договор от 8.03.2019г. между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „шофьор-автобус“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лв.

С уведомление от 14.04.2020 г. ответникът е информирал ищеца, че трудовият договор ще бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 15.05.2020г.

Съгласно представена по делото Справка за подадени уведомления от 2 работодателя по чл. 62 КТ се установява, че трудовият договор на ищеца при ответника е деклариран пред НАП на 8.03.2019г., като посочената дата на прекратяване на същия е 24.04.2020г.

Със Заповед № 1/24.04.2020 г. е прекратено ТПО с ищеца, като е разпоредено на К. С. да се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за 13 дни в размер на 423,61 лв. и обезщетение по чл. 224 КТ за 24 дни неизползван отпуск в размер на 723 лв.

По делото е приета преписка на Главна Инспекция по труда, образувана по сигнали на К. Й. С. с вх. № № 20083161/10.09.2020г. и № 21003796/18.01.2021г., съдържаща трудовото досие на ищеца, разчетно-платежни ведомости на „Т.Е.Б.“ ЕООД за периода м.август 2019г.-м. февруари 2020г., нареждане за касов паричен превод, платежни фишове, протоколи за извършена проверка, АУАН от 15.12.2020г. във връзка с констатирани четири неизпълнени предписания, обяснителна записка, сведения и декларация, изходящи от управителя на ответника, вътрешни правила за работната заплата на „Т.Е.Б.“ ЕООД.

От представен по делото заверен препис от отчет по разплащателна сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр К. С., изготвена към 30.09.2022 г. се установява, че управителят на ответника е внасял на каса по сметка на ищеца с основание захранване на сметка сумата от 500 лв. ежемесечно за периода от 18.04.2019г. до 04.11.2019г. и еднократно на 27.11.2019г. сумата от 275 лв.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че във ведомостите за работната заплата за периода м. март 2019г.-м.април 2020г. на ищеца е начислена чиста сума за получаване в общ размер на 4476,76 лв., като в същата било включено трудово възнаграждение за м. април 2019г. в размер на 147,11 лв., обезщетение по чл. 220 КТ – 381,25 лв. (нето) или бруто – 423,61 лв., както и обезщетение по чл. 224 КТ – 732 лв. (бруто) и 658,80 лв. (нето), както и сумата от 325,91 лв. (нето) – трудово възнаграждение за м. март 2019г. За периода м.април 2019г.-м.ноември 2019г. по банковата сметка на ищеца са постъпили суми в общ размер на 3775 от вносител Б.Т..

В съдебно заседание експертът П. изяснява, че обезщетението за неизползван отпуск е изчислено въз основа на заповедта и посочените в нея дни, с които ищецът разполагал. Сочи, че с плюс са посочени сумите за получаване, в платени, това което му е изплатено, с минус – това, което следва да се плати и с плюс – надплатеното като суми.

По реда на чл. 176 ГПК ищецът е дал обяснения в проведеното на 15.11.2022 г. съдебно заседание, като е заявил, че не е получавал пари в брой или плик, като всичко му е било превеждано по банков път.

Видно от приобщена по делото трудова книжка – оригинал ищецът е постъпил на работа при ответника на 8.3.2019г., а ТП е прекратено на 24.04.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Считано от 01.01.2020г. основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 610 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 3 решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Решението на Софийски районен съд е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от СРС и по идентичен начин се установява и пред настоящата инстанция. Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като по конкретно наведените в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира следното:

Софийският районен съд е приел, че ответникът не е доказал в производството, че е заплатил дължимите на ищеца възнаграждения за положен труд за месец 03.2019г. и 04.2020 г., както и обезщетението за неизползван отпуск по чл. 224 КТ и обезщетението за неспазено предизвестие по чл. 220 КТ, поради което е уважил предявените искове. Наред с това е отхвърлил релевираното от ответника възражение за прихващане, приемайки, че за недоказано твърдението на същия за заплатено в повече от дължимото на ищеца.

Основните доводи на въззивника са, че първоинстанционният съд е постановил своя акт без да изложи мотиви относно неприемането на заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, уважил е изцяло иска без да съобрази заключението на вещото лице и извършените от „Т.Е.Б.“ ЕООД плащания.

Настоящият съдебен състав противно на изложения от въззивника довод счита, че решаващият съд е мотивирал постановения акт, като е формирал своите изводи и въз основа на заключението на приетата ССчЕ. Съдът, проследявайки фактическата обстановка по спора се основава на фактическите констатации на вещото лице относно установените начислени, изплатени и дължими суми на ищеца. В тази връзка следва да се посочи, че съдът е кредитирал експертизата. Следователно неоснователно е възражението на въззивника, че съдът не е изложил мотиви за неприемането на заключението по изслушана ССчЕ.

Действително СРС е уважил исковите претенции за дължимото обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 224 КТ в неговия брутен размер, а не както е прието в ССчЕ, но обратно на твърдяното от въззивника е мотивирал това в своя акт. Съдът е приел, че на ищеца се дължат претендираните обезщетения така , както са посочени в неоспорената заповед № 1/24.04.2020 г. Вещото лице е изчислило, че тези суми съставляват брутният размер на изчислените от него чисти суми за получаване, т.е. без да е начислен ДДФЛ.