Решение № 49 от 07.03.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Бургас, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20232000500325 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 325/2023г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, чрез пълномощника адв.П., против решение № 240/02.05.2023г. по гр.дело № 440/2022г. по описа на Ямболския окръжен съд, в частта, с която на малолетния Х. В. П. е присъдено обезщетение над размера от 12 500 лв. до присъдения размер от 25 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и в частта, с която му е присъдено обезщетение за имуществени вреди над размера от 335,71 лв. до присъдения размер от 671,50 лв. Иска се отмяна на решението в обжалваните части като неправилно, незаконосъобразно и постановени при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е необосновано завишен, тъй като по делото е доказано, че фрактурата на бедрената кост е излекувана, според вещото лице двигателната способност на крайника е напълно възстановена, а причината за нарушенията в походката е психологична, а не физиологична. Обезщетението е определено въз основа на болките, страданията, отрицателните емоции и неудобствата от трите травми, тяхната продължителност, но не е взел предвид пълното физическо и емоционално възстановяване на пострадалия и 1 събраните по делото доказателства. Навеждат се оплаквания за съществено нарушаване на материално правните норми при съобразяване на размера на действителните вреди. Не е съобразена и константната съдебна практика. В мотивите на решението съдът е посочил критериите за определяне на обезщетението, но е игнорирал стандарта на живот и конкретните икономически условия към датата на настъпване на процесното ПТП и е присъдил необосновано спрямо тях обезщетение. Поддържа направеното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване. Счита, че по делото е установено, че водачът е управлявал лекия автомобил със скорост от 36 км/ч, възприел е пресичащото дете, но не е успял да задейства спирачната система. Пострадалият е предприел пресичане при възможността да възприеме приближаващия автомобил, да го пропусне и да избегне ПТП.

Следва да бъде отчетена и липсата на родителски контрол от присъстващата на инцидента майка на дете, предвид възрастта му и съществуващата и за нея възможност да възприеме автомобила и да предотврати произшествието. От изложеното намира, че степента на съпричиняване е равна за шофьора и за пострадалия и определеният процент е неправилен и несъобразен с практиката на ВКС, при игнориране на възраженията на ответната страна.

Моли за присъждане на разноските по делото.

В отговор на въззивната жалба, подаден от Х. В. П., чрез неговата майка и законен представител В. П. Г., чрез пълномощника адв.К., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Поддържа, че не е спорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС, участник в процесното ПТП и фактическата обстановка по настъпването му. Установени са и нараняванията на ищеца – фрактура на лява бедрена кост, лека черепно – мозъчна травма без наличие на промени в мозъчната тъкан и интракраниален хематом в дясната голяма хемимозъчна сфера. Твърди се, че въпреки претърпяните оперативни намеси на бедрената кост и проведената рехабилитация, според експертизата пълно възстановяване не е настъпило - налице е леко накуцване и голям загрозяващ белег с дължина 25 см. Счита претърпените вреди за безспорно установени по делото, включително чрез събраните гласни доказателствени средства. По оплакването за неправилно приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД се излагат доводи, че съгласно техническата експертиза основна причина за настъпилото ПТП е неспазването на правилата за движение от страна на водача на МПС и конкретно нарушението на чл.20 от ЗДвП, тъй като опасността е била изцяло предвидима за него. При определяне на обезщетението са взети предвид и обсъдени всички относими обстоятелства и размерът му е съобразен с тях. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Апелативен съд – Бургас, в рамките на заявените въззивни оплаквания 2 и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема следното:

В обхвата на служебната проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение на основание чл.269 ГПК въззивният съд съобрази, че материално правната легитимация на ищеца е доказана според законоустановените предпоставки за предявяване на прекия иск на увреденото лице против застрахователя на прекия причинител на увреждането. Пасивната легитимация на ответника е установена при неоспорване от негова страна, както на наличието на валидна застраховка гражданска отговорност, така и изричен отказ да се заплати обезщетение.

Решението е постановено в рамките на заявения петитум по исковата молба.

С обжалваното решение окръжният съд е осъдил Застрахователно акционерно дружество „ДаллБог:Живот и здраве" АД да заплати на Х. В. П. от с.Б., Обл.Х., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител В. П. Г. от с.Браница, чрез пълномощника и адв.Б. К., на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 25 500 лв., обезщетение за неимуществени вреди и сумата 671,50лв.,обезщетение за имуществени вреди, настъпили от ПТП на 11.07.2021г. и причинено от водач на застрахован при ответника по застраховката "Гражданска отговорност" лек автомобил "Тойота Ярис“, с peг.

№ *, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 07.07.2022г. до окончателното и изплащане, като исковете за неимуществени вреди за разликата над сумата 25 500лв. до предявения размер от 30 000лв. и за имуществените до размера на 790 лв. отхвърлил исковете като неоснователни.

За да приеме решението си в този смисъл, съдът, след обсъждане на доказателствената съвкупност, достигнал до извода, че за причинените на ищеца болки и страдания от нанесените му средни телесни повреди – фрактурата на дясната бедрена кост и хематом в черепната кухина с комоцио, за търпените от тази увреди болки, страдания и неудобства в период от няколко месеца - 3 месеца до отзвучаването на същите, за наличния виден цикатрикс и предстоящото оперативно лечение на същия и компрометираната походка, нуждаеща се от допълнителна рехабилитация, при отчитане и на ниската възраст на ищеца - на 6г. към датата на увреждането, същият е справедливо да бъде обезщетен със сумата от 30 000 лева. За неимуществените вреди и 790 лв. за имуществените. По направеното възражение за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД съдът приел относителен дял на съпричиняване от 15 % и след намаляване на така определеното обезщетение присъдил посочените по-горе суми.

Пред въззивнната инстанция не се спори по отношение на приетите за установени в обжалвания съдебен акт факти. Окръжният съд е изложил 3 пространни съображения при извършване на оценъчната си дейност относно събраните по делото доказателства. За да се избегне излишно повторение и при отсъствието на спорни изводи по фактите, въззивният съд като достига до същите фактически изводи при собствения анализ на доказателствата, препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт на основание чл.272 ГПК по отношение на наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователното събитие, установения с помощта на експертното заключение механизъм на произшествието.

Спорен пред настоящия съд е въпроса за размера на присъденото обезщетение, за наличието на основание за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД и по отношение относителния дял на личния принос на пострадалия.

На 11.07.2021г. ищецът е пострадал при ПТП, настъпило около 16:30 часа на път III - 536, км. 8, в отсечката между село Р. и кръстовището за село Б., област Я., като при предприемане на пресичане на пътното платно за движение ищецът е бил блъснат от водача на лек автомобил марка „Тойота", модел „Ярис" с ДК № * - Т. Д. И.. Ищецът е получил телесни увреждания счупване на тялото на бедрената кост и комоцио церебри, бил е приет за болнично лечение в МБАЛ - Ямбол, където му е била извършена операция открито наместване на фрактурата на бедрената кост с вътрешна фиксация, а една година по-късно отново е бил приет в МБАЛ „Свети Пантелеймон" АД Ямбол, в отделението по ортопедия и травматология, за отстраняване на имплантирания материал от засегнатия крайник. Ищецът е провел и рехабилитация, като при извършения личен преглед вещото лице д-р В. е констатирал пълно зарастване на бедрената кост, с изоставане във възстановяването на мускулната маса, наличен голям хипертрофичен раневи цикатрикс и нарушена походка. Въз основа на цялостната медицинска документация и личния преглед на ищеца експертът е категоричен в мнението си, че оздравителният процес по отношение на фрактурата на бедрото е протекла в стандартни срокове за групата пациенти по възраст и пол, към която спада ищецът, а черепната травма е отзвучала без проява на ранни и късни усложнения. Според вещото лице най-силни и интензивни са били болките непосредствено след счупването на бедрената кост и оперативната намеса, като в следоперативния период ищецът е приемал болкоуспокояващи.

За период от 45 дни до 2 месеца е бил на постелен режим, през който е било затруднено извършването самостоятелно на редица дейности и за ежедневните му нужди и задоволяване на жизнените потребности е било необходимо подпомагане до пълно обслужване.

При определяне на размера на конкретното обезщетение по чл.52 ЗЗД, съдът отчита следните обстоятелства, от значение за определяне на размера на паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са възприети в съдебната практика като общ комплекс, удовлетворяващ изискването за 4 справедливост: характера и степента на увреждането сочат на две средни телесни повреди, продължително лечение, свързано с хирургична намеса, продължителен възстановителен процес, с характерни болки особено в първите седмици. Страхът и безпокойството са особено травмиращи във възрастта на детето и остават трайни следи в детската психика.

Според въззивният съд обезщетение от 30 000 лв. е адекватен паричен еквивалент за преживените от ищеца болки и страдания.

По възражението за наличие на основание по чл.51, ал.2 ЗЗД.

Според ответника, принос за произшествието има и пострадалото дете, което, съобразно установеното, е пресичало в нарушение на правилата за движение. Изразява се становището, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, а приносът следва да се определи в значително повисок относителен дял.

Въззивният съд, след анализ на релевантните по въпроса обстоятелства приема, че съпричиняване по смисъла на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице, но далеч не в претендираното съотношение.

В ППВС №17/63г. т.7 е разяснено, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. За подобен извод е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина, каквато малолетният пострадал не може да носи. Обективният характер на съпричиняването е признат и в решение № 165 от 26.10.2010г. по т.д. № 93/2010г. на ВКС, ІІ т. о. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

В множество решения на ВКС, напр. по т.д. № 1879/2019г. на ВКС, ТК, т.д. № 2722 по описа за 2019г., т.дело № 3252/2015 година, т. дело № 598 по описа за 2016г. и т.д. № 1879 по описа за 2019г. е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди, определено според указаното в ППВС № 4/68г. след обсъждане на обстоятелствата на конкретния случай, се намалява съответно на приноса на пострадалия, с отчитане на размера на съпричиняването. Съдебната практика съобразява, при отчитане на относителния дял на всеки от участниците в увреждащото събитие, тежестта на противоправните прояви на всеки от тях, имащи непосредствено въздействие за възникване на увреждането и вредите.