Решение № 379 от 09.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110141933 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Д. З.” АД против Агенция “П. И.”, с която са предявени обективно кумулативно съединени иск за заплащане на застрахователно обезщетение от ПТП, за увреди по лек автомобил „Волво В 40“, рег. № СВ **** МТ в размер на 541.16 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД и иск за сумата от 147.19 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за периода 26.02.2022 г. – 09.06.2024 г., с правно основание чл.86 ЗЗД .

Ищецът „Д. З.” АД твърди, че на 19.06.2021 г. по пътя София-Самоков, срещу ресторант „С.“, е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Волво В 40“, рег. № СВ **** МТ, собственост на „М. П“ ЕООД и управлявано от В. Г., попаднало в необезопасена и несигнализирано дупка на пътното платно, довело до щети по моторното превозно средство, за което отговорността била на Агенция „П. И.”, поради бездействието й да поддържа републиканската пътна мрежа. Автомобилът към момента на процесното ПТП бил застрахован при ищеца по застраховка „Автогрижа“, полица 0320209907018310, който твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 526,16 лв. Към ответника била предявена претенция в размер на процесната сума, но плащане не постъпило. Поради това ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати изплатеното от него застрахователно обезщетение, доколкото за причинените вреди отговоря АПИ, която е в размер на 526,16 лв./с включени ликвидационни разноски/, заедно със законната лихва върху застрахователното обезщетение от датата на предявяване на иска - 10.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 147.19 лв. за периода 26.02.2022 г. – 09.06.2024 г. Претендира разноски.

1

Ответникът Агенция „П. И.”оспорва иска, с доводи, че не дължи заплащане на обезщетението. Посочва, че ищецът не е представил приложимите към сключения договор за застраховка, Общи условия. Твърди, че процесното ПТП не е било посетено от органите на реда, което в случая било задължително. Оспорва дължимостта му, като твърди, че участъкът в който е настъпило ПТП е сигнализиран и водачът е следвало да се съобрази с поставените обозначения. Посочва, че състоянието на пътя е било от внезапен характер и водачът е могъл да съобрази режима на движение с него. Твърди, съпричиняване на водача на МПС, който управлявал колата с несъобразена с пътните условия скорост. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от застрахователна полица № 0320209907018310, сключена на 28.09.2020 г., за увредения автомобил марка „Волво В 40“, рег. № СВ **** МТ, собственост на „М. П“ ЕООД, имало валидно сключен договор за имуществена застраховка „Автогрижа“ И Клауза „Пълно Каско“ с ищцовото дружество, с период на застрахователното покритие от 00.00 ч. на 02.10.2020 г. до 23.59 ч. на 01.10.2021 г. От отбелязване в застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния автомобил била 2013 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част ІІ е видно, че датата на първа регистрация на същия автомобил била 25.02.2013 г. С договора била определена застрахователна сума в размер на 11750 евро.

Съгласно раздел ІІ "Покрити застрахователни рискове" на Общите условия за застраховка "Каско на МПС" на „Д. З.” АД, застрахователят осигурявал застрахователно покритие за вреди, възникнали при застрахователни събития по рискове, конкретно уговорени от страните в застрахователния договор и изразяващи се в пълна загуба или частично увреждане на застрахованото МПС, като при рискова клауза "А" – Пълно каско, каквато била уговорена и в настоящия случай, пътнотранспортното произшествие (ПТП) било сред покритите рискове.

За настъпването на процесното застрахователно събитие, на 19.06.2021 г. водачът В.

Г. подала на 21.06.2021 г. до застрахователя искане за оценка на вреди по застраховка "Каско на МПС", по което била образувана щета № 210877005. Към уведомлението било приложено пояснение от водача.

От представена по делото регресна покана изх. № 310000772/25.01.2022 г. се установява, че ищцовото дружество претендирало от Агенция "П. И." възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в общ размер на 541.16 лева. На ответника бил предоставен 15-дневен срок от получаване на поканата да изплати сумата на застрахователя.

Видно от отбелязване в известието за доставяне, регресната покана била получена от Агенция "П. И." на 26.01.2022 г.

По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на ищеца е разпитан свидетелят В. Г., която управлявала увредения автомобил по време на настъпване на застрахователното събитие. От показанията и се установява, че процесното 2

ПТП настъпило през месец юни 2021 г., когато спукала гума по пътя между гр. София и гр.

Самоков, около район „М.“. Състоянието на пътя не било добро и попаднала в дупка на пътното платно. Нямало обозначение на препятствие, нито видяла самото препятствие.

Спукала предна дясна гума. Движела се с разрешената скорост и не бил съставен акт за настъпване на ПТП.

Обстоятелството, че свидетелят бил водач на увредения автомобил по време на инцидента не е основание само по себе си за дискредитиране на неговите показания.

Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Думите на свидетеля напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал – писмените доказателства и заключението на съдебната автотехническа експертиза. Обстоятелството, че Г. е управлявала процесния автомобил по време на настъпване на застрахователното събитие и дало възможност да придобие преки впечатления от обстоятелствата, при които настъпило същото, като съдът няма основание да смята, че при свидетеля липсват способността и желанието вярно да възприема фактите и добросъвестно да ги възпроизведе в показанията си.

Допусната е по искане на ищеца съдебна автотехническа експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че обстоятелствата и причините, при които настъпило процесното ПТП, били следните: на 19.06.2021 г., лек автомобил „Волво В 40“, рег. № СВ **** МТ се движил по пътя между гр. София и гр.

Самоков и срещу ресторант „С.“, водачът преминал през дупка на платното за движение, в следствие на което на автомобила били нанесени увреждания – предна дясна гума и предна дясна джанта. От така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в декларацията на водача видими увреждания, се налагал изводът, че щетите по процесния лек автомобил се намирали в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 19.06.2021 г. произшествие на пътя между гр. София и гр. Самоков.

Вещото лице изчислило, че стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие, възлизала на 500.45 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени, гласни доказателства и изслушаната съдебно автотехническа експертиза, които като еднозначни и непротиворечиви, кредитира изцяло.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

3

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:

Нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди на застрахованото имущество, това, което е платил на застрахования.

Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице – възложител дължи на застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка "Каско" на процесния автомобил; настъпване на застрахователно събитие – ПТП в срока на застрахователно покритие; вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования при ищеца автомобил и причинно-следствената връзка между застрахователното събитие и причинените вреди; предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно: противоправното поведение (действие или бездействие) на служители на ответника или на лица, които същият е натоварил с поддръжката на пътя, причинени при или по повод изпълнението на възложената работа вреди на застрахования, причинно-следствената връзка между противоправното поведение на виновните лица и причинените вреди; и плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка "Каско" за процесния автомобил между неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП – 19.06.2021 г. Приложената към исковата молба полица съдържа всички изискуеми реквизити.

Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. От представените по делото застрахователна полица № 0320209907018310, сключена на 28.09.2020 г. и Общи условия за застраховка "Каско на МПС" е видно, че пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. В тази насока няма направени възражения от страна на ответника.

Липсват данни да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не изплаща обезщетение. Следователно, процесното ПТП представлява покрит риск по имуществената застраховка "Каско" на МПС.

Не се спори по делото, че по процесната щета ищецът заплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в общ размер на 526.16 лева, за което обстоятелство е представен и платежно нареждане.

4

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха установени и елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на ответника.

От заключението на съдебната автотехническа експертиза и от показанията на свидеделя Г. беше установен механизмът на настъпване на произшествието – внезапно преминаване на застрахования при ищцовото дружество автомобил през необозначена и несигнализирана дупка на платното за движение, при което били нанесени увреждания по автомобила.

Неоснователни са възраженията, направени в отговора на исковата молба, че механизмът на настъпване на процесното ПТП, включително наличието на препятствие на пътното платно, не били установени, доколкото не бил представен протокол за ПТП, съставен от компетентен държавен орган.