Определение № 159 от 17.01.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1/2025
- Вид
- Определение № 159
- Подписан
- 17.01.2025
- В сила
- 17.01.2025
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99 ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал.2, т.5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 159 гр. Пловдив, 17.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20255300500001 по описа за 2025 година
Обжалвано е разпореждане №31672/12.11.2024г. на Пловдивския районен съд, ХХ - т и гр. с. постановено по ч. гр. д. №18266/24г., с което се отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 против С. Д. Г., ЕГН **********.
Частният жалбоподател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление **** моли съда да отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в жалбата и се постанови издаването на заповед за изпълнение относно всички вземания претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
За да остави без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение районният съд е приел, че представения договор за заем недействителен съгласно нормата на чл. 22 от ЗПК, като е отказал да издаде заповед само за главницата, тъй като заявителят е отказал да посочи кои вземания са частично погасени.
Този извод на районния съд е правилен.
Процесните суми се претендират на основание договор за кредит сключен на 30.12.2021г. между „Аксес Файненс“ ООД в качеството му на кредитодател и С. Д. Г. като кредитополучател, с предмет предоставяне на револвиращ кредит в максимален размер на 400 лева, който да се ползва и върне съгласно условията на договора.
В чл.4, ал.1, т.4 от договора е посочено, че годишния процент на разходите е 18.95%, като в същата точка са посочени и конкретните допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В тях обаче не е посочена предвидената в чл. 20 неустойка, която 1 не е взета предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Ето защо неустойката е разход по кредита и следва да бъде включена в ГПР.
По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи, а това е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По този начин се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези допълнителни плащания следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер не е ясно дали би надхвърлил допустимия от закона размер.
Поради това се налага извод за обоснована вероятност сключения договор за кредит да съдържа неравноправни клаузи.
В чл.15 от договора е предвидено представяне на допълнително обезпечение поръчител в тридневен срок от сключване на договора, което сочи към обоснована вероятност така уговорената клауза да е неравноправна на като противоречаща на нормата на чл. 143, ал.2, т.5 от ЗЗП във връзка с чл. 22 от ЗПК, което е основание да се откаже издавеното на заповед за изпълнение.
Освен изложеното дотук следва да се съобрази даденото задължително разрешение в т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.д. № 4/2013г., според което настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя с документ по чл. 417 от ГПК, като в случай че частното правоприемство се основава на договор за цесия /какъвто е настоящия /, то на общо основание трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, за да има то / прехвърлянето / действие по отношение на него – чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. В случая със заявлението договорът за цесия не е представен, липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Посочените документи следваше да бъдат представени по делото и на основание чл.410, ал.3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с потребител.
Ето защо липсват доказателства относно това, заявителят да има качеството на кредитор, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.
При тези данни приложима е разпоредбата на чл.23 ЗПК, според която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая обаче от страна на заявителя, след оставяне на заявлението без движение, не са изложени обстоятелства погасявани ли са от страна на кредитополучателя суми по 2 договора за кредит и ако са погасявани – за погасяване на какви по вид задължения по договора са отнесени тези суми и в какъв размер, поради което съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в неговата цялост.
Неоснователно е възражението в частната жалба, че заповедният съд няма задължение да следи за наличието на всички възможни основания за нищожност/недействителност на договора, тъй като районният съд е констатирал неравноправни клаузи, за които следи служебно предвид разпоредбите на чл.7, ал.3 във връзка с 411, ал.2 т.3 от ГПК.
Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК районният съд е постановил правилно разпореждане, а частната жалба против него е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 1/02.01.2025г. по регистратурата на Пловдивския окръжен съд подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 2036700940 със седалище и адрес на управление **** против разпореждане №31672/12.11.2024г. на Пловдивския районен съд, ХХ-ти гр. с. постановено по ч. гр. д.
№18266/24г., с което се отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 против С. Д.
Г., ЕГН **********.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3