Определение № 10086 от 10.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10086 гр. София, 10.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно частно гражданско дело № 20261100504586 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Е. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. София, ул. „********, първи надпартерен етаж, офис 1, чрез адв.

В.Б., депозирана срещу определение № 8690/04.03.2026 г., по гр. дело № 20241110164018/2024 г. на СРС, 39 състав, с което без уважение е оставена молбата му за изменение на решение № 19392/28.10.2025 г., в частта за разноските, като „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, бъде осъдено да заплати на ищеца пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение от 1800 лева.

В жалбата се излагат съображения относно неправилността на обжалвания акт с довод, че определеното възнаграждение не съобтветствало на факта, че в производството били предявени три иска и за всеки от тях се дължало адвокатско възнаграждение, което съгласно Наредба № 1 на ВАС би възлязло н асумата 1800 лева.

Ответникът по частната жалба – „Креди Йес“ ООД , я счита за неоснователна, като твърди, че разноските не трябвало да се превръщат в средство за неоснователно обогатяване на едната страна в процеса спрямо другата. Исковете, предмет на производството били с изключително ниска правна и фактическа сложност, фактите не били спорни и било проведено само едно съдебно заседание, поради което определеното възнаграждение от 500 лева напълно съответствало на извършената от процесуалния представител работа.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и прецени представените доказателства, намира следното:

С решение № 19392/28.10.2025 г., постановено по гр. д. № 64018/2024 г. за нищожен по предявения от А. Е. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. София, ул. „********, първи надпартерен етаж, офис 1, чрез адв. В.Б.

1 срещу „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е прогласен договор за потребителски кредит № 894314 от 20.12.2019 г., сключен между А. Е. Я. и „Креди Йес“ ООД, поради противоречието му със закона, като дружеството е осъдено на основание чл.

55, ал.1, предл.1 ЗЗД, да заплати на ищеца сумата от 100.18 лв., представляваща възнаградителна лихва, начислена по договор за потребителски кредит № 894314 от 20.12.2019 г. за периода от 20.01.2020 г. до 21.06.2021 г., както и сумата в размер на 239.82 лв., представляваща неустойка за непредоставено обезпечение на основание чл. 6 във връзка с чл. 8 от договор за потребителски кредит № 894314 от 20.12.2019 г., за периода от 20.01.2020 г. до 21.06.2021 г., както и сума в размер на 550 лв., представляваща разноски, от които 50 лева – внесена държавна такса и 500 лева – адвокатско възнаграждение, при заплатено такова от 1800 лева.

Недоволен от намаляване на адвокатско възнаграждение, ищецът депозирал молба по чл. 248 ГПК за ревизиране на размера му до действително заплатения такъв от 1800 лева. Съдът с обжалваното в настоящото производство определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, оставил молбата без уважение.

Подадената частна жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Спорният в производството въпрос е дали размерът на определеното и намалено в полза на ищеца адвокатско възнаграждение от 500 лева е съответен на правната и фактическа сложност на спора, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК.

Отговорността за разноски е правоотношение между главните страни в гражданския процес, със съдържание задължението на страната, неоснователно предизвикала правен спор да възстанови разходите, които насрещната страна е направила за защита в проведено гражданско производство.

За провеждане на съдебно производство за защита на субективни материални права, страната има право да ползва квалифицирана помощ от адвокат, на когото принципно се дължи заплащане на възнаграждение.

Сторените разноски, включително тези, представляващи това адвокатско подлежат на репариране на страната, в полза на която е разрешен правният спор, в случая предявените искове са уважени изцяло. Насрещната страна разполага с възможността да иска ревизиране размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, ако същият не съответства на правната и фактическа сложност на спора, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съгласно мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, с приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. С чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, 2 дължимо като разноски, съответно липсата на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК законът приравнява на признание от длъжника, че платеното от насрещната страна е еквивалентно на труда на адвоката. В случая ответникът е възразил за прекомерност и съчъд е счел възражението за основателно.

При преценката основателността на възражение за прекомерност съдът е длъжен да установи обективните предели (границите) на гражданската отговорност на страната, която законът задължава да репарира направените от насрещната страна по делото разноски. Съдът привежда дължимото (заплатеното възнаграждение) в съответствие с тези предели. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги установяват и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Касае се до процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка за прекомерност, след като е сезиран от страната за това и съответно да намали дължимото като разноски адвокатско възнаграждение до размера, който би съответствал на тази сложност. Адвокатското възнаграждение трябва да е справедливо и обосновано и само в правомощието на съда е да прецени дали съобразно данните по делото уговореният размер е прекомерен и до какъв размер следва да се намали.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, без да е обвързан от определен минимален размер, с оглед постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, в което СЕС е констатирал, че установените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения нарушават установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана за ограничаване на конкуренцията, като разпоредбите на чл.

36, ал. 2 ЗА вр. Наредба № 1/2004 г. не би могло да се счете, че са приети в изпълнение и насочени към постигането на легитимна цел. Тази преценка съгласно решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 на СЕС беше предоставена на националния съд, докато решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 приема, че предвиждането на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява нарушение на общностното право, което не може да бъде оправдано от постигане на някакви легитимни цели и затова уредбата, с която тези минимални размери са въведени, не следва да се прилага от националния съд.

В случая ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева, който е прекомерен – делото има за предмет обусловени осъдителни искове от установителен такъв, разгледано е в едно съдебно заседание, при 3 събрани писмени доказателства, без някакви определени процесуални усложнения. По този тип спорове е формирана константна съдебна практика, затова и правната и фактическа сложност на спора е изключително ниска, а това означава, че тези негови характеристики следва да се отразят и на размера на дължимото на адвоката, предоставил правната помощ, възнаграждение.

В обобщение - произнасянето на районния съд по молбата с правна квалификация чл. 248 ГПК, не се налага да бъде ревизирано, тъй като в правилно приложение на закона присъденото в тежест на „Креди Йес“ ООД адвокатско възнаграждение в размер на сума 500 лева, не е увеличено.

При тези мотиви Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. № 58923/30.04.2026 г., подадена от А. Е. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. София, ул.

„********, първи надпартерен етаж, офис 1, чрез адв. В.Б., депозирана срещу определение № 8690/04.03.2026 г., по гр. дело № 20241110164018/2024 г. на СРС, 39 състав, с което без уважение е оставена молбата му за изменение на решение № 19392/28.10.2025 г., в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4