Решение № 1986 от 12.06.2024, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1986

Велико Търново, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - V състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА

При секретар С. А. и с участието на прокурора ВЕСЕЛА ДИМИТРОВА КЪРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА административно дело № 20247060700114 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл.285 и сл. от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба (наименована жалба) от И. В. Г., понастоящем в ОЗ Ловеч, поправена с искова молба вх. №1094/08.03.2024г. от служебно назначения адвокат Г. Г. от ВТАК, срещу ГД „Изпълнение на наказанията“, гр.София, с искане за присъждане на обезщетение в размер [рег. номер]. за претърпени неимуществени вреди вследствие на действия или бездействия на администрацията в Следствения арест в гр. Велико Търново при ОС“ИН“, териториална структура на ГД“ИН“, за периода от 99 дни (считано от 23.01.2023г.), ведно с мораторната лихва от датата на отвеждането му от ареста - В. Търново до датата на подаване на исковата молба.

В исковата молба се твърди, че във връзка с наложена му мярка за неотклонение пребивавал в следствения арест в гр. Велико Търново, където бил подложен на унизително отношение, пребивавал в нечовешки условия, като превишават целите на изтърпяване на наказанието, изразяващи се липса на пряка слънчева светлина и чист въздух; пребивавал в килията с трима души на малка площ; мизерни стени и в дупки, както и мръсни баня и тоалетна ; липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; наличие на дървеници в килиите, които хапели денонощно; липса на престой на открито. Твърди се, че това е рефлектирало негативно върху човешкото му достойнство. В открито заседание, ищецът лично и чрез служебния адвокат, поддържа иска и моли съда да уважи претенцията за неимуществени вреди в претендирания размер. Разпределението на сумата [рег. номер]. по основания е както следва: липса на пряка слънчева светлина – 100лв., липса на чист въздух – 100лв.; пребиваване на трима души в килия на малка площ със стени мизерни и в дупки – 500лв.; тоалетните и бани в коридора и трябвало да чука, за да отиде, под всякаква критика мизерни и миришещи ужасно – 600лв.; наличие в килиите на дървеници, които хапели денонощно – 600лв.; липса на престой на открито – 100лв. Моли се за уважаване на исковата претенция.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, в писмен отговор и чрез процесуален представител в съдебно заседание, оспорва изцяло предявеният иск като неосновател и недоказан. Подробни съображения за това си становище излага в пледоарията си по делото и в представените писмени бележки, като намира, че липсват доказателства за ангажиране на отговорност по чл. 284 от ЗИНЗС. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВТОП дава заключение за частична основателност на исковата претенция, като според него безспорно са налице неудобство и негативни преживявания у ищеца, свързани с престоя му в ареста. Счита че претендираният размер на обезщетението е прекомерен, имайки предвид и обстоятелството, че справката от ГДИН показва престой при тези условия от 40 дни, при което предлага определяне на обезщетение в по-нисък размер.

След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

И. В. Г. е задържан в следствения арест в гр. Велико Търново на 23.01.2023г. за изпълнение на наложена му мярка „задържане под стража“ като обвиняем по ДП №ЗМ-814/2022г. по описа на РУ на МВР – Велико Търново. Поради надвишен капацитет на задържани лице на 10.04.2023г. е приведен от ареста в гр.Велико Търново в ареста в гр. Разград. На 08.06.2023г. обвиняемият И. В. Г. е върнат отново в следствения арест в гр. Велико Търново за провеждане на процесуално-следствени действия по ДП и на същия ден е върнат обратно към ареста в гр. Разград. На 03.08.2023г. отново е върнат в ареста в гр. Велико Търново до 11.08.2023г., когато е върнат в ареста в гр. Разград. На 27.09.2023г. е приведен от ареста в гр. Разград в затвора – гр. Ловеч за изтърпяване на наложеното му наказание

Според представеното писмо на Началник ОС „ИН“ – гр. В. Търново с вх. №1494/03.04.2024г. /л.46 от делото/ при пребиваването му в ареста в гр.Велико Търново в периода от 23.01.2023г. до 10.04.2023г. ищецът И. В. Г. е бил настанен в спално помещение № 5 (от 23.01.2023г. до 06.04.2023г. с още две лица като в някои дни са били дори общо 4 човека в помещението) и в спално помещение № 6 (от 06.04.2023г. до 10.04.2023г.) с още едно лице. На 08.06.2023г. е пребивавал в спално помещение № 5, а от 03.08.2023г. до 11.08.2023г. е пребивавал в спално помещение № 6 с още две лица.

Според представената Справка рег. №1688/27.05.2024г. на Началник на сектор „Арести“ в ОС „ИН“ – Велико Търново /л. 91 от делото/ общата продължителност на пребиваване на обвиняемият И. В. Г. в Следствения арест в гр.Велико Търново е била 88 дни, от които 40 дни е бил в килия с повече от едно лице.

В писмото на Началника ОС „ИН“ – гр. В. Търново от 03.04.2024г. се посочва, че арестът в гр. Велико Търново е в експлоатация от 1982 г. и е в района на правораздаване на четири съдилища и всички задържани по досъдебни и съдебни производство се настаняват в него. Поради закриване на ареста в гр. Габрово през юни 2021г., понастоящем в ареста във В. Търново се настаняват и задържаните по производства пред съдилищата от Габровския съдебен район.

В писмото се посочва още, че според изискванията към момента на въвеждането му в експлоатация, килиите са без външни прозорци, осветлението се осигурява от луминисцентни лампи, а пряк достъп до дневна светлина и свеж въздух – от прозорците в арестния коридор чрез отваряне на плътните врати на килиите. Арестните помещения са с площ от 8 кв. м., стените са с грапава мазилка, която се освежава ежегодно. Помещенията са оборудвани с по две вишки с по две легла, масичка, две столчета и шкаф. Леглата са стандартни единични, а дюшеците са като във всички места за лишаване от свобода. Масичката и столчетата са закрепени към стената и пода, а шкафът е пластмасов с чекмеджета за съхранение на личните вещи на задържаните. В спалните помещения няма санитарен възел, а арестът разполага с общ санитарен възел с течаща вода, хигиенизиран и дезинфекциран по три пъти на ден с оглед големия поток от лица, които се задържат, преминават през ареста за явяване по дела и т.н. Медицинският специалист на ареста следял за хигиената там, като нямало констатации за лоша хигиена в санитарния възел, в т.ч лоша миризма. Извеждането до санитарния възел се извършва покилийно по всяко време на денонощието, включително и на ищеца. Евентуално забавяне на извеждането на задържан можело да се случи, когато имало много изведени задържани в арестния коридор. Мястото за престой на свеж въздух се намирало на четвъртия етаж в ареста и представлява помещение с два прозореца с решетки за проветрение и достъп до естествена светлина, където задържаните се раздвижват и разхождат по график по един час в рамките на работния ден. Помещението се хигиенизира и дезинфекцира ежедневно. Дезинсекция в ареста се извършва съгласно договор от оторизирана фирма по график, утвърден от Главния директор и извънредно, при възникнала необходимост. На ищеца са били извършвани редовни медицински прегледи, при което основните оплаквания са за безсъние и остър катар, без да има регистрирани ухапвания от дървеници. От самия ищец не са постъпвали жалби до началника на ареста за психологически стрес, срив на психическото състояние и т.н.

В хода на съдебното производство са представени писмени доказателства от които се установява пребиваването на ищеца в ареста гр.Велико Търново, в т.ч. ксерокопие на извадки от дневник за разпределение на задържаните лица по килии; Представени са още справка за извършени медицински прегледи на И. В. Г., заверени ксерокопия на извадки от книга за дератизация и дезинфекция в „Арест“ –гр. В. Търново, медицински журнал и справка с рег. №1689/27.05.204г. за извършени медицински прегледи на Г. в ареста в гр. В. Търново.

Като свидетели са разпитани лицата Б. Т. К. – близък приятел на ищеца, и Д. Д. П. - Г. надзирател в ареста във Велико Търново към Районна служба „Изпълнение на наказанията“- Велико Търново.

В своите показания св. К. посочва, че се познава с И. Г. от около 3-4 години, като настоящата съпруга на ищеца ги е запознала. Твърди, че след като бил задържан по повдигнатото му обвинение, поддържал контакт с него като му ходил на свиждане и се чували по телефона. Знаел, че взема пари от други задържани, за да си купи фонокарта и така си правели услуги. Твърди, че свижданията били кратки, както и обажданията с карта, защото били скъпи. Според показанията на св.К. ищецът му е споделял за лошите условия в ареста, но не бил конкретизирал дали са хигиенни или други. Споделял е, че не е извеждан достатъчно, трябвало да настоява да бъде пуснат до тоалетна, а в килиите имало хлебарки. Свидетелят посочва, че не е виждал следи по ищеца от ухапвания от бълхи и не е забелязвал да се чеше при свижданията, които протичали като задържаният бил в клетката, през стъкло, и по този начин имал възможност да наблюдава движенията и реакциите му отблизо. Всяко свиждане протичало много емоционално, тъй като свидетелят ходел със съпругата на ищеца и детенцето, за което се грижел Г.. Свидетелят отбелязва, че на свижданията, на които е присъствал, ищеца винаги е плакал, не знаел каква е била причината, но по принцип бил много емоционален човек. Знаел за повечето хора в килиите и че постоянно са местили ищеца Г. в друга килия поради това, че „недоволствал от условията“, но не знае дали е бил доволен от преместването. Не си спомня да ищецът да се е оплаквал от искана медицинска помощ, която му е отказвана. При свижданията му носили различни неща – дрехи, кърпи, храна, цигари, които са разрешени, задължително и пари. Когато са носили неразрешени вещи, са ги връщали, например, повече от позволеното за цигари.

Вторият разпитан по делото свидетел Д. П. – надзирател в Следствения арест – В. Търново, посочва, че познава ищеца Г. в качеството му на задържано лице в ареста и дава информация относно условията за живот в килиите, за здравното обслужване в ареста и почистването. Според показанията на този свидетел при пребиваването си в ареста в гр. В. Търново, Г. многократно е искал да бъде включен в почистването (имало лица, които доброволно извършвали дейности по почистването на общите помещения в ареста), за да бъде извеждан по - често и по-бързо да минавало времето му през деня, но това ставало след одобрение на началника на ОС, респективно - началника на сектор „Арести“, и когато не бил одобрен за чистач, ищецът се сърдел. Посочва, че е имало период, през който при надвишен капацитет в ареста /22 човека капацитет/, след предложение до наблюдаващия прокурор и по желание на И. Г., последният бил изпращан в ареста в гр. Разград, където условията били по – добри /капацитетът бил 44 човека, килиите са два пъти по - големи от тези в ареста в гр. В. Търново, имало тоалетна и баня/. Отбелязва, че капацитетът на Великотърновския арест се надвишава, тъй като от средата на 2021 година бил затворен Габровският арест и арестантите се пренасочвали към В. Търново. При вземане на мярката вече пишели предложение за преместване, когато капацитета е превишен – чл. 241, ал. 4 от ЗИНС. Свидетел не бил присъствал на свижданията на ищеца, но не е забелязал да е бил толкова разстроен и да е плакал. Разговаряли са с него често предвид неговите желания и изисквания, но не се е разплаквал по какъвто е да е повод. Свидетелят заявява, че задържаните лица при всяко едно почукване се извеждали по килийно или по спални помещения, както са разпределени – до тоалетната до мокрото помещение, което били две тоалетни с един писоар и баня. Категорично заявява, че не се е случвало да се отказва такова извеждане. По отношение на другите права имало заповед за вътрешния ред, която била конкретно за тяхното териториално звено и се спазвала стриктно. Твърди, че при отказ на задържаното лице да излезе се попълвала декларация.

Разпечатката съдържа 23 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb198d03-d993-4476-b57b-798f3d901830