Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 86 от 08.06.2023, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно гражданско дело 100/2023
Вид
Решение № 86
Подписан
08.06.2023
В сила
08.06.2023
Състав
Анелия Маринова Йорданова, Светлана Кънчева Чолакова, Атанас Дечков Христов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Разград, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20233300500100 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от инж. В. Х. Н. – *** на *ПГССХВТ „Ангел Кънчев“ гр. Разград чрез пълномощник против Решение № 117/ 28. 02. 2023 г. по гр. д. № 1896/ 22 г. по описа на Районен съд Разград, с което е отменена Заповед № РД 140-140/ 18. 10. 2022 г. на *** на ПГССХВТ „Ангел Кънчев гр. Разград, с която е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ на В. С. С., като незаконосъобразна. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства. Жалбоподателят моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

Въззиваемата страна В. С. С. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.

Оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени в нея съображения.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети 1 за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът е работил при ответника въз основа на сключен между тях Трудов договор № ***/*** г., като според Допълнително споразумение №******* г. е заемал длъжността „***“. Със заповед №140-140/18.10.2022г. на ищеца е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че в периода юли-август 2022 г. /на дати,съгласно приложение,неразделна част от заповедта, произволно и в различни часове от денонощието е предавал и снемал от охрана част от територията на гимназията, с което не е изпълнил задълженията си като „***“ вменени му с длъжностната характеристика и по точно т.2.2. -нарушение по чл.187 т.3 пр.1 КТ. Справка за дните и часовете, в които е обектът е издаван и снеман от охрана е представена по делото. Ответникът твърди, че само ищецът е имал достъп и бил обучен за работа с техниката за видеонблюдение. С писмо, връчено на ищеца на 27.09.2022 г. същият е поканен от ***а на ответното училище до края на същия ден да даде обяснения по каква причина се е налагало предаване и снемане на охраната неколкократно на ден,вкл. и през почивнит едни? По каква причина има дни без е осигурена охрана? В писмени обяснения /л.23/ ищецът е посочил, че не е запознат със заповедта, с която е определен като служител, отговарящ за видеонаблюдението и режима за предаване и снемане на обекти,охранявани от СОТ, че няма определен режим с часове за приемане и освобождаване на обектите от охрана, като е изложил канкретни доводи за ранното снемане и късното предаване на обекта, както и относно почивните дни.

По делото са представени две длъжностни характеристики – едната представена от ищеца /л.6/ и една представена от ответника /л.24/. И двете характеристики се състоят от две страници, като на първата страница на позиция „Утвърждавам“ е положен подписа на ***а на училището инж. В. Н., а втората страница носи имената и подписа на ищеца В. С.. И в двете характеристики е посочено, че са връчени на 20. 05. 2020 г. Различават се по съдържанието на т.2.2. В представената от ищеца е посочено, че му се вменява задължение да организира и контролира снабдяването на училището с необходимата организационна техника и материали. В представената от ответника, това задължение е вменено с т.2.3, а т.2.2 задължава ищеца да организира и контролира охранителния режим и видеонаблюдението на гимназията и стопанския двор. Първата страница на тази характеристика завършва с т.8 и на следващата страница продължава с т. 9, докато представената от ищеца първа страница завършва с т. 9 и на следващата страница продължава с т. 10. Представени са от ответника Заповеди №№ РД 541-541/ 04. 05. 2022 г. и 659-659/ 06. 06. 2022 г. на ***а на училището, според които ищецът е определен за лице, което да наблюдава паралелно с видеозаписването изпитните зали и коридорите, чрез видеокамерите по време на ДЗИ за учебната 2021/ 2022 година на 18. 05. и на 14. 06., на 16.

06. 2022 г.

2

По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.

При тези данни, въззивната инстанция приема, че жалбата е неоснователна. От събраните по делото писмени доказателства не се установява ищецът да е извършил виновно нарушение на вменени му трудови задължения, свързани с организиране и контролиране на охранителния режим и видеонаблюдението на гимназията и стопанския двор в периода юли-август 2022 г., предмет на заповедта за дисциплинарно наказание. Съдът приема, че с длъжностната характеристика за длъжността, заемана от ищеца не му е възложеното задължение с т. 2. 2 да организира и контролира охранителния режим и видеонаблюдението на гимназията и стопанския двор. И двете представени по делото длъжностни характеристики явно са автентични, тъй като носят подписите на представляващия ответника *** на училището и на ищеца. Двете са издадени и подписани на една и съща дата – 20. 05. 2020 г., но ответникът, който носи доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства на какво основание страните са подписали различните длъжностни характеристики, в каква последователност са съставени и подписани и на какво основание длъжностната характеристика, представена от ищеца му е връчена. След като на ищеца е връчена длъжностната характеристика, с която в т. 2.2 му се вменява задължение, което е различно от това, което твърди ответника - да организира и контролира охранителния режим и видеонаблюдението на гимназията и стопанския двор, съдът приема при липсата на други данни, че същата е породила правни последици. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ако на ищеца е било възложено с длъжностната характеристика задължението да организира и контролира охранителния режим и видеонаблюдение и той е бил лицето с достъп до техниката за видеонаблюдение, няма основание ответникът да издаде изрична заповед, с която да определи ищеца за лице, което да наблюдава паралелно с видеозаписването изпитните зали и коридорите, чрез видеокамерите по време на ДЗИ. Такива заповеди са издадени - №№ РД 541-541/ 04. 05. 2022 г. и 659-659/ 06. 06. 2022 г. на ***а на училището, от което може да се направи извод, че е действала и породила правни последици длъжностната характеристика, връчена и представена от ищеца по делото, която не съдържа задължението по т. 2. 2 от характеристиката, представена от ответника.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на доказателствата, което според въззивника е довело районния съд до неправилен извод, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички изложени доводи, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК 3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 117/ 28. 02. 2023 г. по гр. д. № 1896/ 22 г. по описа на РС Разград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4