Решение № 4508 от 10.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4508 гр. Пловдив, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330100190 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, против Ж. Г. Ж., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът, като собственик на имот, находящ се в ***************, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва.

С оглед сключения при общи условия договор за покупко-продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, а търговецът извършващ дялово разпределение, е разпределил топлинна енергия, за отопление на имота, за БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и услуга за разпределение, на обща стойност 1560.99 лева, през периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., която същият не заплатил. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 117.08 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.07.2021 г. 08.11.2022г.

Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 16169/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХІІ гр. състав, била издадена заповед по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно със законна лихва от дата на депозиране на заявлението – 09.11.2022 г. и разноски.

Срещу заповедта постъпило в срок възражение, поради което за ищеца се породил 1 правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението - 09.11.2022 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и за настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, не е депозирал отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание, проведено на 10.10.2023 г., ответникът Ж. Г. Ж., заявява, че не оспорва задълженията, които се претендират от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, а именно: 1560.99 лева, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., както и обезщетение за забава за плащане за периода от 02.07.2021 г. до 08.11.2022 г. в размер на 117.08 лева за имот, находящ се в ***************.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 16169/2022 г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7963 от 10.11.2022 г. срещу ответника за следните суми за начислена топлинна енергия: 1560.99 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ***************, с ИТН *********, за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., както и сумата от 117.08 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 02.07.2021 г. до 08.11.2022 г., ведно със законна лихва от 09.11.2022 г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане. Срещу заповедта е постъпило в срок възражение, поради което и съдът е дал указания за предявяването на установителните искове. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Ето защо, съдът приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът приема следното:

Страните по делото не спорят, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени за безспорни обстоятелствата, че ответникът Ж. Г. Ж. е собственик на имот, находящ се в ***************, както и, че дължи на ищеца: сумата от 1560.99 лева главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., както и обезщетение за забава за плащане за периода от 02.07.2021 г. до 08.11.2022 г. /виж протоколно определение от о.с.з. от 10.10.2023 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛОВДИВ“ ЕАД на потребители в гр. Пловдив, публикувани в местен ежедневник - вестник „Марица“ - Пловдив от 24.12.2007 г. и в национален всекидневник – вестник „Новинар“ от 27.12.2007 г. В чл. 3, ал. 1 от Общите условия като купувач и потребител на топлинна енергия за битови нужди е определено физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в топлоснабдена сграда.

От приетия по делото като писмено доказателство – Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *************** г. на **** при ПРС, вписан под акт *************** г. на Службата по вписванията – Пловдив, се установява, че Ж. Г. Ж. е собственик на апартамент ***************

Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в 2 ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ , според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в Общите условия на дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.

Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.

Поради изложеното съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

По делото е представен препис – извлечение от сметка на ответника за процесния период, както и фактури, в които е отразено, че задълженията са са за БГВ, сградна инсталация, отопление и услуга разпределение /л.5-6/, както и, че същите са в размер на 1560.99 лева– главница за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., както и обезщетение за забава в размер на 117.08 лева за периода от 02.07.2021 г. – 08.11.2022 г.

В чл. 31 от Общите условия е предвидено, че продавачът издава фактури, съдържащи информация за консумираната топлинна енергия за всеки отделен имот, цена на услугата дялово разпределение, цена за енергия, общата дължима сума и дължимия данък добавена стойност. Фактурата се изпраща на всеки абонат ежемесечно. Съгласно чл. 34 ал.1 от Общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и за услугата дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. В чл. 34, ал. 2 от Общите условия е предвидено, че потребителят – купувач на ТЕ следва да заплаща дължимата сума от изравнителните сметки в тридесетдневен срок след издаване на дебитно известие. Съгласно чл. 35 от Общите условия при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна енергия.

По делото не се твърди, а и не са представени доказателства, че претендираната сума за главница в размер на 1560.99 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ***************, за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., както и сумата от 117.08 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 02.07.2021 г. до 08.11.2022 г., са заплатени.

Изложеното дотук налага извод за основателност на предявените от ищеца искове за установяване дължимост на сумите по издадената в негова полза заповед за изпълнениеглавница и лихви в заявените размери. Върху главницата се дължи и законната лихва, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК от датата на подаване на заявлението - 09.11.2022 г. до окончателното й заплащане.

Ето защо предявените искове следва да се уважат, като основателни и доказани.

Относно разноските:

Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, 3 предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.

В заповедното и в исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в общ размер 112.44 лева, която следва да се присъди изцяло в тежест на ответника. Освен това, ищецът в заповедното производство е претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер от 50 лева, както и в настоящото исково производство претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Понастоящем е в сила изменената разпоредба на чл.

78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.), според която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение присъждането на разноските от исковия съд, който определя и разноските, дължими на страната за заповедното производство, без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в това отношение. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото – от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа.

Предвид изложеното, съдът като съобрази, че от една страна - делото е с малък материален интерес, за вземания, произтичащи от потребителски договор. От друга страна, извършената от юрисконсулта работа в заповедното производство се състои в попълване на кратко бланково заявление, съответно искова молба, по множество еднотипни заповедни и искови производства. Освен това настоящото дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност. Ето защо, съдът намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 50 лева за заповедното производство и в размер 100 лева – за исковото производство, общо 150 лева.