Определение № 218 от 18.08.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218 гр. Варна, 18.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Десислава Ст. Сапунджиева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600275 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на чл.72 от НПК във вр. с чл.389-403 от ГПК.

Образувано е по жалба на Й. Ж. Р. срещу определение №167/09.03.2023г. по ЧНД№293/2023г. на Окръжен съд гр.Варна.

С атакуваното определение първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на бъдещи граждански искове за причинени неимуществени вреди на Й.И. и И.И., като наследници на пострадалата В.В., във връзка с водено ДП№19/2023г. по описа на Пето РУ на МВР Варна срещу И.И.П. за извършено престъпление по чл.115, като е наложил обезпечителна мярка „ЗАПОР“ върху всички банкови сметки на И.П. и „ВЪЗБРАНА“ върху недвижими имоти,негова собственост.

В жалбата се твърди, че част от недвижимите имоти, по отношение на които е допусната възбрана, са собственост на жалбоподателя, а други-на трети лица, поради което се иска отмяна на допуснато обезпечение по отношение на същите. Представят се писмени доказателства за собствеността на недвижимите имоти.

Постъпило е становище от процесуалния представител на наследниците на пострадалата Вълчева за нелегитимна страна и неоснователност на искането.

Варненският апелативен съд, след като прецени събраните по делото 1 доказателства, както и доводите на жалбоподателя изложени в частната жалба, намира същата за подадена в срок, а преценена по същество – частично основателна.

Преди да разгледа жалбата по същество, съдът следва да изложи мотиви досежно процесуалната легитимация на жалбоподателя.

Съгласно т.5 на ТР№2/11.10.2012г. на ОСНК на ВКС, определенията, постановени от първоинстанционните съдилища по реда на чл.72,ал.1 от НПК подлежат на обжалване по реда и в сроковете по ГПК, като основанието за образуване на въззивното производство е чл.72 от НПК във вр. с чл.389-403 от ГПК. Цитираната практика на ВКС, макар и постановена във връзка с противоречивата практика по приложението на чл. 72 от НПК – мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането в полза на държавата, безспорно е относима и към обезпечаване на гражданския иск.

Съгласно разясненията по т.6 от ТР №6/14.03.2014г. на ОСГТК на ВКС, процесуално легитимирани да обжалват определението за допускане на обезпечение на иска са ищецът, при отказ да се допусне обезпечение, ответникът и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допусната обезпечителна мярка.

Видно от изложеното в жалбата, Й. Р. твърди, че е собственик на част от възбранените имоти, а по отношение на други е налице право на собственост на трети лица. Водим от изложените задължителни указания в ТР, настоящия състав намира, че жалбоподателя е процесуално легитимиран да обжалва определението, с което е допуснато обезпечение САМО ПО ОТНОШЕНИЕ на имотите, за които се твърди, че са собственост/съсобственост на Й. Р..

С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на бъдещ граждански иск за причинени неимуществени вреди на Й.И. и И.И., като наследници на пострадалата В.В., във връзка с водено ДП№19/2023г. по описа на Пето РУ на МВР Варна срещу И.И.П. за извършено престъпление по чл.115, като е наложил обезпечителна мярка „ЗАПОР“ върху всички банкови сметки на И.П. и „ВЪЗБРАНА“ върху недвижими имоти,негова собственост.

Предявеното искане от пострадалите лица има своето правно основание в разпоредбата на чл.73, ал.2 от НПК, вр. чл.391, ал.1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.391, ал. 1 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако: 1. искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или 2. бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл.180 и 181 от Закона за задълженията и договорите . За да е основателна молбата за допускане на обезпечение, в тежест на молителя е да докаже допустимостта и вероятната основателност на предявения иск, обезпечителната си нужда и адекватността на обезпечителната мярка.

Предпоставките за налагане на мерки за обезпечение по чл.72 от НПК са разяснени и в ТР №2 от 11.10.2012г. на ВКС по ТД№1/2012г. на ОСНК. За 2 да се допусне исканото обезпечение, следва да е налице привличане на обвиняемо лице за извършено престъпление, което предвижда допускане на граждански иск и достатъчно доказателствена основа за деликтна отговорност на обвиненото лице, както и данни че имуществото- предмет на обезпечение е собственост на обвиняемия.

Във връзка с изложеното, правилно съдът е преценил, че към момента на искането са събрани доказателства, от които може да се приеме, че: 1. на И.И.П. е предявено Постановление за привличане в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.115 от НК и 2. че обвинението е обосновано и е налице достатъчна степен на вероятност за реализиране на наказателната отговорност на обвиняемия.

За да стигне до този извод аргументирано съдът се е позовал на събраните в хода на ДП доказателства, които подкрепят обвинителната теза.

Правилно съдът е съобразил, че молителите Й.И. и И.И. са наследници на пострадалото лице В.В.. Процесуалната норма на чл.84 от НПК регламентира правото на пострадалия или на неговите наследници, които са претърпели вреди от престъплението, да предявят в съдебното производство против подсъдимия граждански иск за обезщетение на вредите. Разпоредбата н а чл.73, ал.2 от НПК урежда правомощието на съда по искане на пострадалия, или на неговите наследници в досъдебното производство да вземе мерки за обезпечаване на бъдещ иск по реда на ГПК.

В този смисъл бъдещият граждански иск, който ще бъде предявен за съвместно разглеждане с наказателното производство е допустим и вероятно основателен за нуждите на обезпечителното производство.

Настоящият състав споделя преценката на съда, че без налагане на обезпечителна мярка ще бъде невъзможно, или затруднено изпълнението на бъдеща присъда в гражданско осъдителната й част по отношение на предявени от молителите граждански искове срещу обвиняемото лице, при евентуално разпореждане на обвиняемия с притежаваните от него недвижими имоти и банкови сметки. В този смисъл е налице и обезпечителна нужда.

Имайки предвид заявения размер на обезщетението-400 000лв., правилен е и извода за съразмерност между размера на поисканите обезщетения и размера на гражданската претенция.

Следва да се отбележи, че въпросът за необходимостта и съразмерността подлежи на преразглеждане във всеки един момент-при данни за стойност на имуществото, при изменение на обвинението, или събиране на оневиняващи доказателства, като нито обвиняемия, нито трети лица са ограничени в правото си да поискат отмяна на мерките, при промяна на предпоставките, обуславящи тяхното налагане.

Видно от приложените писмени доказателства, жалбоподателя се легитимира като собственик/съсобственик по отношение на част от възбранените имоти, а именно:

1.нива с площ 10.556дка, имот №026008, с.Плачи дол, 3 общ.Добрич-собственост на Й. Р. /НА №89,том1,рег.№1053, дело №85/2003г./;

2.нива, с площ

10.556дка, имот

№026009, с.Плачи дол,общ.Добрич-собственост на Й. Р. /Договор за доброволна делба №91,том6/19.03.2002г/;

3.Поземлен имот №048017, с ид.№***-нива с площ от

10,542дка местност „Кору Кокарджа“, образувани два нови имота: от които имот с ид.№***, с площ от 6468кв.м.-1/2 ид.ч. част за Р. съсобственост с К.Р. /Договор за доброволна делба рег.№3034, акт 191,том1 /30.04.2013г./;

4.поземлен имот №055019, с Ид.№ ***- лозе с площ от 1,920дка, м-ст „Мимишона“: 1/2 ид. част за Р. и съсобственик К.Р.//Договор за доброволна делба рег.№3034, акт 191,том1 /30.04.2013г /;

5.поземлен имот №041028, с ид.№***-лозе с площ от

5,300дка в местност „Герген чешме“,с образувани два нови имота, от които: имот с ПИ№***-площ 1534 кв.м. местност „Герген Чешме“- 1/2 ид.ч. част собственост на Й. Р., съсобственост с К.Р. /Договор за доброволна делба рег.№3034, акт 191,том1 /30.04.2013г./;

6. Поземлен имот №680031, ид.№***, лозе от 3,059дка, местност „Патрабана“,с образувани два нови имота, от които имот с ПИ№***-собственост на Й. Р. и К.Р. по 1/2 ид.ч..

Настоящият състав намира, че приложените с жалбата писмени доказателства: нотариални актове и договори за доброволна делба удостоверяват право на собственост/съсобственост на жалбоподателя. Както беше разяснено, за да се допусне исканото обезпечение, следва да са налице данни, че имуществото- предмет на обезпечение е собственост на обвиняемия, респ. подсъдимия. Доколкото беше установено, че собственик на описаните недвижими имоти не е обвиняемия, а жалбоподателя, допуснатото обезпечение в тази част се явява незаконосъобразно. Това налага и отмяна на определението в тази му част.

Що се отнася до заявената в т.7 от жалбата 1/2ид.ч. от дворно място, УПИVII-1154,кв50 по плана на вилна зона „Траката“ със собственици И.П., Й.

Р. и К.Р., в жалбата са визираните два нотариални акта:

НА№68,дело7548/1992г.- касае дарение от Р. и И.Е. на А.П. и НА№177, №9390, дело №1026/2005г. се отнася до дарение от И.П. на И.Е., респ. не удостоверяват съсобственост на посочените лица.

Останалите имоти, които са собственост на трети лица, не са предмет на настоящото производство.

По изложените съображения настоящия състав приема, че искането е частично основателно,като в този смисъл следва да се отмени определението на Окръжен съд гр.Варна по отношение на описаните ШЕСТ ИМОТА.

Водим от горното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №167/09.03.2023г. по ЧНД№293/2023г. на Окръжен съд гр.Варна, В ЧАСТА , в която е допуснато обезпечение чрез налагане на ВЪЗБРАНА върху следните имоти:

1.нива с площ 10.556дка, имот №026008, с.Плачи дол, общ.Добрич-собственост на Й. Р. /НА №89,том1,рег.№1053, дело №85/2003г.

2.нива, с площ

10.556дка, имот

№026009, с.Плачи дол,общ.Добрич-собственост на Й. Р. /Договор за доброволна делба №91,том6/19.03.2002г/;

3.Поземлен имот №048017, с ид. №***-нива с площ от 10,542дка местност „Кору Кокарджа“, образувани два нови имота, от които: имот с ид.№***, площ от 6468кв.м.-1/2 ид.ч. част собственост на Й.

Р. и съсобственик К.Р. /Договор за доброволна делба рег.№3034, акт 191,том1 /30.04.2013г./;

4.поземлен имот №055019, с ид.№ ***, лозе с площ от 1,920дка, м-ст „Мимишона“, 1/2 ид. част-собственост на Й. Р. и съсобственик К.Р. /Договор за доброволна делба рег.№3034, акт 191,том1 /30.04.2013г;

5.поземлен имот №041028, с ид.№***-лозе с площ от

5,300дка в местност „Герген чешме“, образувани два нови имота, от които имот с ПИ№***-площ 1534 кв.м. местност „Герген Чешме“- 1/2 ид.ч. част собственост на Й. Р. и съсобственик К.Р. /Договор за доброволна делба рег.№3034, акт 191,том1 /30.04.2013г./;

6. Поземлен имот №680031, ид.№***, лозе от 3,059дка, местност „Патрабана“, образувани два нови имота, от които имот с ПИ№***- 1/2 ид.ч.собственост на Й. Р. и съсобственик К.Р..

ОБЕЗСИЛВА обезпечителната заповед за налагане на обезпечителна мярка "възбрана" по отношение на описаните недвижими имоти.

ДА СЕ ВДИГНЕ наложената възбрана за посочените недвижими имоти.