Решение № 420 от 08.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. София, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Десислава Зисова

Мая Михайлова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело № 20221100501201 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от ЗК „У.” АД – длъжник по изп.д.

№20218510402364, срещу постановление от 21.09.2021 г. на съдебния изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп.д. №20218510402364.

Жалбоподателят поддържа, че произнасянето е неправилно, тъй като са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.1 ГПК – делото, по което е издаден изпълнителния лист - гр.д. 23799/2020 г. по описа на СРС, 151 състав между взискателя (ЗД „Б.И.“ АД) и длъжника (ЗК „У.“ АД ) е предмет на Споразумение от 19.02.2021 г., съгласно което ЗД „Б.И.“ АД признава, че дължи на кредитора по Споразумението ЗК „У.“ АД сума в общ размер от 174 683,07 лв., съгласно списък с дела, включваща главница, законна лихва и разноски по тези дела. Съгласно чл. 7, ал. 4 от Споразумението, длъжникът ЗД „Б.И.“ АД се задължава с вноска, платима до 20.05.2021 г., да изплати на кредитора сума в размер на 31.371.12 лв., с която съгласно приложение 1, се погасява задължението по две граждански дела - гр.д. 1237/2020 по описа на СРС и горепосоченото гр.д. № 23799/2020 по описа на СРС, 151 състав, като сумите, които се дължат по гр.д. 23799/2020 са в размер на 2 641 лв., от които 1

2 491,93 лв. дължима главница и 149,68 лв. дължими разноски. Твърди, че със заплащането на сумата от 31.371.12 лв. на 20.05.2021 г. от ЗД „Б.И.“ АД са погасени задълженията и вземанията във връзка с гр.д. №23799/2020 по описа на СРС. Сочи, че ЗК „У.“ АД е имала задължението да депозира отказ от иск в седемдневен срок от плащането на дължимите суми по съответното дело, но на 11.05.2021 г., т.е. преди изплащането на четвърта вноска по Споразумението и възможността представител на ЗК „У.“ АД да депозира отказ от иск, на електронната поща на ЗК „У.“ АД е връчено Решение № 20111746 по гр.д. № 23799/2020 по описа на СРС, с което искът на ЗК „У.“ АД е уважен частично и на ЗД „Б.И.“ АД са присъдени разноски в размер на 26,32 лв., за които му е бил издаден изпълнителен лист. Жалбоподателят счита разноските за недължими, тъй като окончателните отношения между страните по гр.д. № 23799/2020 по описа на СРС, 151 състав са уредени с цитираното Споразумение.

Взискателят не взема становище по жалбата.

В мотивите си съдебният изпълнител поддържа, че не са налице условията по чл.433, т.1 ГПК, тъй като между страните е налице спор дали твърдяното плащане има погасителен ефект. Посочва, че за да са изпълнени изискванията на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, следва да е налице плащане с погасителен ефект, т.е. банковата сметка на взискателя да е надлежно заверена преди образуване на изпълнителното дело и това обстоятелство да е безспорно между страните или да е подкрепено с надлежни доказателства, каквито не са представени от длъжника.

Въззивният съд намира следното:

Процесното изпълнително производство е образувано по молба ЗД „Б.И.“ АД за събиране на съдебно установени вземания срещу длъжника ЗК „У.“ АД. Към молбата за образуване на изпълнителното производство е представен изпълнителен лист от 28.07.2021 г., с който длъжникът „У.“ АД е осъден да заплати на ЗД „Б.И.“ АД сумата от 23,32 лв., представляваща разноски по гр.д. № 23799/2020 на СРС.

С молба от 14.09.2021 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК – поради настъпило 2 погасяване на задължението по силата на Споразумение от 19.02.2021 г., предмет на което са вземанията по делото, по което е издаден изпълнителния лист и постъпило плащане по споразумението от страна на взискателя по сметка на длъжника на вноската, отнасяща се до процесното дело.

С постановление от 21.09.2021 г. е отказал да прекрати производството на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК.

Обжалваният акт е законосъобразен. Съгласно чл.433, ал.1, т.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Установените в закона предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело не са налице – длъжникът не се основава на свое плащане на сумата по изпълнителния лист, а твърди, че същата не се дължи поради сключено между страните споразумение, с което взискателя в производството ЗД „Б.И.“ АД е признал вземания на длъжника по образувани граждански дела, сред което процесното и е уговорен ред за изпълнението им. В настоящото производство и по този ред (обжалване на отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство) не могат да се решават спорове между страните относно дължимостта на съдебно признати вземания. В настоящия случай отсъства твърдение, а и доказателства, длъжникът в изпълнителния процес да е погасил чрез плащане или по друг способ сумата, за която е издаден изпълнителния лист. А по твърдението, че изпълнение не се дължи, защото вземането не съществува, може да се проведе защита единствено по исков ред – с иск по чл.439 ГПК (при успешно проведена защита изпълнението подлежи на прекратяване на друго основание – чл.433, ал.1, т.7 ГПК).

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗК „У.” АД – длъжник по изп.д. №20218510402364, срещу постановление от 21.09.2021 г. на съдебния изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по 3 изп.д. №20218510402364.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4