Решение № 751 от 20.12.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 751 гр. Видин, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20241320102368 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 150 от СК от А. Л. И. с ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител М. Р. Р., против Л. П. И. от гр. В.

В исковата молба се сочи, че съгласно влязло в сила Решение № 439 от 01.10.2012г. по гр. д. № 1682/2012г. по описа на Районен съд - Видин, ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете в размер на 100.00 лева до настъпване на основание за промяна, прекратяване или отпадане на същата.

Твърди се, че понастоящем ответникът заплаща месечна издръжка на детето в размер на 200,00 лева по негово решение.

Сочи се, че считано от 01.01.2024 г. минималната работна заплата за страната е в размер на 933.00 лева, с оглед на което съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК минималният размер на дължимата издръжка за едно дете е 233.25 лв., като предстои този размер да бъде увеличен след 01.01.2025 г.

Твърди се, че детето живее при майката, като само тя се грижи за него и му подсигурява средства за храна, облекло и всичко необходимо за неговото развитие. В момента детето е записано като ученик в VIII клас в ГПЧЕ „ Ргр.В. Посещава курсове по български език и литература, за които от майката е заплатена такса в размер на 540.00 лева. Посещава и езикови школи.

1

Сочи се също така, че са променени икономическите условия в страната, като цените са се повишили.

Твърди се, че ответникът работи, има постоянни доходи и трудовото му възнаграждение е достатъчно високо, за да заплаща по-висока издръжка.

Иска се от съда да постанови решение, с което да измени размера на месечната издръжка, заплащана от ответника за детето А. Л. И. от 100.00 лв. на 330.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.10.2024 г., до отпадане или прекратяване на основанието за заплащането и, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Претендират се направените по производството разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В него оспорва иска като неоснователен и изразява готовност за заплащане на месечна издръжка в увеличен размер от 280.00 лева.

Твърди, че до началото на 2017 г. е заплащал месечна издръжка в размер на 100.00 лева съгласно влязло в сила решение № 439 от 01.10.2012г. по гр. д.

№ 1682/2012 г. по описа на Районен съд – Видин, след което по настояване на ищцата е започнал да заплаща по 200.00 лева месечно. Посочва, че до момента е превел сума в общ размер на 27 100.00 лева вместо 14 400.00 лева, платими съобразно съдебното решение. Заявява, че би се съгласил с повишаване размера на заплащаната издръжка при отчитане нуждите на детето и съобразно неговите възможности и след направено устно искане без да е необходимо да се прибягва до съдебни процедури.

Във връзка с евентуалното повишаване на минималната работна заплата посочва, че това все още се дискутира и не е факт.

Твърди, че доходите му са прилични, но трябва да се отчете фактът, че тричленното му семейство също разчита на тях, особено след като съпругата му е в отпуск по майчинство за отглеждане на сина им.

По отношение на разноските прави искане заплатените от ищцата разноски за процесуален представител да останат в нейна тежест, предвид готовността му да заплаща по-висока издръжка без прилагането на съдебни процедури, а всички останали разноски по настоящото производство да бъдат заплатени поравно от страните.

От събраният по делото доказателствен материал, съдът приема за 2 установено от фактическа страна следното:

Детето А. Л. И. е родено на 14.01.2011 г., видно от Удостоверение за раждане от 14.01.2011 г., изд. въз основа на Акт за раждане № 0021/14.01.2011 г. от Община В, като детето е навършило 13 г. и е малолетно към настоящия момент. Негови родители са М. Р. Р. и Л. П. И..

С Решение № 439 от 01.10.2012 г. по гр.д. № 1682 по описа за 2012 г. на ВРС Л. П. И. е осъден да заплаща на детето А. Л. И. месечна издръжка чрез неговата майка и законен представител М. Р. Р. в размер на 100.00 лв., считано от 01.08.2012 г. да настъпване на основание за промяна, прекратяване или отпадане на същата.

По делото е представено Удостоверение № 1037/01.08.2024 г. от ГПЧЕ „ Р“ – Видин, от което е видно, че А. Л. И. е записана в VIII клас за учебната 2024/2025 г.

Представен е Договор за предоставяне на обучение в 7 клас от 06.07.2023 г., от който е видно, че майката М. Р. Р. е сключила с учебен център „Регалия скул“ ЕООД договор за курс на обучение в 7 клас по български език и литература за детето А. Л. И., като родителят се е задължил да заплати такса за обучение в размер на три вноски по 540.00 лева, платими съответно при записването, през месец ноември и през месец март.

Представена е фактура № 0000004498 от 07.07.2023 г., издадена от „Регалия Скул“ ЕООД на А. И. за сумата от 540.00 лева.

По делото са представени от ответника копия на вноски бележки за периода от 06.08.2012 г. до месец 10.2024 г. за заплащана на М. Р. Р. месечна издръжка за детето А. Л. И..

По делото е представено от ищцата Удостоверение от „К К“ ЕООД изх.

№ 43/30.09.2024 г., от което се установява, че за периода от м. октомври 2023 г. до м. септември 2024 г. на М. Р. Р. е изплатено нетно възнаграждение в общ размер на 7659.40 лв., като нетното възнаграждение за последния месец септември 2024 г. е в размер на 737.02 лв.

Представена е от ответника Служебна бележка, изх. № 4066002727/04.10.2024 г., от която е видно, че Л. П. И. работи в МВР, ГДГП, РДГП Русе и за периода от 01.10.2023 г. до 30.09.2024 г. е получил нетно трудово възнаграждение в общ размер на 30977.73 лева, като нетното възнаграждение 3 за последния месец септември 2024 г. е в размер на 2493.65 лева.

Представено е Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0023/03.03.2023 г. на Община В, от което е видно, че ответникът Л. П. И. е сключил граждански брак на 03.03.2023 г. с Б К Д.

Представено е Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0807 от 28.12.2023 г., изд. от Община М, от което се установява, че ответникът Л. П. И. има от брака си с Б К Д.И. родено дете – К. Л. П., роден на 21.12.2023 г.

Представено е Удостоверение № 005-00200246/11.10.2024 г. от ТП на НОИ – Видин, от което се установява, че съпругата на ответника Б К Д.И. е получила парично обезщетение за периода от 15.09.2023 г. до 11.10.2024 г. в общ размер на 20293.87 лева, като за м. септември 2024 г. обезщетението е 1519.39 лева.

По делото е изготвен Социален доклад от Д. с изх. № ПР/Д-ВН/104002/04.12.2024 г. В него се съдържат сведения, че детето е ученик в осми клас в ГПЧЕ „ Р“ - Видин. Справя се добре с учебния материал, с много добър успех. Основни грижи за детето полага майката, която има моралната подкрепа на своите родители. Детето А. се отглежда в жилище, което е собственост на родителите на майката, електрифицирано и водоснабдено с много добри хигиенно битови условия.

На основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗакрД, съдът е изслушал детето А. Л. И. в съдебно заседание. Детето е споделило, че живее с майка си, баба си и вуйчо си в апартамент в гр. В. Твърди, че майката работи във фирма „К“, бабата е пенсионерка, а вуйчото е безработен. Сочи, че много рядко вижда баща си и за много кратко време. Последно са се видели през август месец, като той й дал пари да си купи нещо, за празници също й дава пари, но рядко я търси. Казва, че знае, че баща й има бебе, виждала е братчето си. Сочи, че миналата година е ходела на уроци по български език и математика, а тази година продължава да ходи на уроци по математика, които се плащат по 20.00 лева на учебен час.

Сочи, че миналата година е ходела и на фитнес.

По делото е разпитан в качеството на свидетел К Й Н. Същият свидетелства, че познава М. Р., която работи в неговата фирма. Посочва, че е собственик на фирма „К К“ ЕООД. Твърди, че до преди две години е живял 4 заедно с майката М. Р., която сега живее с майка си и брат си, поради което познава добре детето А.. Посочва, че майката се грижи за нея вече 11 години и купува всичко на детето. Сочи, че детето учи в Английската гимназия, 8-ми клас. Твърди, че майката получава минимална работна заплата и няма други приходи освен тази заплата. Посочва, че миналата година детето ходело на частни уроци по математика и тази година също ходи, преди ходело и на фитнес. Твърди, че е помагал на майката финансово в много случаи. Посочва, че е живял с майката на детето около 9 – 10 години. Твърди, че обичайните ежедневни разходи на детето били за такси, закуска и т.н. Знае, че бащата плаща издръжка, но не знае в какъв размер. Посочва, че за празниците бащата не винаги е изпращал подаръци и пари. Твърди, че заплатата, която получава М. Р. е заплатата, на която я осигурява. Сочи, че детето А. имало слаби оценки по математика и се наложило да започне да взима уроци, за да подобри успеха си в училище, като желанието за уроците било нейно. Посочва, че детето се притеснявало за успеха си по математика и се чувствало удовлетворено от уроците. Посещавало и курсове по рисуване и иконопис, които били безплатни.

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта

Съдът намира, че искът е процесуално допустим, което налага разглеждането му по същество.

По основателността

При така установената фактическа обстановка, съдът намира иска за частично основателен.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Чл. 142, ал. 2 от СК вменява безусловно задължение на родителя да заплаща на детето си месечна издръжка една четвърт от размера на минималната работна заплата.

5

Към момента на подаването на исковата молба - 01.10.2024 г., размерът на минималната работна заплата е определен с Постановление № 193/12.10.2023 г. на МС за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната на 933.00 лв. Последното налага извода, че минималният размер на издръжката по чл. 142, ал. 2 от СК към този момент е 233.25 лв.

Разпоредбата на чл. 150 от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при изменение на обстоятелствата. Касае се до обстоятелства, въз основа на които е била определена издръжката, т.е. относно нуждата от издръжка и възможност за предоставяне на издръжка. Тъй като в настоящия случай ищцата претендира изменение на размера на присъдената издръжка от 100.00 лева на 330.00 лева, т.е. по – висока от нормативно определения минимум, с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от СК се налага изследването на нуждите на детето и възможностите на родителя да предостави издръжка в претендирания размер.

Към момента на първоначалното определяне на размера на дължимата месечна издръжка за детето, последното е било на 1 година. Към настоящия момент то е на 13 години. През този период от време средствата за задоволяване основните жизнени потребности на детето – храна, облекло и др. са се увеличили значително. От друга страна, настъпило е изменение на икономическите условия в страната, като са се увеличили цените на стоките и услугите, както и се е увеличил размера на минималната работна заплата от 290.00 лв. през 2012 г. на 933.00 лв. през 2024 г.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че майката работи във фирма „К К“ ЕООД, където получава нетно месечно трудово възнаграждение в размер на 737.02 лева /за м. септември 2024 г./.

Относно актуалните доходи на ответника, установява се, че същият работи в МВР, ГДГП, РДГП – Русе и получава нетно месечно трудово възнаграждение в размер на 2493.65 лева /за м. септември 2024 г./.