Решение № 449 от 11.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000500272 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е жалба на Национална агенция за приходите, представлявана от служител с юридическо образование – Ю. П. срещу Решение № 6363/19.11.2024 г., с което е отказана поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 3302/05.06.2024 г. по гр.д. № 20211100115052 по описа на Софийски градски съд, ГО, 23 състав в частта за разноските. В жалбата се навежда довод, че макар и разгледаният от Софийски градски съд да е предявен от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП, страна по делото е Национална агенция за приходите, от чието име са извършвани и процесуалните действия по делото. Навежда се довод, че отговорността за разноски тежи върху страната, а не върху процесуалния й представител. Иска се да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка като вместо на И. П. Н. в качеството й на служител/публичен изпълнител/ разноските да бъдат възложени в тежест на Национална агенция за приходите.

В отговор по жалбата К. И. Б., представляван от адв. П. Ч., застъпва довод, че жалбата е недопустима, понеже не изхожда от страна в производството, за каквато смята публичния изпълнител по силата на чл. 216 ал. 2 ДОПК. Иска се решението да бъде потвърдено.

По допустимостта на жалбата.

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, чиято процесуална легитимация е зачетена от първоинстанционния съд.

Съдът намира, че естеството на повдигнатия в производството спор не налага нито събиране на доказателства, нито изслушване на страните в публично заседание и за да се произнесе, констатира следното:

С решение № 3302/05.06.2024 г., връчено на Национална агенция за приходите на 10.07.2024 г. на основание чл. 78 ал. 3 ГПК И. П. Н. – главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-София, е осъдена да заплати на К. И. Б. направените 1 по делото разноски в размер на 2000 лв. Решението по предявения иск не е обжалвано и е влязло в сила.

С молба от 18.07.2024 г. от И. П. Н. с указание да е главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-София с пълномощно № 556 от 10.06.2021 г. е изразено несъгласие да й бъдат възлагани разноски с довод, че се явява пълномощник на НАП. Поискано е решението да бъде изменено в частта за разноските и НАП да бъде осъден да ги заплати. С определение № 13054 от 22.08.2024 г. искането е оставено без уважение.

Определението не е обжалвано и е окончателно.

С молба от 19.09.2024 г. от името на Национална агенция за приходите е поискано да бъде поправена очевидна фактическа грешка в решение № 3302/05.06.2024 г. с довод, че макар и подаден от И. П. Н. на основание чл. 216 ДОПК тя се явява пълномощник на НАП по делото. Поискано е да се поправи очевидна фактическа грешка като за разноските в размер на 2000 лв. бъде осъдена Национална агенция за приходите.

В отговор молбата от името на К. Б. е наведен довод за недопустимост на молбата, тъй като е подадена от лице, което не е страна в производството. По същество е заета позиция за отхвърляне на молбата по съображение, че за разноски е осъдено лицето, овластено да предяви отхвърления иск.

С обжалвания акт решаващият съд е приел, че като ищец по делото е посочен публичният изпълнител при ТД на НАП-София, а не Националната агенция за приходите, представлявана от изпълнителния директор Р. С.. Посочено е и че съгласно чл. 216 ал. 2 ДОПК недействителността по ал. 1 се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс, а не от Националната агенция за приходите и е отказал да допусне поправка на очевидна фактическа грешка.

Жалбата е основателна.

Съдът дължи да се произнесе по искане, с което е сезиран без да е обвързан от предложения от страната процесуален ред. С оглед нормата на чл. 7 ал. 1 ГПК съдът дължи да определи реда за разглеждане на искането според спецификата на изводимия от искането интерес.

От разгледаната молба с обжалвания акт молба става ясно, че инициаторът на производството не се смята осъден, но желае да поеме отговорността за разноски. С оглед дадените указания в настоящото произвоство жалбоподателят изрично заявява, че очаква тълкуване дали посоченото в решението лице дължи да поеме разноските или това следва да стане от държавното учреждение, в чиято организационна структура функционира публичният изпълнител. Като е приел искането и го е разгледал по същество първоинстанционният съд е зачел процесуалната легитимация на жалбоподателя.

Както от съдържанието на молбата, така и с оглед изрично заявеното уточнение в настоящото производство предявеното искане неправилно е разгледано в контекста на чл.

247 ГПК – в случая не се твърди противоречие между формирана в мотивите и изразена в диспозитива воля. Напротив, сочи се пречка посоченият според диспозитива длъжник за паричното вземане да носи тази отговорност. Нормата на чл. 251 ГПК предписва механизъм за отстраняване затруднение за съобразяване на съдебното решение във фазата по изпълнението му, който и следва да бъде приложен в случая.

В производството по тълкуване съдът дължи да осигури предвидените от закона предпоставки за реализация на признатото право, поради което и по изричен текст на закона преценката в тази насока подлежи на институционален контрол (чл. 251 ал. 5 ГПК). С други думи, макар и да става дума за изясняване волята на съда, постановил подлежащ на изпълнение акт, въззивният съд на собствено основание е овластен да прецени дали и доколко предписаното притезание е ясно изводимо от съдебното решение. Тъй като не се твърди решението да е било изпълнено, налице е процесуалната предпоставка да бъде търсено изясняване на неговия смисъл.

2

Отговорността за разноски произтича от принципното положение, че такива се дължат от страната, неоправдано от правна гледна точка е предизвикала или поддържала правен спор. Обезпечавайки пълноценната защита (елемент от което е ангажиментът за посрещане на сторените разноски от насрещната страна), нормата на чл. 27 ал. 2 ГПК регламентира специфични правила за участие в процеса. Тази възможност (процесуалната правоспособност) се свързва с учредено правомощие за разпореждане с бюджет. Това именно е предпоставка за изпълнение на произтичащи от съдебния акт парични задължения, каквото именно предполага и възложената в случая отговорност за разноски.

Публичният взискател или публичният изпълнител са посочени в нормата на чл. 216 ал. 2 ДОПК като легитимирани да предяви иск, но предходната алинея еднозначно сочи, че правомощието ползва държавата. Съгласно чл. 167 ал. 1 ДОПК публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение. Това ще рече, че действайки в обхвата на нормативно утвърдено правомощие физическото лице на длъжност публичен изпълнител отстоява в процеса не свои лични, а чужди права в защита на публичен интерес.

Същевременно осъдителното решение не ангажира лично физическото лице, а изрично свързва отговорността му със специфично качество – публичен изпълнител. След като физическото лице действа в служебно, а не в лично качество, няма основание нему да бъдат възлагани разноските в производството.

От друга страна органът публичен изпълнител не отговаря на характеристиките на държавно учреждение, което пък препятства принудителното изпълнение спрямо него. По аргумент от чл. 519 ГПК изпълнението на парично притезание срещу държавно учреждение предполага компетентност за разпореждане с бюджетни средства. Затова и действайки в качеството си на длъжностно лице, изрично овластено от закона да предявява иск, публичният изпълнител пряко ангажира имуществената отговорност за разноски на държавното учреждение, в чиято организационна структура се намира. При положение че Териториална дирекция на Националната агенция за приходите-София не е разпоредител с бюджет, отговорна за разноските в производството е Националната агенция за приходите.

Поради допуснато нарушение на процесуалния и материалния закон обжалваното решение следва да бъде отменено и да бъде утвърден произтичащият от влезлия в сила акт смисъл, гарантиращ и надлежното изпълнение на съдебния акт в частта за разноските.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, ГО, 1 състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6363/19.11.2024 г. по гр.д. № 20211100115052 по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 23 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА на основание чл. 251 ал. 5 ГПК тълкуване на решение № 3302/05.06.2024 г. по гр.д. № 20211100115052 както следва:

Възложената отговорност по чл. 78 ал. 3 ГПК с решение № 3302/05.06.2024 г. в тежест на И. П. Н. – главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София, да изплати сумата от 2000 лв., подлежени на изпълнение от Националната агенция за приходите .

Решението може да бъде обжалвано на основание чл. 251 ал. 5 ГПК с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4