Определение № 1283 от 20.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1283 гр. София, 20.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20261000500998 по описа за 2026 година э

Производство по чл.274 вр.чл.253 и чл.247 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадени 2 бр. частни жалби, депозирани съответно от М. Х. Н. и от „ТЕЛЕКОМ ГРУП“ ООД, срещу Определение № 699/16.12.2025г., постановено по т.д. № 76/2024 г. по описа на ОС – Благоевград, с което е отменено по реда на чл.253 ГПК предходно определение № 270/18.05.2024 г. „в частта, в която съдът е присъединил делото към т.д. № 72/2024 г. по описа на ОС-Благоевград“.

Със същото определение е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на отменено определение № 699/16.12.2025г., постановено по т.д. № 76/2024 г. по описа на ОС – Благоевград, като вторият диспозитив – прекратява производството по гр.д.№ 76/2024г. на БЛОС е заличен.

Определението е било съобщено на жалбоподателите на 20.01.2026г. за ООД и на 26.01.2026г. за М. Х. Н..

Частните жалби срещу това определение са депозирани съответно на 22.01.2026г. от ООД и на 02.02.2026г.

Жалбоподателят М. Х. Н. изтъква факта, че съдът неправилно е приел, че двете дела - т.д. № 76/2024 г. и т.д. № 72/2024 г. не са свързани, като именно поради връзката помежду им е постановявано процесуално действие по присъединяване. Отмяната на присъединяването оставя паралелно разглеждане на сходни/идентични спорни правоотношения, което: създава реален риск от противоречиви съдебни актове; води до неоправдано удвояване на процесуални действия (доказване, призоваване, заседания); противоречи на принципа за бързина и процесуална икономия. Твърди, че при наличие на фактическа и правна връзка между делата, правилното процесуално решение е те да бъдат разгледани заедно. В условие 1 на евентуалност - при пълна идентичност следва прекратяване поради висящност, а не „разкачане“ на делата, доколкото ако предметът и страните по двете дела са напълно идентични, то правилният процесуален резултат би бил прекратяване на по-късно заведено производство поради висящност, а не отмяна на присъединяването и поддържане на две паралелни висящи производства. Моли за отмяна на определение № 699/16.12.2025 г. в обжалваната част, с която се отменя присъединяването към т.д. № 72/2024г.; и присъединяване на т.д. № 76/2024г. и т.д. № 72/2024 г. за общо разглеждане, евентуално - при констатирана пълна идентичност - прекратяване на едното производство поради висящност.

Жалбоподателят „ТЕЛЕКОМ ГРУП“ ООД, моли съда да отмени определението изцяло, като уважи по същите съображения. Посочва, че съдът, неправилно сам си е отменил предходното определение за присъединяване на двете дела в едно общо. Твърди, че обжалваното определение същевременно е постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неоснователност и без съобразяване с обективните факти и обстоятелства. Липсват предпоставките за оттегляемост на определението съгласно разпоредбата на чл. 253 ГПК, включително по реда на чл. 303 ГПК. Посочва, че актовете след влизането им в сила не могат да бъдат изменяни или отменяни от съда, който ги е постановил, вследствие изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск /Тълкувателно решение №7/2014г., по т.д.№7/2014г. на ВКС, ОСГТК/. В този смисъл само преграждащите определения, които не слагат край на делото са оттегляеми съгласно чл. 253 ГПК, в т.ч. при наличието на грешка или пропуск. Видно от Определение № 337/30.06.2024 г. по т.д.№76 по описа на ОС Благоевград за 2024г. съдът вече е коригирал на основание чл.253 ГПК Определение № 270 от 18.05.2024г. като го е изменил с текста „Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцата , пред САС“. От материалите по т.д. 76/2024г на БлОС е видно, че и двете определения (Определение № 270 от 18.05.2024г. и Определение № 337/30.06.2024 г. по т.д.

№76 по описа на ОС Благоевград за 2024г.) са връчени на ищцата, като същата не е се възползвала от правото си да подаде частна жалба пред САС. ОС игнорира безспорния факт, че Определение № 270 от 18.05.2024г. и Определение № 330/30.06.2024 г. по т.д.№76 по описа на ОС Благоевград за 2024г. са влезли в законна сила на 26.07.2024г., което е потвърдено от съда чрез издаване на заверени от съда преписи с печат и вписване на датата на влизане в сила /Доказателство №1/. В противоречие с обективните факти решаващият съд не е констатирал,, че производството по т.д.№ 76 по описа на ОС Благоевград е прекратено с Определение №270 от 18.05.2024г., изменено с Определение №337 от 30.06.2024г. на съда относно обжалваемостга на същото, и е влязло в законна сила на 26.07.2024г. със съответните правни последици. С второто определение е изрично указано и дадена възможност на ищцата да обжалва прекратителното определение в едноседмичен срок от уведомяването й. С оглед на изложеното може да се направи обосновано заключение, че няма основания да се твърди ограничаване правата на ищцата да реализира правото си на жалба за да получи търсената защита. Липсата на подадена жалба от М. Х. Н. доказва, че същата се е дезинтересирала от предявения иск, като е проявила процесуално бездействие, довело до влизането в сила на прекратителното определение по търговско дело№76/2024г.

2 по описа на ОС Благоевград. Моли за отмяна на определение №699 от 16.12.2025г. по т.д.№ 76/2024г. по описа на ОС-Благоевград, както и на основание чл.277 ГПК да бъде спряно незаконосъобразно възобновеното производство по т.д. 76/2024г. по описа на Окръжен съдБлагоевград или изпълнението на обжалваното определение до решаването на частната жалба.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частните жалби за процесуално недопустими в частта по чл.253 ГПК, а в останалата част за неоснователни по следните съображения:

Предмет на обжалване е определение, с което е отменено по реда на чл.253 ГПК предходно определение № 270/18.05.2024 г. „в частта, в която съдът е присъединил делото към т.д. № 72/2024 г. по описа на ОС-Благоевград“. Едновременно е допусната поправка на ЯФГ в първото определение в частта, с която е прекратено производството по присъединеното дело, тъй като е ноторно известно, че при присъединяване на две дела за разглеждане в едно общо, не се прекратява нито първото, нито второто по време. Двете дела продължават да са висящи, като се постановява едно общо решение.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.

№4886/09.04.2024г., подадена от М. Х. Н., в качеството на съдружник в „Телеком груп“ ООД, против „Телеком груп“ ООД, ЕИК 101616341, като е депозиран иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна като незаконосъобразни на решенията на ОС на съдружниците на „Телеком груп“ ООД, проведено на 01.04.2024г. от 13ч. в Благоевград, обективирани в протокол от 01.04.2024г.

След служебна справка в ЕИСС първият докладчик констатира, че по искова молба от И. Х.

Н. - М., в качеството на съдружник в „ТЕЛЕКОМ ГРУП“ ООД е образувано т. д. № 72/2024 г. на БлОС, което е висящо. Видно от същата справка, исковата молба по която е образувано първото дело, е идентична с исковата молба, въз основа на която е образувано настоящето дело. Те са структурирани по едни и същи начин, имат напълно еднакви фактически твърдения и правни доводи, както и напълно идентичен петитум. Разликата между двете се състои единствено в това, че ищец по т.д. №72/2024г. е И. Х. Н. - М., а по т.д. №76/2024г. е М. Х. Н..

Затова второто по време производство е присъединено по реда на чл.213 ГПК към първото с определение № 270/18.05.2024 г. съдът е присъединил делото към т.д.№ 72/2024 г. по описа на ОС-Благоевград, като е приел, че има връзка между делата. Със същото определение производството по т.д.№ 76/2024 г. е прекратено, като с определение № 337/30.06.2024 г., определението от 18.05.2024 г. е изменено, указвайки съда на страните, че последното подлежи на обжалване с частна жалба, в 1 - седмичен срок от съобщаването му на ищцата, пред САС.

В същото време, с определение 314/12.06.2024 г., постановено по т.д.№ 72/2024 г. на ОСБлагоевград, е оставено без уважение искането за съединяване на двете дела.

При смяната на докладчика по делото, съдът е съобразил, че т.д.№ 76/2024 г. не е съединено 3 с т.д.№ 72/2024 г., и двете по описа на ОС-Благоевград, и намира, че следва да отмени по реда на чл.253 ГПК определението от 18.05.2024г. в частта, в която е постановено съединяването на делата.

На второ място е констатирано, че е налице противоречие между мотивите на определението от 18.05.2024 г. и постановения диспозитив, изразяващо се в това, че при присъединяване на дела, производството по присъединяващото се дело към друго такова, не се прекратява. Ето защо, макар и да е постановен диспозитив в тази насока, доколкото той не кореспондира с възприетото от съда в мотивната част на съдебния акт, той е коригиран, като е заличен текста „ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 76/2024 г. на БлОС“.

САС намира, че частните жалби за недопустими, тъй като първото определение е постановено на основание чл. 213 ГПК, която разпоредба не предвижда възможност за обжалване, и определението не е прекратително - не е налице нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК./въпреки погрешно посоченото от първия докладчик прекратяване на производството/. Първоинстанционното определение, с което съдът е уважил искането за съединяване на двете дела и разглеждането им в едно производство, не подлежи на обжалване с частна жалба - не се касае до определение, което прегражда по - нататъшното развитие на делото, нито за определение, за което изрично в закона е посочено, че подлежи на обжалване.

Обжалваното второ по време определение е правилно и също не подлежи на обжалване.

Определението, като акт, който не слага край на делото, съгласно чл. 253 ГПК, може да бъде изменено или отменено от съда, който го е постановил, вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск, от което следва, че и то самото също не подлежи на обжалване.

Обжалването на определенията е средство за защита срещу незаконосъобразни определения, които не могат да се контролират по повод обжалване на решенията, т.е. такива определения, които не могат да бъдат отменяни или изменяни от постановилия ги съд поради промяна на обстоятелствата, грешка или пропуск - чл. 253 ГПК /аналогичен на чл. 195, ал. 2 ГПК (отм.)/.

Това са определенията, посочени в чл. 274, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК, които преграждат понататъшното развитие на делото, както и предвидените в случаите, изрично посочени в закона. Процесното определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона е предвидено, че подлежи на обжалване с частна жалба. Същото е определение по движение на делото и може да бъде изменяно или отменяно от постановилия го съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Неговата правилност може да се контролира по повод обжалване на решението по делото.

Поради това настоящият съд следва да остави без разглеждане ч.ж. срещу отмяната на определението за присъединяване на второто дело към първото по реда на чл.253 ГПК, още повече очевидно в рамките на две години няма движение нито на едното, нито на другото дело.

Безспорно първоинстанционният съд неправилно е указал на страната, че определението от 4

2024г. подлежи на обжалване. Наличието на предпоставките по чл.274, ал.1 ГПК е обективен факт, независещ от становищата на страните или на постановилия обжалваното определение съд. Същевременно обжалваемостта на съдебните актове се определя с императивни правни норми, като погрешното посочване от съда, че един акт е категорията на обжалваемите, не води до пораждане на право на жалба за страните. В случая ОС-Благоевград, в лицето на новия докладчик, е действал законосъобразно, като е постановил законосъобразен съдебен акт, в който е констатирана необжалваемостта на определението от 2024г., допусната е поправка на ЯФГ в частта, с която производството е прекратено и е отменено присъединяване на второто по време дело към първото, доколкото ищците са различни, въпреки наличието на идентичен предмет – иск по чл.74 ТЗ за отмяна на едно и също решение на ОС на ООД.