Решение № 669 от 26.05.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20261000500676 по описа за 2026 година

С решение № 7472 от 8.12.2025 г. по гр. д. № 3775/2024 г., СГС, І-17 с-в, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявен от Лесотехнически университет, БУЛСТАТ 000670634, като процесуален субституент на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК, че Р. А. Г., ЕГН **********, Н. Ц. Д., ЕГН **********, А. Ц.

Й., ЕГН **********, С. Ж. Г., ЕГН **********, К. Р. М., ЕГН **********, С.

К. Ш., ЕГН **********, Н. С. Ш., ЕГН **********, Т. П. П., ЕГН **********,

П. А. П., ЕГН **********, Р. А. П., ЕГН **********, А. П. Д., ЕГН

**********, Е. И. Г., ЕГН ********** и Т. И. М., ЕГН ********** не са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1 106 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД-18-258/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, район „Студентски“, ж.к. „Студентски град“.

С решението се ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, констативен нотариален акт № 81, том III, рег. № 8630, дело № 424/29.11.2002 г. на нотариус рег. № *** на НК.

1

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Т. П. П., П. А. П. и Р. А.

П., чрез техния пълномощник адв. Т.. Оспорват изводите на съда, че имотът е публична държавна собственост, че не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, че мероприятието, за което е отчужден имота е било реализирано и че служи за задоволяване на обществени потребности в областта на образованието.

Подчертават, че имотът не попада под действието на отчуждаването по Указ № 29/1943 г. и към 1971 г. е в ТКЗС, а не е включен в огражденията за военните обекти (вещото лице е посочило, че казармите са стигали до съседен имот). Считат, че неправилно е възприето, че според РП от 1967 г. имотът е попадал в парцел ІІ – ВЛУ, актуван с АДС № 945 от 9.04.1971 г., Ленински РНС на СГНС. Изрично сочат, че отреждането на имот за определени нужди по регулационен план не е способ за придобиване на собственост, и държавата може да придобие собствеността след заплащане на обезщетение. Сочи се още, че няма приключила процедура по отчуждаване според действащия към 1971 г. ЗПИНМ. Твърди, че нормата на чл. 89, ал. 2 ЗВО е действаща от 2000 г. и не може да влияе на възстановяването на имота по ЗСПЗЗ, следователно въз основа на ЗВО не може да се приеме, че имотът е публична държавна собственост. Изтъкват, че безвъзмездното предоставяне за управление на имот, публична държавна собственост може да се извърши от МС, какъвто акт няма. Твърди се, че собствеността е възстановено по ЗСПЗЗ и построените сгради на ЛТУ не са в границата на спорния имот, който е незастроен и понастоящем (парниците на Университета са извън имота). Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли иска.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от А. П. Д., Т. И. М., Р. А.

Г., А. Ц. Й., Н. Ц. Д., Е. И. Г., К. Р. М., Н. С. Ш., С. Ж. Г. и С. К. Ш., чрез пълномощникът им адв. Д. П.. Твърдят, че процесният имот не е предоставен за управление на ЛТУ, тъй като не попада под действието на Указ № 29 от 10.12.1943 г. и той няма правен интерес да води процеса като ищец. Оспорва иска и по основателност. Считат, че към датата на влизане в слизане на реституционния закон от 1992 г. и към решението на СРС от 1998 г., ЛТУ не е разполагал с правото да управлява имотите по АДС № 945 от 1971 г., тъй като с този акт правата на управление са представени на Министерството на народната просвета. Позовават се на ТР № 5 от 2013 г. по т.д. № 5 от 2011 г., в което е прието, че решението на административния съд, постановено в производство на пряк съдебен контрол, е задължително за държавата и 2 органите й, стопанисващи горите и земите от ДГФ, както и земеделските земи, включени в ДПФ, поради което е недопустимо в производство по предявен иск за собственост на гори и земеделски земи от или срещу държавата, гражданският съд да упражни върху него косвен съдебен контрол за нищожност и материална незаконосъобразност. Подчертават, че в акт № 3447 от 1.08.2003 г. (с който се предоставят права на управление на ЛТУ) не е включен процесния имот, тъй като самата държава не е имала права върху имота. Считат, че съдът служебно, без ищецът да е претендирал това, е извел правен извод, че макар върху самия имот да няма реализирано строителство, той бил включен в парцел, върху който е изпълнено комплексно мероприятие и това е причината да придобие статут на публична държавна собственост.

Считат още, че за отчуждаването приложими са били ЗПИНМ и ЗТСУ, но няма данни за проведени по тях производство. Твърди се, че върху терена няма строителство, което да изключва възможността за възстановяването му.

Поддържат, че чл. 89, ал. 2 ЗВО няма отчуждителен ефект, а въз основа на него могат да се предоставят имоти, които вече са държавна собственост.

Твърди се, че след възстановяването на собствеността ответниците са извършили действия, с които са демонстрирали владението си и в тяхна полза е изтекла придобивна давност. Възразяват и срещу уваженото искане по чл.

537, ал. 2 ГПК, тъй като счита, че то може да бъде основателно само ако е предявен иск за собственост. Молят решението да се обезсили или да се отмени като неправилно и да се отхвърли иска.

В писмен отговор Държавата, чрез министъра на регионалното развитие, чрез Областния управител на Област София, оспорва жалбата. Счита, че имотът попада под актуването на АДС № 945, където е посочено, че се касае до стар държавен имот и според § 83, ал. 4 от ППЗПИНМ, държавните имоти, определение по уличнорегулационен план за мероприятия на държавни учреждения и обществени организации се предава по ЗС (в частност по чл. 6, като безстопанствен имот). Изтъква още, че ВКС допуска и т.нар. фактическо отчуждаване, и макар да не попада под действието на Указ № 29 от 1943 г., имотът според СТЕ практически е станал част от територията, включена в огражденията на военните обекти. Евентуално се твърди, че имотът е придобит по давност от ЛТУ, който го е владял от 1967 г. Счита, че от СТЕ се установява, че процесният имот е бил включен в парцел ІІ – ВЛТУ от кв. 23 съгласно РП от 1967 г. и че е реализирано мероприятието. Тъй като се ползва 3 за значими обществени потребности, с влизане в сила на Конституцията, имотът е станал публична държавна собственост и не може да се придобива по давност. Сочи, че правилно при косвения контрол е прието, че е имало реализирано мероприятие по § 1 от ППЗСПЗЗ, което не позволява възстановяване на собствеността.

В писмен отговор Лесотехническият университет - ответник пред апелативния съд и ищец пред СГС, оспорва и двете жалби. Счита иска за допустим, възраженията относно доклада – за неправилни, а осъществения косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК – за правилен. Счита, че съгласно СТЕ се установява, че със Закона за одобрение и приложение на ОГП на София от 1961 г., спорният терен попада в територия отредена за обществени терен за висши учебни заведения. Сочи, че според първия регулационен план от 1967 г. имотът попада изцяло в площта на парцел ІІ – ВЛИ (кв. 23, т.1.5), а според РП на главната улична мрежа от 1975 г. – в парцел ІІ – ВЛИ (кв. 23, т.

1.6). Подчертава, че тези устройствени планове имат правно действие по чл.

17 ЗПИНМ и въз основа на тях се осъществяват мероприятията на държавните учреждения (като ЛТУ), предвидени в самия градоустройствен план или улично-регулационния план. Изтъква, че към влизане в сила на ЗСПЗЗ върху имота може да няма реализиран строителство, но има осъществено комплексно мероприятие, поради което той не може да се реституира поради наличие на пречки по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ вр § 1 от с.з., следователно – имотът е държавна собственост, публична по характер, тъй като е предоставен на висше училище. Сочи, че приложение намира чл. 7, ал. 4 ЗДС, който макар да е приет през 2009 г., е относим поради тълкувателния си характер. Изтъква се, че наследниците на Г. Х. имат друг път за защита – като получат обезщетение за процесния имот. Подчертава, че в жалбата на десетте физически лица се поддържа възражението за давност, но то е било въведено в процеса от другите ответници, които пред САС не го поддържат, поради което разглеждането му от апелативната инстанция е недопустимо. Отделно намира, че давност не е изтекла в полза на физическите лица, тъй като те не са отстранили ЛТУ от владение, не са били въведени в такова, а самият срок е бил спрян от 31.05.2006 г. до 8 март 2022 г. и няма изтекли 10 години, считано от датата на решението на СРС от 25.01.1999 г. Давностно владение не е осъществявано за десет години (а само за 9 г., 5 м. и 18 дни), дори ако се приеме, че от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. давност е текла (според Решение на 4

КС по к.д. № 16/21 г.). Счита, че искане по чл. 537, ал. 2 ГПК може да се уважи и при предявен отрицателен установителен иск. Моли да се потвърди решението и да се присъдят разноски.

В молба-уточнение от 7.05.2026 г. от А. П. Д., Т. И. М., Р. А. Г., А. Ц. Й., Н. Ц. Д., Е. И. Г., К. Р. М., Н. С. Ш., С. Ж. Г. и С. К. Ш., чрез пълномощникът им адв. Д. П., във връзка с указанията от определението за насрочване е посочено, че предмет на въззивната жалба е пропускът на съда да се произнесе по отношение на оспорваното с отрицателния установителен иск основание за придобиване на собственост по давност. Посочено е още, че производството следва да се прекрати тъй като не се установява твърдението на ищеца, че е собственик по Регентския устав.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Във връзка с възражението, че искът е недопустим, въззивният съд приема следното:

Предявеният отрицателен установителен иск е допустим.

Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба, че ответниците не са собственици, тъй като имотът не им е възстановен надлежно, а същият като публична държавна собственост е предоставен на Лесотехнически университет за ползване. Относимо е разрешението дадено в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС. В същото е възприето, че правен интерес е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, когато се позовава на фактическо състояние или когато има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Разяснено е, че при предявяването на този вид иск ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. В настоящия казус Университетът счита, че имотът му е предоставен за ползване като държавна собственост (което следва да докаже като факт), и въз основа на тези свои права претендира да отблъсне всяко намерение на другиго да ползва и да се разпорежда с имота като свой. Този конфликт на претенции легитимира ищеца да предяви отрицателен установителен иск срещу физическите лица за да отрече претендираното от тях право на собственост.

При недоказване на фактите, от които произтича правният интерес, 5 производството ще подлежи на прекратяване. При уважаване на иска, Университетът ще може необезпокоявано да упражнява върху имота правата, които твърди, че притежава. Казаното е в съответствие и с становището на ВКС (в определение № 473/09.12.2020 г. по гр.д. № 1359/2020 г., І ГО), че въпросът за допустимостта на един иск се извежда от твърденията в исковата молба и не би могло в производството по проверка на допустимостта да се изследва дали са доказани твърденията на субституента, с които той обосновава правомощието си да предявява чужди права пред съда.

Както и СГС е посочил в обжалвания акт, относими са разрешения подобни на даденото в решение № 29/01.03.2018 г. по гр. д. № 1865/2017 г. на ВКС, II ГО. В същото е прието, че „организациите, вкл. висши учебни заведения, на които са предоставени за стопанисване и управление държавни имоти, разполагат с процесуална легитимация да предявяват искове за собственост, вкл. за да защитят правото си на ползване срещу всяко лице, което им го оспорва, без да отрича правото на собственост на държавата.

Разпечатката съдържа 37 от 125 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb172039-38d6-4af4-800c-3be80c28c44c