Решение № 188 от 25.09.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Вътков при участието на секретаря Валя Г. Пенова като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело № 20221450100931 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от З. Т. Г., ЕГН ********** от Р., против „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.

3, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи неустойка в размер на 250.74 лв. и и 227.50 лв. разходи, дължими въз основа договор за кредит № 531704 от 30.01.2018 г. сключен между ищцата и „Аксес Файнанс“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ответника с цесия, поради нарушение на разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника оспорва иска изцяло. Твърди, че процесния договор е сключен съобразно разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП и сумата е дължима от ищцата.

Претендират се и разноски. Тежестта за доказване на фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба е на ищеца. Правната квалификация на претендираните права е чл. 124 ал. 1 ГПК.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 124 ГПК.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в 1 съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства е видно, че на 30.01.2018 г. между ищцата и „Аксес Файнанс“ ООД е сключен договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който кредитора се е задължил да предостави на ищцата револвиращ кредит в максимален размер от 300 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта „Бяла карта“, а кредитополучателя – ищцата по делото, се задължава да го ползва и върне съгласно условията в договора. В чл. 20 от договора е предвидено, че при непредоставяне на допълнително обезпечение кредитополучателя дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоена и непогасена главница. В чл. 21 ал. 4 и ал. 5 е уговорено, че при забава на плащане кредитополучателя дължи на кредитора разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лв. на ден до заплащане на текущото задължение, както и при настъпване на предсрочна изискуемост кредитополучателя дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лв. разходи за дейността на лице, което осъществява и администрира дейността по извън съдебно събиране на задължението на длъжника. Не се спори между страните, че с рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към същия задълженията на ищцата към „Аксес Файнанс“ ООД са прехвърлени с цесия на ответника. С покана за доброволно изпълнение от 27.01.2021 г. ответника претендира неустойка по договора в размер на 250.74 лв. и разходи в размер на 227.50 лв. Горното не се оспорва от страните.

По отношение на твърдения за сключен между страните и обективиран в приложените към исковата молба писмени доказателства договор за кредит „Бяла карта“ от 30.01.2018 г., следва да се приложат разпоредбите на ЗПК.

Процесният договор има характер на потребителски такъв по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират приложение императивните изисквания уредени в Закона за потребителския кредит.

Съгласно трайната практика на ВКС, за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не /съгласно т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, І т.о., възражението на потребителя за 2 неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК/, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.

Ето защо следва да се извърши проверка за спазване на императивните изисквания на ЗПК, доколкото за тях съдът следи служебно. Горното положение произтича и от разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като се има предвид и това, че разпоредбите, уреждащи правата на потребителите по ЗЗП и изискванията относно съдържанието и някои клаузи по потребителските договори са от императивен характер. Съдът намира, че претенциите на ответника за сумата от 250.74 лева – неустойка по чл. 20 от договора, и 227.50 лева – такса разходи по чл. 21 ал. 4 и ал. 5 от договора, са неоснователни по следните съображения: клаузите на договора, уреждащи дължимостта на посочените суми, съдът намира да са нищожни. Клаузите на договора, уговарящи неустойка за неизпълнение на задължението в посочения размер, са неравноправни клаузи. Неустойката за неизпълнение, заобикаля забраната на чл. 19 ал. 4 и 5 от ЗПК, като се явява неравноправна на основание чл. 143 ал. 2 т. 5 вр. с ал. 1 от ЗЗП. По отношение клаузите в договора, уреждащи заплащане на такса разходи за събиране и такса разходи за дейност на служител, съдът намира, че в тежест на потребителя реално се възлагат задължения при забавено изпълнение. Начинът на уговарянето им като фиксирани суми, без връзка с и независимо от реалните разходи, които разумно би могло да се очаква да бъдат направени за дейностите по извънсъдебно събиране на задълженията, говори, че тези суми не представляват разходи, а отнапред уговорени задължения на потребителя към заемодателя при забавено изпълнение. По начина, по който са уговорени, клаузите от договора предвиждат всъщност неустойки за забавеното изпълнение на договорните задължения. При това положение, действителността на клаузите за разходи при забавено изпълнение следва да бъде преценена съобразно присъщите за неустойките характеристики. Посочените клаузи в договора са неравноправни на основание чл. 143 т. 5 ЗЗП, защото задължават потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. По този начин реално се заобикаля забраната на чл. 33 ал. 1 и 2 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до 3 значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП. Тези клаузи в договора са нищожни, на основание чл. 146 ал. 1 ЗЗП. Ето защо съдът намира, че претенциите на ответника за сумата от 250.74 лева – неустойка по чл. 20 от договора, и 227.50 лева – такса разходи по чл. 21 ал. 4 и ал. 5 от договора, са неоснователни, което води до извод за основателност и доказаност на предявения иск. Същия следва да бъде уважен, така, както е предявен.

В случая на ищцата е оказана безплатна правна помощ от адв. М. М., поради което на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, на пълномощника следва да се определи сумата от 400 лева за процесуално представителство по предявеният иск, с оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид обстоятелството, че същото е протекло в едно съдебно заседание, в което пълномощникът на ответницата не се е явил. На ищцата се следват и направените деловодни разноски в размер на 50 лв. за внесена държавна такса.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780 и адрес: гр. София, ул. Панайот Волов 29, ет.3, общ. Столична, обл. София (столица), и З. Т. Г. с ЕГН: ********** и адрес: Р., ........................................ че З. Т. Г. с ЕГН:

********** не дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, неустойка в размер на 250.74 лв., и 227.50 лв. разходи, определени въз основа договор за кредит № 531704 от 30.01.2018 г. сключен между ищцата и „Аксес Файнанс“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ответника с цесия.

ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, да заплати на адв. М. В. М. от АК Пловдив, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, в размер на 400 лв., определено на основание чл. 38 ал. 2 ЗА.

ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, да заплати на З. Т. Г. с ЕГН: **********, деловодни разноски в 4 размер на 50 лв. за внесена държавна такса.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________ 5