Присъда № 15 от 11.09.2025, Районен съд - Луковит

МОТИВИ

По Присъда № 15 от 11.09.2025г. по НОХД № 152/ 2025г. на Районен съд – Л.

Районна прокуратура Л. ТО Т. е внесла срещу подсъдимия И.Н.А., ЕГН:**********, роден на [лични данни заличени] с адрес: [заличен адрес по GDPR обвинителен акт, за това, че на 11.01.2024г., около 18:00 часа, в гр. Л., област Л. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „С.А.", с регистрационен № **** по републикански път 1-3 "о.п.П.-К.", км 140+835, съответстващ на ул."В.№*, с посока на движение от гр.С. към гр.П., нарушил правилата за движение по пътищата, установени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно:

- чл. 41, ал. 2 от ЗДвП: „При изпреварване водачът на пътното превозно средство напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента. ";

- чл. 42, т. 1 от ЗДвП: „Водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство.“;

- чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДВП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението." като предприел маневра по изпреварване - навлязъл изцяло в съседната лява пътна лента за движение направо, не се върнал в напуснатата лента, продължил изпреварването като навлязъл в пътна лента, отредена за извършване на ляв завой към ДАП Л., продължил движението си и при възникнала опасност - наличие на друго МПС- лек автомобил Ф.Т." с per. № ****, намиращ се след края на пътна лента за завиване наляво в посока към бензиностанция „П."- не спрял, а предприел маневра по отклонение надясно, за да заеме отредената му пътна лента за движение направо, следствие на което предизвикал удар с челните части с лек автомобил Ф.Т." с per. № **** и по непредпазливост причинил:

- на Й.С.Л. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост на типично място, довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за не по-малко от месец и половина-два; счупване на носни кости и разкъсно-контузна рана на гърба на носа;

- на М.И.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета дланна кост на дясната ръка, довело до трайно затруднение на движението (хватателната функция) на десен горен крайник за не по-малко от месец - месец и половина, като средната телесна повреда е настъпила по отношение на повече от едно лице – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, буква „а“, пр. 2, вр. с ал. 1, буква "б", пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

С определение от о. с. з., проведено на 26.06.2025г. Й.С.Л. и М.И.Г. са конституирани като частни обвинители.

След предварително изслушване на страните и при наличие на предпоставките на процесуалния закон, както и с оглед направено от защитата на подсъдимия искане и предоставено от подсъдимият, частните обвинители и техните повереници съгласие да не се провежда разпит на свидетелите, а само на вещите лица и при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи от ДП, с протоколно определение, съдът е постановил разглеждане на делото по реда на глава Двадесет и седма от НПК - "Съкратено съдебно следствие", в хипотезата на чл. 371, т. 1 НПК.

В съдебно заседание, прокурорът не поддържа внесеното обвинение. Счита, че с 1 оглед събраните в досъдебното производство доказателства и предвид събраните в съдебно заседание, в частност заключението на съдебните автотехнически експертизи и при анализа на същите не се установява по безспорен и категоричен начин подсъдимият да е извършил виновно деяние, което да се намира в пряка причинна връзка с настъпилият вредоносен резултат, а именно телесните повреди на частните обвинители. За да е налице процесното престъпление следва да се докаже на първо място и основно, че водача умишлено е нарушил конкретни правила от ЗДвП, нарушаването на които именно би довело до настъпване на съответното ПТП, респективно до причиняване на произтеклите от него телесни повреди. Прокурорът заявява, че в конкретния случай от доказателствата не се установява подсъдимият А. умишлено да е нарушил чл. 41 ал. 2 от ЗДвП, касаещ правила за изпреварване, доколкото вещото лице в с. з. е обяснило подробно на съда и на останалите страни, че в конкретната ситуация подсъдимият не е бил в режим на изпреварване, а се е движел в лявата от двете пътни ленти за движение направо. Доколкото ситуацията се развива след началото на гр. Л. обозначено с табела прокурорът счита, че няма доказателства по делото подсъдимият да е нарушил и чл. 42, т.1 от ЗДвП, доколкото същият текст касае ситуация различна от процесната, а имено неспазване на страничното отстояние при изпреварване.

Относно нарушението по чл. 20, изр. 2 ЗДвП - водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай да спрат, когато възникне опасност за движение, прокурорът посочва, че от анализа на доказателствата по делото не може със сигурност да се твърди, че към момента на навлизане в кръстовището водача на л. а. „Ф.“ е обозначил намерението си за завиване наляво с подаването на съответния светлинен сигнал – че е дал ляв мигач за завиване наляво към бензиностанцията. Обръща внимание на заявеното от вещото лице, че двамата водачи са могли да се възприемат на разстояние от 100 метра, в който момент, ако са били натиснали спирачка, биха могли да предотвратят ПТП. Това не се е случило, доколкото и двамата не са възприели насрещно движещия се като опасност за движението и не са предприели аварийно спиране. Позовава се заявеното в с. з. от вещото лице, че в момента, в който и двамата са навлезли в рамките на кръстовището и са възприели движението на срещуположно движещият се автомобил разстоянието е било около 30 метра, когато и за двамата, дори и при аварийно спиране не биха предотвратили ПТП. Сочи, че от разпита на вещото лице се установява, че водача на л. а. „Ф.“ не е бил спрял на „Стоп“ линията за изчакване на насрещно движещото се МПС при предприемане на ляв завой в посока за бензиностанция „П.“. От обясненията на подсъдимия се установява, че същият при навлизане в кръстовището не се е движел със включен светлинен показател за завиване наляво. При тази ситуация прокурорът счита, че водача на л. а. „Ф.“ не би могъл да бъде заблуден от факта, че л.а. “С.“ се е движил в лента за наляво, предвид както характеристиките на пътния участък, така и че действието се случва в тъмната част на денонощието и водачите са били с включени къси светлини. При липса на светлинен показател за завиване наляво представителя на държавното обвинение счита, че единственото което водача на л. а. „Ф.“ е следвало да направи е да предвиди, че движещата се насреща кола ще продължи движение направо, в който случай е следвало да я пропусне преди да предприеме завиване наляво.

Предвид коментара, че към момента на възприемане на опасността водача на л.а. С.“ не е имал възможност дори и при предприемане на аварийно спиране да избегне настъпване ПТП, прокурорът счита, че той не е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал.1, изр.2 от ЗДВП.

Сочи, че вещото лице подробно е разяснило на съда какво е следвало да предприеме водача на л.а. С.“ след края на активната лента, която е заемал секунди преди настъпване на ПТП, а именно след приключване на маневра изпреварване водача следва да се прибере в найдясната лента за движение, което е сторил. Сочи, че в делото не са събрани достатъчно доказателства за извършване умишлено нарушение на правилата за движение по пътищата, счита че във вина на подсъдимият не следва да се вмени настъпилият вследствие на твърдените в обвинителният акт нарушения вредоносен резултат, а именно уврежданията на пострадалите.

2

При тези съображения без да коментира наличието на или не на невиновно поведение от страна на трети лица неучастващи в процеса, прокурорът моли съда да постанови оправдателна присъда.

В съдебното заседание частните обвинители Й.С.Л. и М.И.Г. не се явяват.

Явява се адв. И.М.К. от САК, преупълномощен от адв. Р.М. – повереник на ЧО. От името на частните обвинители пледира за осъдителна присъда, като моли съда да признае за виновен подсъдимия И. А. по повдигнатото му от Районна прокуратура Л. обвинение. Сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно е доказан от обективна и субективна страна състава на извършеното престъпление. Доказателствата и доказателствените средства са логични и непротиворечиви и по несъмнен начин установяват всеки от елементите на състава на извършеното престъпление. Твърди, че от приетите по делото автотехническа и допълнителна автотехническа експертиза и от разпита вещото лице в съдебно заседание категорично се установява, че подсъдимият е управлявал л.а. „С.Ф.“ със скорост около 40 км/ч в тъмната част на денонощието при добра видимост, от което се установява, че същият е имал видимост на около 100 метра към другия водач, т.е имал техническа възможност да намали или да спре, така че да избегне настъпването на процесното ПТП. Сочи, че от разпита на вещото лице се установява, че водача на л. а. С.“ е имал възможност да изчака изпреварените от него автомобили, да премине в дясната пътна лента и тогава да продължи движението си направо.

Според експертизата двамата водачи са се виждали на разстояние 100 метра, т.е. подсъдимият е имал видимост към „Ф.“ на разстояние от 100 метра, а освен това същият както е изяснено в съдебно заседание е имал техническа възможност от момента, в който навлиза в пресечната линия и продължава в лентата за движение за наляво да изчака, да премине в дясната лента и да продължи движението си направо. Сочи, че допуснатите от подсъдимия нарушения са довели до настъпване на ПТП, в следствие на което са причинени телесни увреждания на Й.Л. и М. Г.. От приетите по делото експертизи се доказват характера на телесните увреждания, механизма и причините за настъпването им. Счита, че по безспорен начин се установява, че със сигурност причина за произшествието е поведението на Арабаждиев, който на инкриминираната дата и място не е спазил няколко разпоредби на ЗДвП, като от пътна лента за завиване наляво продължил направо, въпреки наличие на възникнала опасност и възможността му същият да реагира своевременно като намали скоростта или спре. По този начин подсъдимия е осъществил състава на транспортно престъпление, което се отличава с висока степен на обществена опасност предвид броя на пострадалите лица, рисковата маневра извършена от него, както и мястото където е настъпило произшествието. Като отегчаващи обстоятелства сочи причиняването на множеството леки телесни повреди, които не влияели на квалификацията на деянието, но следвало да бъдат отчетени при индивидуализацията му. Моли съда да вземе предвид отразеното в изготвените експертизи и отговора на вещото лице, че водача на л. а. „Ф.“ не е имал възможност да предвиди, че водача движещ се в лента наляво ще продължи движението си направо. Относно коментара, че водача на „Ф.“ не е дал мигач, сочи, че същият все пак се намирал в лявата лента за движение.

Моли съда да наложи на подсъдимия А. справедливо наказание лишаване от свобода за извършените от него деяния, като определи и по-голям размер на наказанието по чл.343Г, а именно и лишаване от управление на МПС. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение.

Защитниците на подсъдимия – адв. Е. и адв.В. считат, че деянието в което е обвинен общият им подзащитен е недоказано нито от субективна, нито от обективна страна.

Адв. Е. излага твърдения, че водача на л. а. „Ф.“ е възприел, че движещият се срещу него л. а. не предприема никакви действия за завиване наляво дори към момента на удара подсъдимият е тръгнал да се прибира надясно, а не наляво. Подсъдимият не е подавал светлинен сигнал за завиване на ляво. Скоростта на движение в момента на удара е около 37 км/ч за водача на л.а.„Ф.“ и около 40км/ч за л.а. С.“. Сочи, че нарушение извършено от водача на л.а. „Ф.“ се явява умишлено, тъй като не е спрял на „Стоп“ линия. Ако той е 3 предприел спиране на „Стоп“ линията в никой случай не би развил такава скорост за 17 метра от 0 до 40 км. В конкретния случай водача на л. а. „Ф.“ е трябвало да спре и пропусне движещите се направо. Твърди, че случая не може да се говори за заблуждение на другия водач. Обръща внимание на снимка №8 от фотоалбума, където се вижда лявата лента за завоя наляво и положението на л.а. С.“. Сочи, че предницата е изцяло в платното за движение направо, т.е. може категорично да се приеме, че подсъдимият е тръгнал леко да се прибира в дясното платно. Обръща внимание и на наклона на другия л.а. „Ф.“. Вижда се и конкретния удар, който е последвал между двата автомобила, т.е. в лявата част на л.а.“С.“ и в дясната част на л. а. „Ф.“. Твърди, че първия механизъм описан от вещото лице и в основаната и в допълнителната експертиза и като основна причина за възникване на ПТП е именно поведението на водача на лекотоварния автомобил „Ф.“. По тази причина не може да се говори за виновно поведение на подзащитният му, което да е свързано обективно и субективно към настъпилият инцидент. В случая, ако има нарушение от страна на подсъдимият, то не е свързано с възникването на пътния инцидент и вредоносния резултат с няколко ранени. Твърди, че инцидента се дължи на неправилно възприемане на опасността от страна на водача на л.а. „Ф.“, неправилни действия от негова страна. Само по себе си нарушението на подсъдимият не съответства и на текстово в ОА. Излага твърдения, че ако водача на другият автомобил участвал в ПТП – то е бил спрял на въпросната „Стоп“ линия, то това е най-вероятният момент, в който е могло да бъде предотвратено настъпването му.